Думата в изречението и в текста. Местоимения. Звукови промени – тест по български език: 10 задачи върху видовете местоимения, употребата им и променливото „я“, с отговори

Осемнадесет задачи, посветени на думите, които заместват другите думи – и на едно правописно правило, което върви ръка за ръка с тях. Контролната работа обхваща видовете местоимения, употребата им и променливото я. Началото проверява разпознаването по вид: кой ред съдържа само показателни местоимения и кой – само отрицателни. Веднага след това идват и по-фините задачи – определяне на местоимение по зададени граматични признаци, разпознаване на изречение без неопределително местоимение и посочване на вида на отрицателно местоимение в конкретен контекст. Отделна линия следи правилната форма. Проверява се коя форма на отрицателното местоимение се вписва в подадено изречение, къде местоимението е употребено неправилно и как се образуват неопределителните местоимения. Тук са и двете задачи за относителните местоимения – съгласуването с думата, към която се отнасят, и разграничаването на близките падежни форми. Точно тези грешки се допускат най-често и в устната, и в писмената реч, а при оценяване тежат. Средищно място заема работа с кратък текст. Върху откъс от популярен научен автор са зададени три задачи: преброяване на показателните местоимения в него, определяне на вида на местоимението, което свързва двете прости изречения, и посочване на синтактичната служба на подчертано местоимение. Този формат е от изпитен тип и проверява дали правилата се прилагат в свързан текст, а не само в изолирано изречение. Втората тема на работата е променливото я. Разгледана е чрез разпознаване на думи с това правило, чрез откриване на изречение, в което такава дума липсва, и чрез намиране на грешка в правописа. Отделни задачи проверяват и правописа на глаголни форми, при които правилото се прилага, включително в изречения с преизказен изказ. Всички задачи са с по четири възможности и еднозначно решение. Отговорите са приложени накрая в компактен вид, което прави проверката бърза и точкуването безспорно. За учителя това е готова контролна работа за края на раздела: обхваща и двете теми системно, включва работа с текст и показва по блокове дали пропускът е при разпознаването на видовете, при употребата на формите или при правописа. За ученика е сигурна подготовка преди контролно. Задачите обхождат всички видове местоимения, изясняват кога се пише едната и кога другата форма и упражняват правилото за променливото я – две от местата, където грешките се пренасят в следващите класове, ако не бъдат отстранени навреме. Приложените отговори позволяват самопроверка без чужда помощ.

Тест за входно равнище по български език за седми клас. Двадесетте задачи с избираем отговор обхващат материала от предходната година и позволяват още в началото на учебната година да се установи с какви знания идва класът. Проверката е изцяло езикова – без литературна част. Това е предимство при диагностика, тъй като резултатът показва точно кои езикови дялове са останали неусвоени, без да се смесва с познаването на творби. Морфологичната част заема голямо място. Проверява се разпознаването на местоименията като част на речта, откриването на показателно местоимение сред изречения, разграничаването на причастията от прилагателните и разпознаването на сегашно деятелно причастие и на минало неопределено време. Задачата за причастията е особено полезна – в нея сред вариантите са поставени думи, които звучат сходно, но не са причастия. Отделна линия обхваща употребата на местоименията. Две последователни задачи изискват да се открие грешка при подложната и обектната форма – едно от най-честите затруднения в речта, което се проверява и в изпитните тестове. Правописната част включва променливото я, редуването на гласни в сродни думи, изписването на представки, слятото и разделното писане на устойчиви съчетания, членуването и правописа на причастни форми. Граматичната част е застъпена с бройната форма при съществителни за лица и предмети – в две отделни задачи, което позволява да се провери дали разграничението е усвоено, а не запомнено за отделен случай. Синтактичната част засяга еднородните части, вида на изречението по състав, синтактичната служба на израз и разграничаването на изреченията по състав чрез съпоставка на четири кратки примера. Финалната задача е сред най-интересните: дадени са четири много кратки изречения и трябва да се посочи онова, което се различава по състав от останалите. Тя изисква да се забележи, че едното няма подлог. Последната задача заслужава допълнителна дума и заради краткостта на примерите. Всяко от четирите изречения се състои от една-две думи, но именно това ги прави трудни – няма допълнителен контекст, който да подскаже отговора, и ученикът трябва да разсъждава само върху формата на глагола. Строежът на теста следва подредбата на учебната програма, което е удобно при диагностика: резултатите не показват общо ниво, а кой точно дял е останал непокрит – местоименията, причастията, правописът, бройната форма или синтаксисът. Всички примери са дадени в цели изречения, взети от познати за възрастта области – училището, четенето, всекидневието. Това улеснява разбирането и оставя вниманието върху проверяваното явление. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък с буквите, което прави проверката бърза при работа с цял клас. Форматът е готов за разпечатване – номерирани задачи с ясно отделени варианти, а обемът позволява решаването да се побере в част от учебния час. На учителя тестът дава готов инструмент за входно равнище в началото на седми клас, с възможност да се използва и на части – например само задачите за местоименията или само правописните. На ученика служи за самопроверка и показва какво е забравено през лятото, преди да започне новият материал.

Вариант без изходен текст, изцяло съсредоточен върху нормата. Тук всяка задача поставя ученика пред четири изречения и изисква да се открие грешката — или обратното, единственото правилно написано изречение. Материалът съдържа 15 задачи с избираем отговор по темата за местоименията и звуковите промени в думата. Първият блок е върху въпросителните местоимения. Задачите обхващат формите, които не се менят по род и число, употребата на въпросителни местоимения не за питане, а за изразяване на възхищение във възклицателни изречения, както и правилният избор между формите за лица. Отделно място заема пунктуацията при подчинени изречения, въведени с въпросително местоимение — случай, в който запетая често се поставя погрешно. Следващият блок е върху относителните местоимения. Задачите проверяват съгласуването на притежателните относителни форми по род и число, разграничаването на формите за лица от тези за предмети и правилния избор при пряко и непряко допълнение. Тези въпроси покриват точно онези употреби, които предизвикват най-много колебания и в речта на възрастни. Отрицателните местоимения са застъпени с две задачи — едната изисква да се посочи редът, съдържащ само такива форми, а другата работи по обратния път и търси изречението, в което отрицателно местоимение не е употребено. Обобщителните местоимения също имат отделна задача, като сред вариантите присъстват сходни по звучене форми от други видове, което налага внимателно разграничаване. Самостоятелна линия следват задачите върху бройната форма и съгласуването при неопределителни местоимения за количество. Тук се проверява употребата на формите за лица и за предмети след „няколко“ и „неколцина“ — една от най-често допусканите грешки в устната реч. Заключителните три задачи са върху звуковите промени. Едната изисква да се обясни защо в конкретна дума променливото „я“ се изговаря по определен начин, тоест да се посочи самото правило, а не да се приложи. Другата проверява разпознаването на променливо „я“ сред думи, в които буквата присъства, но явлението липсва. Последната изисква да се открие изречението с допусната грешка при редуването. Обърнатите формулировки са водещи в целия тест. В голяма част от задачите се търси не верният, а сгрешеният вариант — подход, който изисква всяко от четирите изречения да бъде прочетено и преценено поотделно и не позволява отговор по първо впечатление. След задачите е даден краткият раздел с верните отговори, подреден по номера, което позволява бърза проверка веднага след решаването. На учителя материалът предлага готово упражнение по нормата — за проверка след изучаването на местоименията, за домашна работа, за преговор преди контролна работа или като допълнителен материал за работа с ученици, които допускат чести грешки в писмената реч. На ученика тестът служи за самостоятелна подготовка и самопроверка. Форматът му е еднотипен и това е предимство: без разсейващ текст в началото вниманието остава изцяло върху изреченията и върху разликите между четирите варианта. Подходящ е за преговор преди класно, за подготовка за изпитване и за целенасочено упражняване на случаите, в които се греши най-много.

Тест по български език върху местоименията – дванадесет задачи с избираем отговор и една обемна задача за самостоятелна работа върху свързан текст. Материалът обхваща няколко вида местоимения и проверява едновременно тяхното разпознаване, синтактичната им служба и правилната им употреба. Първата линия в теста е насочена към показателните местоимения. Проверява се в кое изречение такова местоимение изпълнява служба на подлог, както и разпознаването на неправилно образувана форма сред четири. Тези задачи изискват едновременно граматично и синтактично наблюдение. Втората линия обхваща въпросителните местоимения. Разгледано е за какво служат те, кой ред съдържа само такива местоимения и коя е правилната форма при задаване на въпрос. Отделни задачи проверяват разграничаването между подложна и обектна форма, което е сред най-честите източници на грешки в речта. Отделна и сполучливо решена задача засяга разликата между пряк и косвен въпрос. Дадени са четири изречения с една и съща въпросителна дума, а грешката е в поставянето на въпросителен знак там, където въпросът не е пряк. Такъв тип проверка рядко се среща в училищните тестове, а е много полезен. Следваща група разглежда неопределителните местоимения. Тук са включени бройната форма след дума за количество и по-фина задача, при която трябва да се прецени в кое изречение дадена дума не е употребена като неопределително местоимение, а като числително. Отрицателните местоимения са застъпени с две задачи: едната изисква откриване на грешна форма, другата – да се посочи в кое изречение такова местоимение изпълнява служба на подлог. Отделна задача се отнася до относителното местоимение и до неговата свързваща функция, като изисква да се посочи невярното твърдение за него. Последната задача е обемна и изцяло самостоятелна. Върху свързан текст с философска насоченост трябва да се препишат всички показателни местоимения, да се посочи видът и граматичните признаци на всяко от тях и накрая да се открие показателно местоименно наречие. За отговора е оставено място, а в края са предвидени полета за точки и за оценка. Именно последната задача отличава този тест от обичайните. Тя не се решава с отбелязване, а изисква ученикът сам да прегледа целия текст, да открие всяко местоимение от търсения вид и да го опише по вид, род, число и лице. Така се проверява не разпознаване между готови варианти, а действително владеене на темата. Търсенето на местоименно наречие накрая добавя и разграничението между двете близки категории. Подборът на текста също заслужава внимание. Той не е откъс от учебник, а разсъждение за усилието и за задържането на постигнатото – съдържание, което задържа вниманието и позволява задачата да прерасне в кратък разговор в час. Наличието на полета за точки и за оценка показва, че материалът е замислен като готова проверка, а не като упражнение. Обемът е съобразен с един учебен час: дванадесетте кратки задачи се решават бързо, а основното време остава за последната. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на темата, с ясно разделена лека и трудна част, което позволява диференцирано оценяване. На ученика служи за преговор преди изпитване и показва дали умее да разпознава местоименията не само в отделно изречение, а и в свързан текст – именно както се изисква при задачите по редактиране.

Разказ на ученик за градушка в края на пролетта — с всичките си неточности — служи като работен материал в първата част на теста. Върху него се брои, класифицира и открива грешка, а втората част преминава към теорията за местоименията и за променливото „я“. Материалът съдържа 10 задачи с избираем отговор, всяка с по четири възможности. Първите пет задачи работят изцяло върху ученическия текст. Едната изисква да се определи кое природно явление е представено в него — най-лесната в теста, но полезна като проверка на общото разбиране. Следват три последователни задачи върху показателните местоимения: колко на брой са употребени, в кои абзаци се намират и към кои видове принадлежат. Тази поредица е обмислена — тя изисква ученикът да прегледа текста няколко пъти с различна цел и да не се задоволи с първото попадение. Петата задача е правописна и изисква сред четири думи от текста да се открие единствената, написана правилно. Втората част е теоретична, но не абстрактна. Един въпрос проверява разбирането за въпросителното местоимение чрез обърната формулировка — търси се невярното твърдение сред четири определения. Друг изисква да се открие изречението с относително местоимение, като сред вариантите присъстват сходно звучащи форми от други видове. Трети проверява разпознаването на неопределителните местоимения по обратния път: посочва се редът, в който такова местоимение няма. Заключителните две задачи са върху звуковите промени. Първата изисква да се прецени кое твърдение за променливото „я“ е вярно — тук неверните варианти възпроизвеждат често срещани заблуди за това явление. Втората отива още по-нататък: изисква не просто да се разпознае променливото „я“ в конкретна дума, а да се посочи причината за изговора му. Това е най-трудната задача в теста и проверява дали правилото е разбрано, а не запомнено на примери. Подредбата на задачите следва естествена посока — от текста към правилото. Ученикът първо работи с конкретен материал, в който местоименията са употребени в жива реч, и едва след това стига до въпросите, изискващи формулировка на теорията. Този ред е по-лек за възприемане от обратния и позволява тестът да се използва не само за проверка, но и като упражнение при затвърждаване на темата. Погрешните възможности навсякъде са съставени внимателно. При въпросите за видовете местоимения те предлагат съседни категории, при правописните — типични ученически грешки, а при теоретичните — твърдения, които звучат правдоподобно, но опростяват или изкривяват правилото. След задачите е даден краткият раздел с верните отговори, подреден по номера, което позволява проверка веднага след решаването. На учителя материалът предлага готово упражнение за час — за проверка след изучаването на местоименията и звуковите промени, за домашна работа или за преговор преди контролна работа. Първата част се разгръща добре и в устна работа върху текста, включително като повод за обсъждане на допуснатите в него грешки. На ученика тестът служи за самостоятелна подготовка и самопроверка. Съчетава работа с текст и владеене на правилото и е подходящ за преговор преди класно, за подготовка за изпитване и за проверка дали видовете местоимения се разпознават сигурно, а не по догадка.

Местоименията са сред думите, които се употребяват най-често и именно затова грешките при тях остават най-незабелязани. Материалът предлага набор от 15 тестови задачи, посветени на разпознаването, класифицирането и правилната употреба на местоименията в българския език, с приложен ключ с верните отговори. Първата група задачи е с избираем отговор и работи върху конкретни изречения. Проверява се умението да се открие наличието или отсъствието на местоимение в изказването, да се разпознае видът му, както и да се установи допусната грешка при употреба. Отделни задачи насочват вниманието към ролята на местоимението като свързващо средство между прости изречения в състава на сложното, а други изискват избор на подходяща форма според смисъла на изречението – включително в случаи, при които изборът между близки по значение форми често затруднява. Следваща група задачи е насочена към систематизиране по видове. Чрез редове с примери се проверява разграничаването между възвратни лични, възвратни притежателни, показателни, въпросителни и относителни местоимения, като редовете съдържат смесени форми и изискват точна преценка, а не разпознаване по външен признак. Заключителната част включва задачи от открит тип: избор на вярната форма в дадено изречение, откриване и подчертаване на местоименията в кратък диалог и попълване на пропуснати форми в изречения. Тези задачи изискват самостоятелна работа върху текст и проверяват знанието в приложен вид. Към материала е приложен ключ с отговорите на всички задачи, включително на тези от открит тип. Разработката е подходяща за самостоятелна подготовка и преговор, за упражнение върху местоименията в учебния час, за проверка на знанията преди контролно или изпит, както и като готов набор от задачи за работа в клас.