ТЕСТ. Входно ниво. Български език – 5 клас (Вариант № 2)

Единадесет задачи, при които всеки трети въпрос иска писане, а не посочване. Съотношение, което прави проверката пълноценна и я отличава от бързите тестове по темата. Материалът е върху вълшебната приказка „Тримата братя и златната ябълка“ и е събран на две страници, без нито един излишен въпрос. Началото е с въпрос за жанровата принадлежност, при това с обърната формулировка. Сред четирите възможности три са верни, а една приписва творбата на чужди автори – капан, който отсява познаването на българското народно творчество. Втората задача е неочаквано дълбока: изисква да се разбере с каква представа се свързва образът на космическото дърво. Въпрос, който излиза от сюжета и стига до митологичния пласт на приказката. Оттам проверката се движи по героите. Отделни задачи изискват да се посочат качествата на по-големите братя, да се разпознаят помощниците на най-малкия и да се открие мястото, което не участва в действието. Средището са двете задачи с писане върху образа на героя. Първата иска две негови геройски постъпки, втората – три негови качества. И при двете отговорът не е един-единствен, а приложеният ключ дава примерни, което оставя място за собствена преценка. Отделно място заема задачата за долната земя. Тя изисква да се посочи с какво тя се различава от горната, а сред възможностите стоят три признака, които на пръв поглед също изглеждат верни. Именно този въпрос показва дали е разбрана причината за второто изпитание. Следват две задачи върху строежа на вълшебната приказка изобщо. При едната се търси невярното твърдение сред четири, описващи как е устроен жанрът, а при другата – единственото вярно твърдение за конкретни моменти от сюжета. Двете заедно свързват общото правило с частния случай. Финалната задача е най-обширната и изисква писмен отговор върху девет реда: как подвизите на героя променят долната земя и живота на хората там. Въпрос, който не се решава с преразказ, а изисква извод. Отговорите са дадени за всички затворени задачи в компактен ред, а при трите отворени са приведени примерни, с изричното указание, че са само пример. За преподавателя това е готова проверка за края на урока, без нужда от подготовка. Последната задача върши работа и самостоятелно – като тема за кратко съчинение или като домашна работа. За ученика ползата е двойна: припомняне на съдържанието и същевременно подготовка за писмен отговор, какъвто се изисква при изпитване. Приложените примерни отговори показват какъв обем се очаква.

Единадесет задачи върху едно стихотворение, а пет от тях изискват писане. При такъв обем това означава, че почти половината оценка се формира от собствени формулировки. Материалът е върху стихотворението „Братчетата на Гаврош“ и е събран на три страници. Форматът се редува непрекъснато – след избор идва писане, после отново избор. Началото е кратко – жанрова принадлежност, при която сред четирите възможности стоят три прозаични и една стихотворна форма. Веднага след това идва първата отворена задача и тя е сред най-силните. Изисква се да се посочат две доказателства, че в текста се преплитат страданието и бездушието – тоест ученикът сам трябва да намери двете противоположни страни. Оттам следват няколко затворени задачи с обърната формулировка. Търси се кой образ не присъства в творбата, върху какво героят не размишлява и кой израз не внушава страданието. При всички сред възможностите стоят приведени изрази от самия текст, което изисква добро познаване на стиховете. Особено сполучлива е задачата за повторението. Приведени са четири израза, а трябва да се разпознае онзи, който показва, че страданието се връща отново – а именно повторяемостта е сърцевината на творбата. Средището са двете отворени задачи, поставени една след друга. Първата иска два извода, до които стига читателят, втората – два конкретни образа от външния вид на децата. Едната работи с общото, другата с частното. Следват двете обобщаващи задачи – кое твърдение е вярно и кое не е. При първата верният отговор стъпва на противопоставяне, събрано в едно изречение: че градът се държи различно с различните си деца. При втората сред възможностите стои и твърдение, което звучи приемливо, но няма нищо общо с творбата. Финалната задача е най-обширната: единадесет реда за писмен отговор на въпроса каква е съдбата на героите. Въпрос, който не се решава с преразказ. Отговорите са пълни за затворените задачи. При четирите с кратко писане са приведени примерни, с изричното указание, че са само пример, а при последната преценката остава изцяло за преподавателя. Преподавателят получава готова проверка за края на урока, без нужда от подготовка. Отворените задачи вършат работа и поединично – като теми за беседа или като кратка писмена работа. Ученикът обхожда творбата от жанра до отделния образ, а петте задачи с писане подготвят точно за онова, което се иска при изпитване: собствена формулировка вместо избор.

Прочетете текста и изпълнете задачите от 1. до 7. включително. Помня, че много се изплаших, размахах ужасно криле и се залових на първата клонка. Дълго време ми тупаше сърцето на клонката, докато се успокоя. А баща ми пет пари не даваше, че ни е страх, ами хващаше едно по едно врабчетата и ги хвърляше от гнездото. Те пищяха и хвърчаха и нито едно не се уби, макар и всички да изпопадаха на земята. Й. Радичков, „Ние, врабчетата“ 1. Видът на текста е: А) описание Б) повествование В)

Този тест не пита какво означава приказката, а дали е прочетена внимателно. Съставен е така, че да отсее общото впечатление от точното познаване на епизодите – кой къде слиза, кой какво вижда и в какъв ред се случват събитията. Изпитният вариант съдържа 15 задачи, изградени в няколко различни формàта, което го отличава от обичайните тестове с избираем отговор. Част от задачите изискват преценка вярно или грешно по конкретно твърдение за развоя на действието. Друга група са класически въпроси с четири възможности, насочени към детайли от сюжета – кого среща героят при слизането си, каква е причината за бедата в чуждия свят, как е решен спорът между братята и какво следва след определена реплика на девойката. Отделно внимание заслужават задачите с повишена трудност, при които условието изрично посочва, че верните отговори са два – ученикът трябва да открие кои твърдения не отговарят на текста или кое продължение на изречението е невъзможно. Този формат изисква пълна ориентация в сюжета и не допуска отгатване. Два от въпросите са за подреждане: изисква се възстановяване на правилната последователност на епизоди, свързани с прехода между двата свята и с развръзката. Още два са за попълване на липсващи думи – единият насочва към ключова формулировка за смисъла на приказката, другият – към конкретен момент от финала. Приложен е пълен ключ с верните отговори и кратки пояснения, които посочват точното място в текста, доказващо всеки отговор, включително уточнения при задачите с два верни отговора и при подреждането. За учителя това е удобен инструмент за проверка дали творбата е прочетена, за бърза текуща оценка или за упражнение преди по-задълбочен анализ. За ученика тестът е начин да провери доколко познава фабулата в подробности – основа, без която всяко тълкуване остава повърхностно. Разнообразието от типове задачи прави проверката бърза, а изпълнението – динамично.

Прочетете текста и изпълнете задачи от 1. до 8. включително. Старият щъркел посрещаше членовете на многобройната си фамилия със специално внимание. [...] На най-големия си син той каза: – Който си жали тоягата, не си обича децата – и го погледна многозначително с кръглите си очи. – Спокойно, тате, ще си дойде – отговори синът и също потупа баща си по рамото. – Ти по-добре опухай перушината на малкия – посъветва го Щъркела. – Аз теб съм те възпитавал, защото съм ти баща. И ти си добре възпитан. Така ли

Материалът обединява две отделни класни работи за 5. клас – по български език и по литература – всяка с по 15 задачи с избираем отговор, оформени с място за оценка и подпис и придружени от ключ с верните отговори. Класната работа по български език започва с кратък научнопопулярен текст за видрата. Първите четири задачи стъпват върху него и проверяват уменията за четене с разбиране: определяне на предназначението на текста, откриване на информация, която липсва в него, преценка кое изречение не може да продължи изложението и разграничаване на вярно от невярно твърдение. Следващите задачи са насочени към лексиката – разграничаване на пароними, синоними и антоними, както и откриване на ред със сродни думи. Обособена група проверява разпознаването на частите на речта: редове само със съществителни и само с прилагателни имена. Отделни задачи са посветени на правилната употреба на местоименните форми, на членуването в рамките на цяло изречение и на разпознаването на представка в състава на думата. Класната работа по литература обхваща изучаваните фолклорни творби. Задачите проверяват разпознаването на фолклорния мотив, който стои в основата на дадена песен, разбирането на причините за постъпките на героите, характеристиката им чрез отграничаване на неподходящото определение, както и конкретни знания за приказките – произход, тема, място на действието и развръзка. Включени са и задачи върху юнашката песен за Марко, а заключителната задача е съпоставителна и изисква да се открият общите черти между герои от различни творби. Към двата теста са приложени пълните отговори. Материалът е подходящ за провеждане на класна работа, за преговор преди нея, за упражнение в учебния час и за самостоятелна подготовка.