Тест за входно равнище по български език и литература за 8. клас – 18 задачи с отговори: видове сказуемо, обособени и вметнати части, глаголни времена, пунктуация, творби и изразни средства

Първите пет задачи са само за запетаи – и то върху изречения, каквито се срещат в истински текстове, а не в учебник. С това тестът веднага заявява нивото си. Двадесет задачи с изборен отговор, поравно разпределени между езика и литературата, и отговори накрая. Пунктуационният блок е най-обемният и е подбран внимателно. Проверяват се обособените части, безсъюзното свързване между простите изречения, откриването на пропуснат знак в дълго изречение, както и употребата на скоби и тирета в текст от научен характер. Примерите са взети от художествена проза и от литературоведски статии, което прави задачите значително по-трудни от обичайното – препинателният знак трябва да се прецени в реален, а не в опростен контекст. Следва задача за оформянето на цитат в аналитичен текст – умение, което се търси при всяко съчинение и рядко се проверява целенасочено. Езиковата част продължава с избор на най-подходящата дума за празно място в изречение, с правопис на словосъчетания – главни букви при географски и исторически названия, полуслято и разделно писане – и с няколко граматични задачи. Те обхващат употребата на притежателни и неопределителни местоимения, съгласуването и членуването, като в една от тях грешката трябва да се открие сред подчертани думи в цял абзац. Подредбата е логична: първо препинателният знак, после думата и формата, накрая творбата и мястото ѝ в литературата. Литературната половина е също толкова взискателна и обхваща широк период. Задачите изискват преценка за начина, по който е изграден образът на историческа личност в позната ода, за художествените особености на поема, за мотивите в известна книга и в отделно стихотворение. Отделен въпрос проверява композиционната роля на първата глава от роман – понятие, което често се знае приблизително. Няколко задачи работят с текст. В една от тях е приведен откъс, по който трябва да се разпознае героят; в друга е цитирано критическо твърдение, а ученикът трябва да посочи за коя творба се отнася. Тези задачи изискват не памет за фабулата, а разбиране на характера и на мястото на творбата в литературния процес. Включени са и въпроси за авторството – на съвременен роман и на поредица статии манифести, свързани с определено литературно направление. Част от литературните задачи са формулирани обратно – търси се излишният ред или особеността, която не е характерна, което изключва отговор по интуиция. Отговорите на всичките двадесет задачи са изведени накрая в компактен вид. Неверните варианти навсякъде са изградени от близки понятия и от съседни творби, така че грешката винаги посочва конкретно недоразумение, а не случайно попадение. На учителя тестът дава готова входна диагностика с високо ниво на трудност – подходяща и като първи ориентир за подготовката за зрелостен изпит. На ученика материалът показва къде точно е слабото място: в пунктуацията на сложния текст, в оформянето на цитат, в граматичните форми или в познаването на творбите и на литературния процес.

Тест за входно равнище по български език и литература за седми клас с тридесет и две задачи. Материалът е сред най-обемните за този вид проверка и обхваща изученото през предходната година и по двата предмета. Езиковата част заема първата половина. Проверява се променливото я, изписването на представки, правописът на думи с трудни съчетания и членуването – включително в задача, изискваща да се открие грешката при пълен и кратък член. Морфологичната част обхваща разграничаването на причастията от прилагателните, разпознаването на местоименията по вид и глаголните времена. Две отделни задачи разграничават миналото неопределено от миналото предварително време, което позволява да се провери дали разликата е усвоена. Обособена е и линия за граматичната норма: съгласуването при учтива форма, при което трябва да се посочи кое точно правило е нарушено, и употребата на относително местоимение в изречение с означени позиции. Пунктуационната част засяга обособените части и деепричастните изрази. Литературната част е особено широка – обхваща над десет изучени произведения. Проверяват се общи мотиви между две творби, темата за образованието, сходството между две стихотворения, мотивът във финала на едно от тях, жанровата принадлежност, видовете характеристика на литературен герой. Три задачи изискват разпознаване на творба по приведен откъс, което проверява действително четене, а не общо запомняне на заглавия. Отделна таблична задача съотнася четири приведени цитата с изразните средства в тях – епитет, метафора, реторичен въпрос, олицетворение. Задачите с откъси заслужават отделна дума. Приведените части са достатъчно дълги и съдържат характерни подробности – облеклото на едно момче, тоягата и чувалчето на един пътник, – така че разпознаването е възможно, но изисква ученикът да е чел текста, а не само да е чувал за него. Обхватът на литературната част е и основното предимство на теста. Засегнати са и български, и чуждестранни автори, и стихотворения, и откъси от романи, и автобиографична проза. Затова резултатът показва не отделно произведение, а дали материалът е останал в цялост. Съотношението между двата предмета е приблизително равно, като литературните задачи са малко повече. Всички са с избираем отговор, което прави проверката бърза въпреки големия брой. Значителна част от въпросите са с обърната формулировка – кое твърдение не е вярно, коя творба не е стихотворение, кой текст не е откъс от роман, какъв вид характеристика не съществува. Този тип задачи налага проверка на всичките четири варианта. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък, включително съответствията от табличната задача, което позволява проверката да се направи за минути дори при цял клас. Форматът е готов за разпечатване – номерирани задачи с ясно отделени варианти. Обемът е съобразен с цял учебен час. На учителя тестът дава готов инструмент за входно равнище с широк обхват и по двата предмета, с възможност да се използва и на части. На ученика служи за самопроверка преди началото на новия материал.

Тест за входно равнище по български език и литература за десети клас с тридесет задачи. Материалът е обемен и обхваща изученото през деветата година по двата предмета. Отличителното при този вариант е началото. Тестът започва с приведен откъс от съвременен разказ, изпъстрен с диалектни и остарели думи, и четири задачи към него. Проверяват се разпознаването на експресивна дума, сферата на общуване, лексикалната група на дадена дума и – в отделна таблична задача – значението на шест остарели названия, които трябва да бъдат съотнесени с обясненията си. Тази последна задача е особено сполучлива. Ученикът не търси думите в речник, а ги разчита по контекста на самия откъс, което е точно умението, изисквано при четене на възрожденска и на диалектна проза. Езиковата част продължава с употребата на въпросителни местоимения, разпознаването на причастия в изречение, пунктуацията при подчинени изречения, глаголните форми за първо лице множествено число, правописа и членуването. Включени са и три лексикални задачи – значението на фразеологизъм, откриването на фразеологизъм, който не е синоним на останалите, и определянето на вида на грешката в изречение. Отделни задачи се отнасят до публицистичния текст и до употребата на двоеточие в различни случаи. Литературната част обхваща два дяла. Първият е западноевропейската литература – съотнасяне на творба с направление, характеристики на романтизма и сведения за творчеството на един от реалистите. Вторият дял е посветен на Възраждането. Проверяват се особеностите на епохата, образите и ценностите в първото историческо съчинение, конфликтът, връзката с фолклора и кулминацията в изучената поема, изразните средства и особеностите на няколко Ботеви стихотворения. Задачите за Ботевата поезия заслужават отделна дума. Те не се ограничават до едно стихотворение, а обхващат няколко наведнъж – кой образ е общ за две от тях, в кое има епиграф, кое послание ги свързва, коя особеност не е характерна за едно от тях. Така се проверява познаване на цялото творчество, а не на отделна творба. Обхватът на теста е сред най-широките за входно равнище: започва със съвременна проза, минава през езиковите норми и стига до Възраждането и европейските направления. Затова резултатът показва дали материалът е останал в цялост. Значителна част от въпросите са с обърната формулировка – кое твърдение не е вярно, коя особеност не се отнася, кой образ не присъства, кое изразно средство не е използвано. Този тип задачи налага проверка на всичките четири варианта. Всички задачи са с избираем отговор или със съотнасяне, което прави проверката бърза въпреки големия брой. Отговорите са изнесени накрая, включително съответствията от табличната задача, което позволява проверката да се направи за минути дори при цял клас. Форматът е готов за разпечатване – приведеният откъс е ясно отделен от задачите, а самите те са номерирани с ясно разграничени варианти. Обемът е съобразен с цял учебен час. На учителя тестът дава готов инструмент за входно равнище в началото на десети клас, с възможност да се използва и на части. На ученика служи за самопроверка преди началото на новия материал.

Тест за входно равнище по български език и литература, съставен от двадесет и пет задачи, разпределени между двата предмета. Материалът е предназначен за началото на учебната година и позволява още в първите седмици да се установи с какви знания идва класът. Езиковата част заема първата половина. Тя започва с необичайна задача: дадени са десет изречения, във всяко от които трябва да се избере вярната от две близки форми. Проверяват се променливото я, употребата на пълен член, редуването на гласни и правописът на думи, при които в говора се допуска грешка. Тази задача е обемна и сама по себе си дава добра представа за езиковата култура на ученика. Следват задачи за правописа – в редове от думи и в цели изречения, включително слятото, полуслятото и разделното писане на сложни думи и на съчетания с числително име. Отделно са проверени и главните букви при съставни географски названия. Пунктуационната част обхваща еднородни части, обособени изрази, вметнати думи и подчинени изречения. Включени са и две задачи от особен вид: едната изисква да се посочи позицията, в която запетаята е излишна, другата – да се прецени къде кавичките при названия са поставени правилно. Отделна задача се отнася до понятие от речевото общуване и изисква да се разграничи от няколко близки по смисъл определения. Литературната част обхваща широк кръг творби. Проверяват се жанрова определеност, съотнасяне на произведение с автор, разпознаване на герой, който в дадена творба не участва, и произведение без мото. Отделни задачи засягат гледната точка в едно от стихотворенията, основния конфликт в друго и отношението между живота и смъртта в трето. Няколко въпроса изискват преценка на идеи: коя опозиция не се открива в романа, коя идея не е характерна за разказа, кой мотив липсва в стихотворението. Този тип формулировка налага проверка на всичките четири варианта. Финалната задача е с разгърнат отговор и е съпоставителна: изисква да се обясни защо в две творби доброволно приетата смърт има различна стойност. Отговорите са изнесени накрая, включително попълнените форми от първата задача и завършена примерна формулировка за последната. Съотношението между двете части е премислено. Езиковите задачи са повече и по-подробни, докато литературните обхващат много творби, но с по един въпрос за всяка. Така тестът проверява едновременно две неща: колко здрава е езиковата подготовка и колко широк е обхватът на прочетеното. Особено ценна е първата задача. За разлика от обичайния избор между четири варианта тук ученикът прави десет последователни избора между две форми и всяка от тях се оценява поотделно. Резултатът показва не общо ниво, а кои точно правописни случаи не са усвоени. Обхватът на литературната част също е широк: засегнати са творби от различни епохи и жанрове, така че тестът показва дали материалът от предходната година е останал в цялост, или само отделни произведения са запомнени. Форматът е готов за разпечатване – номерирани задачи с ясно отделени варианти и оставено място за писане при последната. На учителя тестът дава готов инструмент за диагностика в началото на годината, с бърза проверка на затворената част и с ясна представа по кои теми е нужно връщане назад. На ученика служи за самопроверка и показва какво е забравено през лятото.

Тестът започва с откъс от художествен текст – и с това веднага задава по-високо ниво. Първите четири задачи изискват работа върху конкретен авторов текст, а не върху изкуствено съставени изречения. Общо осемнадесет задачи с изборен отговор, следвани от отговорите към тях. Задачите към откъса вървят по различни езикови равнища. Едната пита за преобладаващото глаголно време, друга изисква да се преброят обособените части в дадените изречения – проверка, при която е нужно и разпознаване, и внимателно броене. Трета определя състава на конкретно изречение, а четвъртата изисква подчертан израз да бъде заменен с равностойна нелична глаголна форма. Тази последна задача е сред най-трудните, защото вариантите се различават само по окончание. Следва самостоятелна част върху видовете сказуеми, в която съставното именно сказуемо трябва да бъде разпознато сред други съставни конструкции. Пунктуацията е застъпена в няколко задачи – ту се търси изречението с грешка, ту единственото без нея. Случаите обхващат обособените части в различни позиции и границата между главно и подчинено изречение. Отделно място заемат задачите върху правилността на изказа: съгласуването при учтива форма, членуването при имената от мъжки род и правилното оформяне на конструкция с нелична глаголна форма. Тези задачи излизат извън синтаксиса и проверяват обща езикова грамотност. Няколко задачи са върху видовете сложни изречения – кое изречение е сложно съставно, кое не е такова и къде е допусната грешка при свързването на частите. Към тях е добавена и рядко срещана задача: да се определи в кое изречение ядрото само по себе си е сложно съставно. Тя изисква вглеждане в структурата и е добра подготовка за по-сложен синтактичен разбор. Подредбата води от текста към правилото и обратно: започва се с анализ на готов откъс, минава се през отделните правила и се завършва с прилагането им в реално писане. Най-силната част на теста са трите задачи върху цитирането. Примерите в тях са взети от познати литературни творби – и в проза, и в стихове – и изискват да се прецени кой цитат е оформен правилно и кой не. Тук се проверяват едновременно кавичките, двоеточието, въвеждащото изречение и начинът на изписване на стихов цитат на отделни редове. Това умение се търси при всяко съчинение и рядко се упражнява целенасочено, което прави тази част особено ценна. Неверните варианти навсякъде са изградени като достоверни грешки – изместена запетая, липсваща двойка, погрешно членуване, – така че отговорът изисква проверка, а не отгатване. Отговорите на всичките осемнадесет задачи са изведени накрая в компактен вид и позволяват бърза проверка. На учителя тестът дава готова контролна работа с широк обхват – за текущо оценяване, за упражнение в час или за подготовка преди класна работа, без съставяне на задачи. На ученика материалът е сериозна самопроверка: показва дали умее да работи с художествен текст, дали владее пунктуацията при обособяване и при сложно изречение и дали оформя цитатите така, както се изисква в писмена работа.

Тест за входно равнище по литература за осми клас с двадесет и шест задачи с избираем отговор. Материалът обхваща изучените през предходната година творби и позволява още в първите седмици да се установи доколко те са усвоени. Проверката е изцяло литературна, без езикова част. Това е предимство при диагностика: резултатът показва точно кои произведения са останали непознати, без да се смесва с езиковата подготовка. Задачите са групирани по творби, което позволява проверката да се използва и на части. При стихотворението за раздялата с майката се разглеждат ролята на песента, значението на образа на пътя, съотношението между смъртта и безсмъртието, подбудите за избора на героя и изразните средства в приведен откъс. При повестта за хъшовете проверката обхваща смисъла на заглавието, портретна подробност, чрез която е изграден един от образите, елементите, изпълняващи ролята на забавяне на действието, противопоставянето, което в творбата не присъства, и подбудата на един от героите да остане при умиращия. При разказа за жената, помогнала на преследвания, се разглеждат вярността на твърдения за нейното поведение и художествените елементи, които придават достоверност на историята. При одата за защитниците на прохода се проверяват изразното средство в приведен цитат и качеството, което не подхожда на героите. При одата за езика – основанието тя да бъде определена като ода и противопоставянията в нея. Отделни задачи засягат сатиричната книга, стихотворението за изгнаниците и разказа за жътвата – включително разпознаване на цитат сред четири приведени. Заключителните пет задачи са съпоставителни и обхващат по две творби наведнъж: обща тема, общо противопоставяне, различие в един и същи образ. Финалната задача проверява познаването на литературен жанр по неговото описание. Съпоставителните задачи са и най-стойствената част от материала. Те не проверяват отделна творба, а умението произведенията да се съотнасят помежду си – кои две разработват темата за състраданието, кои две засягат живота далеч от родината, в какво образът на пътя се различава при две от тях. Такива въпроси се задават и при по-обемно изпитване, а тук подготвят за тях. Почти всички задачи са с обърната формулировка – кое твърдение не може да продължи изречението, как образът не може да бъде тълкуван, кой мотив не е подбуда, кое качество не се отнася до героите, коя опозиция не е обща. Този тип въпрос налага проверка на всичките четири варианта и не позволява отговор по усет, но и прави теста по-труден от обичайното. Формулировките са на езика на литературознанието и предполагат, че творбите са разглеждани подробно. Затова материалът е подходящ за клас с добра подготовка. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък с буквите, което прави проверката бърза въпреки големия брой задачи. Форматът е готов за разпечатване – номерирани задачи с ясно отделени варианти, а обемът е съобразен с цял учебен час. На учителя тестът дава готов инструмент за входно равнище по литература в началото на осми клас, с възможност да се използва и на части. На ученика служи за самопроверка и показва кои творби са останали само като заглавия.