Тест за входно равнище по БЕЛ – 9. клас: 16 задачи с отговори за глаголни времена и видове, пунктуация, „Антигона“, „Дон Кихот“, „Хамлет“ и словото на Константин-Кирил

Четиридесет задачи, които обхващат и езика, и литературата – и то в един лист. Проверка, каквато рядко се среща наготово, защото обичайно двете се изпитват поотделно. Материалът е входно равнище и е събран на седем страници. Форматът е еднакъв през целия тест – четири възможности, една вярна. Началото е приведен откъс от автобиографичен текст на известен американски писател. Върху него са зададени пет задачи: за жанра, за читателя, за характеристиката, която не му подхожда, и за целта му. Именно петата задача е находката на целия тест. Тя пита в коя година е написан текстът, а отговорът не е даден никъде – трябва да се пресметне от две числа, разпръснати в самия откъс. Задача, която проверява внимание, а не памет. Втората част са петнадесет задачи върху езиковите норми. Тук са правописът с думите на съгласна, синонимите, членуването с пълен и кратък член, бройната форма, а също и няколко изречения, в които трябва да се открие единственото без грешка. Особено полезни са двете задачи с преброяване. При едната се търси колко правописни грешки има в едно изречение, при другата – колко запетаи липсват в цял период. При тях налучкването не помага. Има и въпрос от друг вид: коя двойка думи най-уместно допълва изречение за творчеството на съвременен автор, и още един за точното значение на една дума. Третата част е литературна и обхваща осемнадесет задачи, подредени по епохи. Античната група проверява принципите на епохата, кой създава митовете, жанра на известна поема, в коя песен е една прочута сцена, върху какъв принцип е изградена една трагедия и кой е основният елемент в драмата. Средновековната група обхваща границите на епохата, обхвата на едно културно пространство, конфликта между двама библейски братя, разпознаване на творба по приведено изречение и любимата форма в евангелския разказ. Ренесансовата група проверява кои идеи не принадлежат на епохата, кой е образцовият ѝ вариант, признаците на новелата, първоначалния замисъл на един прочут роман и защо един герой остава загадъчен. Финалните две задачи са теоретични – определения на два литературни термина, като при всяко сред възможностите стоят четири близки формулировки. Отговорите са изведени накрая, номерирани поред от първата до четиридесетата задача. Преподавателят получава готово входно равнище за целия предмет – без никаква подготовка, с оценяване по списък. Трите части вършат работа и поединично: езиковата в един час, литературната в друг. Ученикът проверява наведнъж и езиковите си умения, и знанията си по литература от три епохи. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома.

Този тест се движи с термини – и точно това е най-полезното в него. Понятия като позиционно начало, светец в света, служение на словото, устойчива традиция и нормативен модел не се обясняват в час подробно, а тук всяко има собствена задача. След решаването му ученикът вече борави с езика, на който се говори за средновековна книжнина. Двадесет задачи, седемнадесет с изборен отговор и три за писане. Началото поставя творбата в контекст: какво е значението ѝ за православната традиция и какво дава близостта на автора до средата, в която делото се е случило. Тези два въпроса обясняват откъде идва достоверността на образа. Следва понятийният блок, който е сърцевината на теста. Отделни задачи изясняват чрез каква подредба героят постепенно се откроява от останалите, какво означава той да е определен като действащ в света, а не оттеглен от него, какво стои зад израза за служението на словото и какво прави от една творба образец за следващите. Всяка от тези задачи проверява разбиране, а не запаметена формулировка. Обособена част е за изграждането на образа. Проверява се с какво героят се различава от мнозинството, каква функция изпълняват противниците му в разказа и как е представен краят на земния му път – въпрос, при който правилният отговор изисква разбиране на средновековната представа за смъртта. Следват задачите за средствата: ролята на чудото, функцията на увода като богословска рамка, значението на сакралните числа и характерът на стила. Заедно те очертават как е направен текстът. Отделен въпрос е за връзката между литературата и историята и е формулиран обратно – търси се твърдението, което не е вярно. Тази задача учи на предпазливост: житието не е нито документ, нито измислица. Финалният затворен въпрос е за въздействието, което текстът търси у читателя, и обобщава целия тест. Подредбата води от общото към частното и обратно: първо значението на творбата, после понятията и образът, след това средствата и накрая въздействието. Отворената част се състои от три задачи. Първата изисква да се обясни как работи противопоставянето между обикновените хора и избраника. Втората е най-интересна: три различни елемента трябва да бъдат разгледани заедно и да се покаже как те си сътрудничат в защита на едно дело. Третата иска две причини, подкрепени с конкретни елементи от строежа на творбата. Отговорите на затворените задачи са с кратки обяснения, а примерните решения на отворените са оформени по точки – удобен модел за структуриран писмен отговор. Вариантите за отговор са изградени от близки, правдоподобни определения, така че всяка грешка показва точно кое понятие е разбрано приблизително. Обемът е удобен: затворената част се решава бързо, а трите отворени задачи могат да се дадат отделно – за домашна работа или за писмено изпитване. За учителя: готова проверочна работа върху трудна тема, която проверява терминологията, а не преразказа. За ученика: самопроверка и речник в действие – термините се усвояват, докато се решават задачите.

Двадесет задачи, обхващащи три епохи наведнъж – античност, средновековие и ренесанс. Обобщителен тест, който събира на пет страници онова, което се изучава цял срок. Съотношението между двата вида задачи е необичайно: тринадесет затворени и седем открити, при които се пише по пет-шест изречения. Тоест почти половината проверка минава през писане. Началото е родово. Пет задачи разграничават епоса, лириката и драмата – какво отличава всеки род, кое понятие не му принадлежи, кой е родоначалникът на един жанр и към кой жанр спада известна творба. Тези въпроси поставят рамката, преди да се стигне до конкретните произведения, и точно затова стоят в началото. Оттам започват откритите задачи. Две от тях изискват разгърнат отговор върху античните творби: защо чувството на един герой е двигател на цялото действие и в какво се изразява трагическата вина на друг. И двете не се решават с преразказ. Средището е библейският блок. Тук е приведен откъс, по който трябва да се разпознае от коя история е, а също и задачи за верните твърдения, за нравствените принципи на учението и за значението на един устойчив израз. Особено силна е задачата с приведения текст от послание. Тя изисква коментар в пет-шест изречения върху пасаж, който изброява какво е и какво не е любовта – рядко се среща такъв материал в ученически тест. Следва старобългарският блок с три задачи: за естетическия принцип на отъждествяването, за идеите в известна полемична реч и за жанровата специфика на творба, при която отговорът се пише, а не се избира. Финалната част е ренесансова. Освен въпросите за първия реалистичен роман, за темите и за мотива за пътя, тук са и две от най-интересните задачи в целия тест. Едната привежда реплика за наследената кръв и придобитата добродетел и иска да се разпознаят ренесансовите идеи в нея. Другата тълкува прочут израз от трагедия и пита в какви случаи го употребяваме днес. Отговорите са дадени за тринадесетте затворени задачи в компактен ред. При седемте открити отговори няма – преценката остава за преподавателя, което е и обичайното при този вид задания. За преподавателя това е готов обобщителен тест за края на срока, който съчетава бърз контрол и писмена работа в един лист. Блоковете вършат работа и поединично – например само библейският или само ренесансовият. За ученика ползата е ясна: три епохи, обходени наведнъж, а седемте открити задачи подготвят точно за въпросите, които се задават на изпит и се упражняват най-рядко.

Тест за входно равнище по български език и литература за десети клас с тридесет задачи. Материалът е обемен и обхваща изученото през деветата година по двата предмета. Отличителното при този вариант е началото. Тестът започва с приведен откъс от съвременен разказ, изпъстрен с диалектни и остарели думи, и четири задачи към него. Проверяват се разпознаването на експресивна дума, сферата на общуване, лексикалната група на дадена дума и – в отделна таблична задача – значението на шест остарели названия, които трябва да бъдат съотнесени с обясненията си. Тази последна задача е особено сполучлива. Ученикът не търси думите в речник, а ги разчита по контекста на самия откъс, което е точно умението, изисквано при четене на възрожденска и на диалектна проза. Езиковата част продължава с употребата на въпросителни местоимения, разпознаването на причастия в изречение, пунктуацията при подчинени изречения, глаголните форми за първо лице множествено число, правописа и членуването. Включени са и три лексикални задачи – значението на фразеологизъм, откриването на фразеологизъм, който не е синоним на останалите, и определянето на вида на грешката в изречение. Отделни задачи се отнасят до публицистичния текст и до употребата на двоеточие в различни случаи. Литературната част обхваща два дяла. Първият е западноевропейската литература – съотнасяне на творба с направление, характеристики на романтизма и сведения за творчеството на един от реалистите. Вторият дял е посветен на Възраждането. Проверяват се особеностите на епохата, образите и ценностите в първото историческо съчинение, конфликтът, връзката с фолклора и кулминацията в изучената поема, изразните средства и особеностите на няколко Ботеви стихотворения. Задачите за Ботевата поезия заслужават отделна дума. Те не се ограничават до едно стихотворение, а обхващат няколко наведнъж – кой образ е общ за две от тях, в кое има епиграф, кое послание ги свързва, коя особеност не е характерна за едно от тях. Така се проверява познаване на цялото творчество, а не на отделна творба. Обхватът на теста е сред най-широките за входно равнище: започва със съвременна проза, минава през езиковите норми и стига до Възраждането и европейските направления. Затова резултатът показва дали материалът е останал в цялост. Значителна част от въпросите са с обърната формулировка – кое твърдение не е вярно, коя особеност не се отнася, кой образ не присъства, кое изразно средство не е използвано. Този тип задачи налага проверка на всичките четири варианта. Всички задачи са с избираем отговор или със съотнасяне, което прави проверката бърза въпреки големия брой. Отговорите са изнесени накрая, включително съответствията от табличната задача, което позволява проверката да се направи за минути дори при цял клас. Форматът е готов за разпечатване – приведеният откъс е ясно отделен от задачите, а самите те са номерирани с ясно разграничени варианти. Обемът е съобразен с цял учебен час. На учителя тестът дава готов инструмент за входно равнище в началото на десети клас, с възможност да се използва и на части. На ученика служи за самопроверка преди началото на новия материал.

Двадесет и четири задачи, а последната се пише на ръка. Тестът се събира на няколко страници и покрива цял раздел от учебната програма – от общата характеристика на епохата до отделните произведения. Подредбата върви от най-широкото към най-конкретното и това я прави лесна за проследяване. Началото очертава рамката: какво представлява Средновековието и как то се разполага спрямо съседните си епохи. Веднага след това идва блок върху човека от онова време, разгледан в три отделни роли, всяка със свой самостоятелен въпрос. Оттам изложението стъпва върху книгата, на която се крепи цялата епоха. Библията е представена с няколко задачи, разпределени между двете ѝ основни части, а въпросите засягат състава, времето на възникване и езика. Тук е и единственият въпрос, който излиза извън християнския свят. Следва частта за българските средновековни книжовници. В задачите се появяват имената на Константин-Кирил Философ, Климент Охридски, Константин Преславски, Черноризец Храбър и Йоан Екзарх, а някои от въпросите изискват съотнасяне между автор и творба – проверка, при която непрочелият се издава веднага. Най-подробна е жанровата част. Житието получава четири последователни задачи, обхващащи произхода, предназначението, устройството и характерните му белези. Оттам се минава към самите произведения: „Пространно житие на Константин-Кирил Философ“, „Азбучна молитва“ и „За буквите“. Всяко от тях е представено с по няколко въпроса, при това еднотипни за трите – жанр, композиция, водеща тема и характерен похват. Тази симетрия позволява творбите да се съпоставят направо, докато тестът се решава, а съпоставката иначе се прави отделно и отнема цял учебен час. Форматът също е обмислен. Голяма част от задачите са с обърната формулировка – търси се твърдението, което не е вярно, или особеността, която не се отнася до дадено понятие. Така всяка от четирите възможности трябва да бъде преценена поотделно и налучкването е почти изключено. Финалът е с отворен отговор. Изисква се кратък личен коментар в рамките на едно-две изречения, а под задачата е оставено достатъчно място за писане на ръка. Отговорите са приложени накрая в компактен вид за всички затворени задачи. За отворената примерен отговор не е даден – преценката остава у проверяващия. На преподавателя тестът спестява подготовката изцяло: покрива целия раздел в един лист, оценява се бързо, а отделните части вършат работа и поединично, ако е нужна по-кратка проверка. Отворената задача се използва и като повод за дискусия в час. За ученика това е преговор, който подрежда раздела наведнъж – епохата, книжовниците и трите изучавани творби. Подходящ е за подготовка преди изпитване и за самостоятелна проверка у дома, тъй като приложените отговори позволяват грешките да се открият веднага.

Тестът е предназначен за проверка на входното равнище в началото на девети клас и обхваща двете основни направления в подготовката – речевата практика и знанията за изучаваните литературни творби. Съдържа 20 задачи с избираем отговор, към които са приложени верните отговори. Началните задачи са свързани с публичното изказване. Проверява се умението да се отграничи изречение, неподходящо за такова изказване, да се прецени коя тема не е свързана с морален проблем и да се разпознае формулировка, подходяща за обобщение в края на изказването – задачи, които изискват усет към уместността на изказа, а не запаметена дефиниция. Следващата група задачи стъпва върху приложено електронно писмо между две ученички. Задачите изискват извличане на конкретна информация, разграничаване на вярно от невярно твърдение и преценка какво може и какво не може да се научи от текста – типична проверка на четенето с разбиране върху кратък битов текст. Друга група задачи е изградена върху откъс от есе по морален проблем и е насочена към средството за свързване между изреченията и към точното разчитане на изказаната мисъл. Литературната част обхваща изучаваните творби от античността до Ренесанса. Включени са задачи за композицията на епическата поема и за ролята на завръзката, за начина, по който епическият герой надмогва човешката си същност, и за отликите между епоса и старогръцката лирика. Отделни задачи са посветени на старобългарското съчинение в защита на славянската писменост – неговия жанр, тона на автора към опонентите му и достоверните сведения за творбата. Заключителните задачи разглеждат творби от Ренесанса – структурата на новелистичния сборник, пародийния характер на рицарския роман, качествата на неговия герой, причините за бавенето на отмъщението в трагедията, библейската препратка в известна реплика, тълкуванията на образа и цитат от по-късна литературна оценка за него. Подходящ е за провеждане на входно ниво, за преговор преди началото на учебната година и за самостоятелна подготовка.