Име ............................................................. Фамилия ...........................................
Клас ................................... № ..........................
ТЕСТ
ЛИТЕРАТУРА – 12 клас
ЕЛИН ПЕЛИН
1. От кой разказ е цитатът?
Нас са ни записали в дяволския тефтер още кога сме се родили... Се да съм бил прав, па съм сгрешил барем веднъж в пиянство! А пиех! От тегло и от мъка пиех, наистина, ама нали пиех? Така и така няма прокопсия, мислех си - пиех! Пий, па дето ще да му излезе края!... Постлах си хубавичко за пъклото!
A) „Задушница“
Б) „Ветрената мелница“
B) „На оня свят“
Г) „Косачи“
2. От кой разказ е цитатът?
– Глей си работата, куме, то доброто и злото заедно вървят. Дойде едното, па дойде и другото. На си пийни и ти! Бог да ги прости умрелите, така викам аз, па на живите здраве и живот да дава.
A) „Косачи“
Б) „На оня свят“
B) „Задушница“
Г) „Мечтатели“
3. „Гераците“ е:
A) разказ
Б) повест
B) роман
Г) фейлетон
4. Кое твърдение за разказите на Елин Пелин е НЕВЯРНО?
A) Във фокуса на художественото изображение е една случка, представена в нейната хронологична последователност.
Б) Повествователят представя героите, коментира постъпките им, анализира чувствата им.
B) Повествованието се съсредоточава върху един основен конфликт, чието разрешение води до художествената идея във финала на творбата.
Г) Чрез пейзажа повествователят, без да се намесва пряко в действието, създава една неповторима лирична атмосфера.
5. Кой от посочените персонажи НЕ е от „Гераците“?
A) Станчо
Б) Божан
B) Петър
Г) Павел
6. Коя опозиция липсва в разказа „Андрешко“?
A) държава - данъкоплатци
Б) човек - природа
B) град - село
Г) състрадание - безсърдечност
7. Кой от посочените разкази на Елин Пелин НЕ е свързан тематично с труда, със земята, с борбата за хляба?
A) „Косачи“
Б) „Ветрената мелница“
B) „Чорба от греховете на отец Никодим“
Г) „Андрешко“
8. Кой от посочените образи символи е от художествения свят на „Гераците“?
A) борът
Б) разковничето
B) бялата кукувица
Г) занемелите камбани
9. В сюжета на разказа „Занемелите камбани“ моментът на първото чудо - онемяването на камбаните, е:
A) експозиция
Б) завръзка
B) кулминация
Г) развръзка
10. Темата за труда и творческата инициатива е интерпретирана в разказа:
A) „Андрешко“
Б) „Занемелите камбани“
B) „Ветрената мелница“
Г) „Задушница“
11. В повестта „Гераците“ НЕ е поставен проблемът за:
A) взаимоотношенията между членовете на едно семейство.
Б) пороците, убиващи всичко човешко.
B) отчуждението от родното, от традициите.
Г) греха, възмездието и изкуплението.
12. Какви качества НЕ са присъщи на Андрешко от едноименния разказ?
А) човечност и състрадателност
Б) лично достойнство и чувство за хумор
В) припряност и безотговорност
Г) аналитичен ум и практицизъм
13. В кой от посочените разкази НЯМА герой - духовно лице?
A) „Занемелите камбани“
Б) „Косачи“
B) „Чорба от греховете на отец Никодим“
Г) „Задушница“
14. Кой от изброените разкази разкрива идеята, че човек може да надмогне нещастията в живота си, че животът е по-силен от смъртта?
A) „Мечтатели“
Б) „Задушница“
B) „Андрешко“
Г) „На оня свят“
15. Какви са подчертаните изразни средства?
В къщи (1) изпълзяха като змии, незнайно откъде, сръдни, недоразумения, крамоли, и (2) отровиха мекия домашен покой, сладко сгряван толкова дълги години от (3) любогрейната топлина на общото огнище.
A) (1) сравнение; (2) епитет; (3) хипербола
Б) (1) метонимия; (2) литота; (3) епитет
B) (1) хипербола; (2) антитеза; (3) оксиморон
Г) (1) сравнение; (2) метафора; (3) епитет
16. Какви са подчертаните изразни средства?
(1) Животворната и бъблива селска речица, която извира изпод големите каменни чуки над сами селото, от ден на ден почна чувствително да намалява и да съхне. (2) Като че някоя триглава хала смучеше хладните и бистрите й струи, които почнаха немощно да се цедят от извора и (3) жадно да се поглъщат от запалената земя.
A) (1) гротеска; (2) градация; (3) метонимия
Б) (1) епитет; (2) сравнение; (3) метафора
B) (1) сравнение; (2) литота; (3) метафора
Г) (1) алегория; (2) антитеза; (3) хипербола
17. Какви са подчертаните изразни средства?
Малката каруца бавно се клатушкаше из (1) дълбоката и рядка кал, затъваше, излизаше, криволичеше. Една отпрана дъска отстрани постоянно, еднообразно, глухо и безразсъдно клепеше и като (2) удряше настоятелно нервите на дебелия господин във вълчия кожух, изкара го из търпение.
A) (1) парадокс; (2) алегория
Б) (1) антитеза; (2) гротеска
B) (1) епитет; (2) метафора
Г) (1) хипербола; (2) океиморон
18. Кое твърдение НЕ характеризира вярно героите на Елин Пелин?
Героите на Елин Пелин:
A) живеят в един приказен свят и губят връзка с реалността.
Б) не се примиряват със своето положение, те са „смътно някак бунтовници.“
B) са обикновени, но мъдри хора, които страдат, мечтаят, веселят се, живеят според законите на природата.
Г) се отнасят с благоговение към труда и земята.
19. Прочетете откъса от разказа „Мечтатели“ и изпълнете задачите към него:
(...) Водата силно избърбурка край корените и пак заспа.
– Ходя си аз, момче - продължи чичо Горан след дълго мълчание, – лежа по сенките, гледам небесния вие и си мисля: божичко мили, що ми не дадеш ти на мене една способност, хе тъй, каквото кажа – да стане. Света на рай ще ти обърна аз тебе. Ни болести ще има, ни тегло ще има, ни сиромашия ще има.
Циганчето въздъхна. То се обърна и го попита плахо:
– Може ли, чичо Горане, да се намери по нашите места разковниче?
Докторът го погледна изпод вежди и рече:
– Може! Може, но мъчно!
– Их, да мога! - въздъхна циганчето, развълнувано от далечно неизпитано щастие.
– Рядка тревичка е тя, Рустем, рядка!
– Две лета го диря вече, чичо Горане, и още две ще го диря, ама ще го намеря.
Циганчето гореше като свещица от тъмни неясни надежди.
Двамата замълчаха. За миг като че ли всичко утихна. Малко облаче мина под слънцето и изчезна. Наблизо един кълвач удари три пъти вещателно по кората на една стара върба и се потаи.
– Като има човек тая тревица, нищо друго му не трябва – въздъхна Рустем. - Може да има каквото иска: кон - звездите да сваля, скрито имане да намери, да вземе мома, каквато му сърце желае.
– Хм - усмихна се докторът, - Акима ти е забъркала ума, момче. (...)
– Тя още лани ми каза: Рустем, чакам те година, не мога вече. Заключвам си сърцето. Само с разковниче ще го отключиш. Оттогава, къде ходя, разковниче търся. Претърсил съм полето, тревица по тревица. Не ям, не пия - току ходя и търся.
– Търси, пиленце, търси, може да имаш късмет - каза потънал в дълбока мисъл докторът. - Как ще живеем, ако не гоним измамата?
(...)
– Рустем, ти бяла кукувица видял ли си? - попита многозначително докторът, заклати важно глава и запуши изтежко лулата.
– Не съм, чичко.
– Хе, и аз не съм.
– Дали има? - попита циганчето с очи опулени от любопитство.
– Има, има, но къде е! Нея да я намеря, тогава да ме видиш ти мене.
– Защо ти е птичката? - Лете куку, - пък зиме - през море й царството.
– Ех, нищо не знаеш ти, момче! Още от старо време има скрито едно черковно имане, някъде си, в някоя пещера. Ама какво имане...
А) Откъсът насочва вниманието на читателя към мечтите на двамата герои. Посочете ДВА примера, които да илюстрират, че упованието в измислицата е опит за спасение от еднообразния и скучен живот, от страданията и мизерията.
Б) В богатата художествена образност на текста се открояват разнообразни изразни средства. Посочете ДВЕ от тях.
20. Прочетете откъса от разказа „На оня свят“. Напишете аргументативен текст в обем до четири страници на тема Праведното и греховното у човека. Преди текста отбележете жанра му – интерпретативно съчинение или есе.
На оня свят
(...) Всички го погледнаха зачудено.
– За пъклото, за пъклото кой път води? - поясни високо дядо Матейко.
Посочиха му го и той се упъти право по него.
„Мен сигурно там ще ме турят - мислеше той, - чакай барем с време да стигна. Не съм за рая аз сиромах човек... раят е направен за големците и за богатите. С тия дрипи и тия попукани ръце кой ще ме пусне там! Осемдесет години теглих и страдах като куче, та сега ли рахат ще видя! Истина, гледал съм по божия правина да живея, ама кой те пита. Нима господ ще седне да води сметка на такива като мене? Нас ни са записали у дяволския тефтер още кога сме се родили... Се да съм бил прав, па съм сгрешил барем веднъж в пиянство! А пиех! От тегло и от мъка пиех, наистина, ама нали пиех? Така и така няма прокопсия, мислех си, пий!... Пий, па дето ще да му излезе края!... Постлах си хубавичко за пъклото! Сега там, там да си отида.“ (...)
– Бре че хубости, бре че чудесии! - дивеше се дядо Матейко, като гледаше тия чудни райски красоти, които само праведниците ще видят.
– Ами поп Николай тука ли е? - почна да разпитва той мъничкото ангелче.
– Кой?
– Поп Николай от малката черква, дето ни даваше пари с лихва... Срам ме е да го срещна. Имаше да му давам, па том умря и дългът му умря.
– Поп Николай е в катрана, дядо.
– Стой, не думай!
– Честна дума!
– Ами нали беше, божем, поп - свещеник!
– Се едно... Тук не бръснат никого - всекиму според делата му. Поп бил, ама грешил. Владиката, че е владика, па и той е в пъклото.
– Бре, не думай!
– И той е наказан, дядо... Той бе владика, истина, ама се гордееше със сана си и само големците считаше за хора, а сиромасите, бедните, хич и не поглеждаше. Гнусеше се от тях и ако им даваше милостиня, даваше я с презрение, като гледаше час по-скоро да се отърве... Обличаше се богато и преяждаше всеки ден, а хората учеше ла се въздържат... Това не е ли грях?
Дядо Матейко поотри челото си с ръка, па рече:
– Па знам ли аз грях ли е, не е ли. (...)
Отговори на теста – Елин Пелин
1. В); 2. В); 3. Б); 4. Б); 5. А); 6. Б); 7. В); 8. А); 9. В); 10. В); 11. Г); 12. В); 13. Б); 14. Б); 15. Г); 16. Б); 17. В); 18. А);
19. Възможни отговори: А) Чичо Горан е мамен от желанието да намери бялата кукувица и тук, на грешната земя, да дойде благоденствието, да се премахне злото: „Света на рай ще ти обърна аз тебе“; Наивният Рустем пък търси из полските треви разковничето, за да отключи с него сърцето на обичаната Акима.
Б) метафори: „забъркала ума“, „заключвам си сърцето“, „потънал в дълбока мисъл доктора“; сравнение: „циганчето гореше като свещица“;
20. Интерпретативно съчинение или есе.
@bgmateriali.com
