ТЕСТ. Лексикални особености на думата. Звукови промени в думата. Български език – 7 клас

1. С понятието „речников състав на езика“ се означава: A) думите, които използва човек в речта си Б) съвкупността от всички речникови единици B) съвкупността от думите в опре-делен текст Г) думите от български произход в езика 2. За чуждите думи в езика е вярно, че: A) Не могат да бъдат част от речниковия състав на езика. Б) Употребяват се само като термини в текстове. B) Единствено английски думи са  Г) Разделят се на заемки и чуждици. 3. В кой ред са посочени само домашни думи? A) интелект

Две думи, поставени една до друга, крият отношение, което трябва да бъде разпознато. Една пропусната запетая променя смисъла на цяло изречение. Една буква решава дали думата е написана вярно. Точно върху тези три умения е построен настоящият тест от тридесет задачи със затворен отговор. Първото направление е свързано със смисловите отношения между думите. Тук се проверява умението да се открие аналогично съотношение между двойки понятия – видово и родово название, материал и изделие, лице и оръдие на дейност, както и разпознаването на синоними, антоними и омоними. Включени са и задачи върху значението на фразеологични словосъчетания, при които подвеждащите варианти са подбрани така, че да отсеят точното от приблизителното разбиране. Второто направление обхваща правописа. Проверяват се както отделни думи, така и подчертани изрази в свързан текст, където грешката трябва да бъде открита сред четири възможности. Обхванати са членуването, удвояването на съгласни, представките, отрицателните форми и думи с трудни съгласни групи. Третото направление е пунктуацията. Задачите изискват откриване на грешно поставена или липсваща запетая, определяне на броя на пропуснатите запетаи в по-дълъг текст, разпознаване на функцията на дадена запетая в изречението, както и правилно оформяне на изброяване. Отделно са включени и граматични задачи – върху категориите на глагола и върху сказуемото, които изискват разпознаване на вярно и невярно твърдение. Накрая е поместен пълен ключ с отговорите на всичките тридесет задачи, което позволява самостоятелно решаване и незабавна самопроверка, а също и точно установяване в кое направление ученикът се затруднява. Материалът е подходящ за подготовка за контролна и класна работа, за входно и изходно ниво, за преговор в час и за самостоятелна тренировка преди изпитване.

Два големи дяла от учебното съдържание, обединени в един лист – така изглежда тази обобщителна проверка. Първата половина се занимава с думите и техния подбор, втората – със звуковите промени в тях, а свързващото звено е едно и също умение: да се прецени коя форма и коя дума са уместни. Задачите са 20 и следват три части, като трудността нараства от разпознаване, през преценка за уместност, до самостоятелно писане. Началото е кратък текст с рубрики, следван от 5 въпроса. Проверява се определянето на типа поднасяне, разпознаването на експресивна дума сред неутрални, откриването на езиковедски термин, разпознаването на реда с нови думи и разчитането на пример, който показва разминаване между изговор и запис. Втората част включва 12 задачи с избираем отговор. Лексикалната група обхваща стиловата уместност – кое изречение е подходящо за новина и кое не за отчет, положителната експресивност, замяната на разговорни думи с неутрални, домашните думи, произхода на заемките, разбирането за пуризма и уместната българска замяна в административен текст. Фонетичната група проверява непостоянната и подвижната гласна, редуването и правилото за удвоената съгласна, като всяка задача поставя конкретни двойки думи. Третата част съдържа 3 задачи с отворен отговор и оставено място за писане: обяснение как контекстът определя избора между неутрална и експресивна лексика с примери за двата случая, две заемки с предложени български замени и обосновка, и накрая кратък текст, в който трябва да се съберат петте разгледани звукови явления. Отговорите са изведени накрая, с кратко пояснение при всяка избираема задача и с разгърнати примерни решения при отворените. Материалът е подходящ за обобщителна контролна, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Листът е готов за разпечатване, а решаването се вмества в един учебен час. Обединяването на двата дяла има ясна логика. И при подбора на думата, и при избора на формата решението зависи от едно и също – от нормата и от ситуацията, в която се пише. Затова резултатът показва не две отделни умения, а обща езикова култура. Задачите за заемките и за пуризма заслужават отделно внимание. Те не изискват отказ от чуждите думи, а преценка кога съществува ясна българска дума, която върши същата работа – умение, което е особено полезно при писане на официален текст. За преподавателя листът дава бърза проверка върху голям обем съдържание и показва кой от двата дяла е усвоен по-слабо. За ученика обясненията към отговорите остават като кратък справочник, приложим и при следващи писмени работи.

Обобщителната проверка по този дял изисква едновременно две различни умения – да се преценява уместността на думата и да се владее правописът на нейните форми. Тестът ги съчетава, като върви от лексиката към фонетиката и завършва със задача, обединяваща всички изучени явления. Задачите са 20 и са в три части. Началото е кратък репортажен текст, следван от 5 въпроса. Проверява се определянето на стила, разпознаването на експресивна и на специализирана дума, откриването на реда с нови думи и разчитането на пример за разминаване между изговор и запис. Текстът е подбран така, че да съдържа наведнъж неутрална, оценъчна и терминологична лексика. Втората част включва 12 задачи с избираем отговор. Лексикалната група обхваща противопоставянето между неутрално и оценъчно название, характеристиката на домашните думи, заемките с посочен произход, разбирането за пуризма, уместната замяна на чужда дума и разграничаването между архаизъм и историзъм, както и преценката кога една заемка е напълно общоупотребима. Фонетичната група проверява непостоянната и подвижната гласна, редуването в сродни форми, удвоената съгласна и обобщаващото твърдение за отношението между изговор и правопис. Третата част съдържа 3 задачи с отворен отговор и оставено място за писане: обяснение на разликата между двата типа лексика с по едно изречение за всеки, две заемки с предложени замени и обосновка защо са подходящи за официален текст, и накрая кратък текст, в който трябва да присъстват петте разгледани звукови явления. Отговорите са приложени накрая – с кратко пояснение при избираемите задачи и с разгърнати примерни решения при отворените. Материалът е подходящ за обобщителна контролна, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Листът е готов за раздаване, а решаването отнема около учебен час. Задачата за архаизмите и историзмите е сред онези, при които се греши най-често. Разликата между дума, която има днешен заместител, и название на изчезнала реалия изглежда ясна на теория, но в конкретен пример обърква. Тук тя е поставена изрично, с обяснение в раздела с отговорите. Практически насочени са и въпросите за заемките. Те не поставят въпроса дали чуждата дума е допустима, а дали в дадения случай има българска дума, която казва същото по-ясно – преценка, необходима при всеки официален текст. За преподавателя листът покрива голям обем съдържание в един час и показва кой от двата дяла се нуждае от повторение. За ученика обясненията към отговорите остават като кратък справочник, а последната задача събира цялата фонетична част в едно упражнение.

Богатството на езика се пази чрез точност – всяка дума да стои на мястото си и да означава именно онова, което говорещият има предвид. Двадесетте задачи проверяват това умение стъпка по стъпка. Първите пет въпроса са към поместен текст за замърсяването на речта с неправилно употребени думи. Те проверяват четенето с разбиране: кой е основният проблем, какво се препоръчва при съмнение относно значението, какво поражда недоразуменията, как се съхранява богатството на езика и каква е ролята на контекста. Следващата група задачи изяснява понятието за стилистично смесване и насочва вниманието към конкретни нарушения: паронимна грешка, неправилно употребен предлог, излишно добавен предлог и съчетаване на близки по смисъл думи. Друга група въпроси разглежда взаимно изключващите се определения, правилната форма на често сгрешаван устойчив израз, същността на тавтологията и разпознаването на плеоназъм. Включени са и задачи за поведението при непозната дума, за неуместната употреба на съюз и за основния принцип при спазването на лексикалната норма. Трите задачи със свободен отговор изискват практическа редакция: поправяне на три неправилно построени израза, избор между близки по звучене думи и премахване на излишните определения в три изречения. Приложени са верните отговори с кратки обяснения и примерни решения, което позволява самостоятелна проверка след решаването.

Половината задачи тук са за запетая, членуване и правилна форма – тоест за онова, което носи най-много загубени точки на всеки изпит. Ако търсите материал, който удря точно в тази зона, това е той. Двадесет задачи с изборен отговор и отговори накрая. Пунктуацията е проверена в три различни формата и това е основното предимство. Веднъж се търси изречението с грешка. Втори път трябва да се посочат кои от номерираните позиции в изречението изискват запетая. Трети път се броят липсващите запетаи в цял период. Едно и също умение, три различни ъгъла – така се вижда дали правилото е усвоено, или просто е разпознато. Членуването има собствена задача, при която четири много близки изречения се различават само по една буква. Тук отговорът се намира само чрез проверка, не по усет. Правописът е поставен вътре в свързан текст, а не в списък от думи. Ученикът трябва сам да открие сгрешените форми сред останалите – по-трудно и по-полезно от обичайното. Граматичните форми са застъпени с няколко задачи, при които в изречение са подчертани четири думи и една от тях е сгрешена. Обхванати са бройната форма, употребата на относителното местоимение и правилният избор на въпросителна форма – все места, на които грешките се повтарят с години. Синтаксисът получава две силни задачи. Едната изисква да се разпознаят причастията в изречение, пълно с думи, които приличат на тях. Другата е за подреждане на разбъркани изречения в свързан текст – проверка на логика и на връзките между изреченията, която подготвя пряко за писане. Подредбата е удобна за разчитане на резултата: задачите от един и същи тип стоят една до друга, така че по грешките веднага личи дали пропускът е в пунктуацията, в членуването или в синтаксиса. Има и бонус. Тестът започва с кратък научнопопулярен текст за старобългарската книга и шест задачи към него: заглавие, стил, вярно и невярно твърдение, средство за свързване и контекстов синоним. Освен упражнение това е и знание – за пергамента, за украсата на ръкописите, за подвързията. Междупредметна връзка, получена наготово. Лексикалната част добавя още четири задачи – смислово отношение между двойки думи, значение на устойчив израз, подбор на синоним и разпознаване на близки по звучене думи. Всичко е затворено, отговорите са в кратък списък и проверката отнема минута. Обхватът е широк, а обемът остава удобен – двадесет задачи се решават и обсъждат в един учебен час. Неверните варианти навсякъде са изградени като реални грешки – такива, каквито се допускат в ученически текст, – а не като очевидни изкривявания, така че всяка сгрешена задача сочи конкретно недоразумение. За учителя: готова проверочна работа в изпитен формат, силна в най-проблемните области, без нужда от съставяне на задачи. За ученика: тренировка точно там, където се губят точки – в запетаята, в членуването и в избора на форма.