„Опълченците на Шипка“ от Иван Вазов – тест по литература: духовното превъзходство на защитниците и малодушието на противника; 11 задачи с отговори

Кратък тест, който въпреки обема си покрива основното в творбата — жанра, композицията, образната система и проблемите, поставени в нея. Материалът съдържа 11 задачи: седем с избираем отговор, три с кратък отговор върху оставените редове и една с разгърнат писмен отговор. Началото установява жанра и смисъла на заглавието — кой мотив се откроява чрез него. Тези две задачи задават рамката, преди работата да премине към самия текст. Основната част е върху образите. Три от задачите изискват да се посочат конкретни образи от творбата, свързани с определена теза, като за всяка се очакват по два примера, изписани от ученика. Обхванати са тезата за срама, тезата за славата и доказателствата за готовността на героите да защитават върха с цената на живота си. Този формат е по-взискателен от избора между четири възможности — той изисква реално познаване на текста и умение да се извади точният цитат. Отделна задача проверява обратното умение: сред четири образа да се разпознае онзи, който не присъства в творбата. Друга изисква да се посочи изразът с преносно значение сред четири, взети от текста. Две от задачите са обобщителни и работят с обърната формулировка. Едната изисква да се посочи проблемът, който не е разгърнат в творбата, другата — невярното твърдение сред четири. В тях са включени и по-фини въпроси: за начина, по който е оформен текстът, за съпоставката с известен античен подвиг, за значението на едно понятие в контекста на творбата и за историческите личности в нея. Финалната задача е с най-голямо място за писане и изисква разгърнат отговор на въпроса защо противникът не успява да превземе върха. Тя обединява всички наблюдения от предходните задачи и подготвя умението за отговор на литературен въпрос. Съотношението между двата типа задачи заслужава внимание. Затворените проверяват разпознаване и се решават бързо, но именно трите задачи с кратък отговор носят най-много информация за подготовката: там ученикът трябва сам да си спомни и да изпише израз от творбата. Разликата между двете умения е съществена и обикновено остава неизмерена при тестове само с избираем отговор. Полезно е и че задачите не са подредени по хода на творбата, а по вид проверявано умение. Така ученикът не може да следва механично реда на строфите, а трябва да се връща към текста според поставения въпрос. Разделът с отговорите съдържа верните варианти, а към задачите с кратък отговор — примерни цитати от текста, които се приемат за правилни. Формулировката „например“ показва, че се допускат и други точни примери, което е важно уточнение при оценяването. Обемът на теста е неговото предимство. Единадесет задачи се решават в част от учебния час, а съотношението между затворени и открити задачи позволява проверката да бъде едновременно бърза и съдържателна. Финалният въпрос може да се използва и самостоятелно — като тема за кратко писмено упражнение или за устно обсъждане в час. Материалът е подходящ за кратка проверка след изучаването на творбата, за упражнение в час, за домашна работа и за преговор преди изпитване.

Дванадесет задачи, подредени така, че трудността да нараства – от разпознаване на стих до самостоятелно формулиране на теза по литературен въпрос. Вариантът е предназначен за края на седми клас и обхваща изучените през годината творби. В обхвата влизат „Опълченците на Шипка“ и „На прощаване в 1868 г.“, „Заточеници“, „Немили-недраги“, „Една българка“, „По жицата“, „По жътва“, „Неразделни“, „Българският език“, „До Чикаго и назад“ и „Бай Ганьо пътува“, заедно с авторите на тези произведения. Началните задачи проверяват познаването на самия текст. Първата изисква да се посочи стих, който не принадлежи на дадено стихотворение – формат, при който помага само реалният досег с творбата. Следват задачи за съответствие между произведение и автор и между произведение и жанр, при които неверните варианти са съставени от правдоподобни, но погрешни съчетания. Отделна задача съотнася реплика с героя, който я произнася, в конкретен разказ. Биографичната задача изисква разпознаване на писател по няколко характеристики – месторождение, семейна среда, образование и литературна принадлежност. Задачата с отрицателна формулировка проверява точността на твърдения за герой, жанрова определеност, композиция и смисъл на заглавие едновременно. Две задачи са посветени на мотивите – разпознаване на мотив в конкретно произведение и откриване на мотив, общ за две творби. Следва задача за особеностите на баладата като литературен вид и задача, изискваща да се назове мотив за две посочени произведения. Задачата с разгърнат отговор стъпва върху кратък цитат от „Немили-недраги“ и изисква той да бъде разтълкуван – какво внушава и какво твърди за цената на свободата. Финалната задача изисква формулиране на теза по въпрос, свързан с образа на познат литературен герой. Тя проверява умение, а не памет – способността позицията да бъде сведена до ясно и защитимо твърдение, което стои в основата на всяко интерпретативно съчинение. Отговорите следват задачите, с примерни формулировки за свободните отговори, включително разгърнат образец за тълкуването на цитата. На учителя тестът дава готова годишна проверка с бърза проверка и ясна представа за нивото на класа преди края на учебната година. На ученика служи за самопроверка преди годишното оценяване: показва кои творби и понятия са останали неусвоени, а задачата за теза е добро упражнение преди писане на съчинение.

В края на седми клас проверката вече не се свежда до разпознаване на заглавие и автор. Този вариант за изходно равнище върви от цитата към творбата и от мотива към тезата – проверява какво остава от цялата година и дали ученикът е готов за следващия етап. Обхватът включва основните творби от учебното съдържание: „На прощаване в 1868 г.“ и „Опълченците на Шипка“, „Стани, стани, юнак балкански“ и „Вятър ечи, Балкан стене“, „Една българка“, „По жътва“, „По жицата“, „Неразделни“, „Немили-недраги“, „Българският език“, „До Чикаго и назад“ и „Бай Ганьо пътува“. Проверката засяга и авторите на тези произведения. Задачите с избираем отговор са построени по различни модели. Първата изисква разпознаване на цитат, който не принадлежи на посочената творба – формат, който проверява реално познаване на текста, а не обща представа за него. Следват задачи за съответствие между творба и автор и между творба и жанр, като вариантите включват правдоподобни, но погрешни съчетания. Отделна задача съотнася цитат с името на героя, който го произнася – проверка, изискваща познаване на репликите в конкретно произведение. Включена е и биографична задача, при която по няколко характеристики трябва да бъде разпознат писателят. Задачата с отрицателна формулировка проверява точността на твърденията за герои, жанр и идея в няколко творби едновременно. Отделни задачи са посветени на мотивите – разпознаване на мотив в конкретен текст и откриване на мотив, общ за две произведения. Свободните отговори са с нарастваща трудност. Първо се изискват особености на одата като литературен вид, след това – посочване на мотив за две конкретни творби. Следва задача с разгърнат отговор върху цитат от „По жътва“, която изисква тълкуване на сравнение и на неговото въздействие. Финалната задача е най-важната: формулиране на теза по литературен въпрос. Тя не проверява запомнено съдържание, а умение, което стои в основата на интерпретативното съчинение – способността мисълта да бъде събрана в ясно и защитимо твърдение. Отговорите са изнесени след задачите, с примерни формулировки за свободните отговори, включително разгърнат образец за задачата с тълкуване на цитат. На учителя тестът дава готова проверка в края на учебната година – показва степента на усвояване и готовността за преминаване към следващия етап. На ученика служи за самопроверка преди годишното оценяване, а задачата за теза е добро упражнение преди писане на интерпретативно съчинение.

Контролна работа по литература, обхващаща цял тематичен раздел от учебното съдържание за седми клас. Двадесет и петте задачи проследяват изучените творби в тяхната последователност – от възрожденската поезия до одите на Вазов. Първата част е посветена на Добри Чинтулов. Проверява се какво е характерно за неговата поезия и какво не ѝ е присъщо, кои изразни средства я определят, както и разбор на конкретна строфа с преценка на твърдения за нейния строеж и внушения. Тук се изисква точност: сред вариантите има твърдения, които звучат правдоподобно, но противоречат на действителния характер на творчеството му. Втората част разглежда „На прощаване в 1868 г.“ от Христо Ботев. Задачите засягат степента на разгърнатост на отделните образи, промяната в отношението на народа към делото на бунтовника, тълкуването на конкретен стих и обхвата на един повтарящ се епитет в творбата. Трета част е насочена към „Немили-недраги“ от Иван Вазов: преценка на твърдения за заглавието, мястото на действието и начина на изграждане на образите, прототипът на един от героите, смисълът на съпоставката между две фигури в определена глава, разпознаване на герой по изброени качества. Отделна задача изисква да се обясни какво се крие зад местоимение в даден цитат. Четвърта част обхваща „Една българка“ – кое определя изграждането на централния образ, кое качество не помага на героинята при преминаването на реката, кой момент е завръзка на разказа. Пета част е посветена на одите. Проверяват се жанровите характеристики, достоверността на изображението в „Опълченците на Шипка“, значенията на архаични думи от текста, както и особеностите на „Българският език“, включително ролята на преизказните форми. Няколко задачи изискват разгърнат отговор: посочване и обосноваване на най-драматичния момент в одата, разсъждение за ролята на инверсиите и обяснение на обета, който поетът дава пред езика. Отговорите са изнесени накрая, включително примерни формулировки за свободните задачи. На учителя материалът дава готова обобщителна контролна върху целия раздел. На ученика тестът служи за преговор преди изпитване.

Как един текст постига възторг е по-труден въпрос от това какво разказва, а именно той стои в основата на този тест. Няколко от двадесетте задачи питат за тона, за отношението на автора и за въздействието върху читателя, а останалите подготвят този разговор, като проверяват отделните места, където въздействието се ражда. Така материалът учи на нещо, което трудно се обяснява в час: по какво се познава, че един текст те вдига на крака. Началото е при най-известното възклицание в одата и при онова, което стои зад него. Веднага след това идва задача за един стих, с който се назовава тежестта върху бойците. Двете задачи заедно поставят и емоцията, и отговорността, а оттам започва цялото останало движение. Следва част за малобройността. Задачите питат какво внушава определението за броя на бойците, какво стои зад страха на противника, какво значи повторението на едно име. Тази линия е важна, защото обяснява откъде идва величието в одата: не от силата, а от съотношението между сила и решимост. Условията са кратки, но изискват ученикът да усети именно това съотношение. Отделна задача е формулирана с отрицание и се занимава с художествените средства: иска да се посочи кое твърдение за тях не е вярно. Такова условие е по-трудно от правото питане и проверява дали ученикът наистина е усетил стила на творбата, или просто е запомнил, че е патриотична. Централната част на теста се занимава с онова, което прави текста въздействащ. Една задача пита каква е функцията на възклицанията, друга какво подсилва драматизма в описанието на боя, трета какво е отношението на автора към бойците, четвърта как се постига величавият образ на родината. Четирите задачи заедно разглобяват въздействието на съставните му части и са най-ценното в целия лист, защото обикновено този въпрос се подминава с общо твърдение за патриотичния патос. Между тях са разположени и задачи върху отделни места от текста: за това с какво се сражават бойците, когато оръжието не стига, за смисъла на един израз за достойната смърт, за обобщението, с което авторът свързва жертвата и историята. Последната от тези задачи е най-мисловната в теста, защото иска ученикът да разчете кратка формулировка с голям обхват. Към края стоят задачи за основната идея, за ролята на Шипченската епопея в текста и за предназначението на историческите имена и названия в него. Последната е по-особена и затова полезна: проверява дали ученикът разбира защо реалните лица и места не пречат, а помагат на поетическото внушение. Трите отворени задачи продължават същата линия. Първата иска да се обясни как авторът изгражда величие от очевидна слабост, тоест работа с парадокс. Втората се занимава пряко с ролята на възторжения език и с влиянието му върху читателя, тоест с въздействието. Третата пита какво внушава финалът и защо авторът избира точно такъв завършек. Под всяка от трите има оставени редове за писане и листът е готов за ползване директно. Отговорите в края са направени като учебна част. При затворените задачи стои верният отговор, изписан изцяло, и под него кратко обяснение, което изяснява основанието и често посочва конкретния израз от творбата, по който се вижда. За трите отворени задачи са дадени примерни отговори по няколко изречения, оформени като завършени разсъждения, които показват и обема, и начина на изразяване. Устройството позволява няколко употреби. Първите задачи вършат работа като проверка след прочита на одата. Задачите за малобройността могат да се дадат отделно като повод за разговор върху това какво прави един подвиг голям. Задачите за въздействието са най-подходящи за преговор преди писмено изпитване, а трите отворени задачи стават за домашна работа, за писмено изпитване или като теми за кратко писане в час. Целият лист покрива одата и е подходящ за класна работа, за писмено изпитване и за самостоятелна проверка вкъщи. Формулировките са кратки и достъпни, без натрупана терминология, което прави теста удобен и за ученик, който още не владее уверено литературоведските понятия. Навсякъде има по четири възможности и всички са кратки изрази или цели изречения. Ползата за учителя е в тест, който позволява урок върху въздействието на поетическия текст, а не само върху съдържанието му. Задачата с отрицанието за художествените средства дава готова отправна точка за разговор върху стила, а задачата за историческите имена за разговор върху връзката между истина и поезия. Подредбата позволява да се види дали ученикът различава какво казва текстът от това как го казва. Ползата за ученика е в това да разбере откъде идва силата на тази ода. Като мине през задачите и прочете обясненията, той вижда с какви средства се постига възторгът, усвоява защо малобройността усилва, а не намалява подвига, и получава готови формулировки за тона и за отношението на автора. Материалът е за четене и за самопроверка преди класна работа или изпитване.

Контролна работа по литература, обхващаща произведенията от раздела за възрожденския свят – разказа „Една българка“ и повестта „Немили-недраги“ на Иван Вазов, одите „Опълченците на Шипка“ и „Българският език“ от същия автор, както и стихотворенията на Добри Чинтулов. Тринадесетте задачи са компактни по обем, но покриват целия изучен материал и позволяват проверката да се проведе за част от учебния час. Началните задачи установяват жанровата принадлежност на две от изучените творби – „Една българка“ като разказ и „Немили-недраги“ като повест. Тези въпроси изглеждат прости, но при тях грешката е честа, тъй като двата жанра лесно се смесват в паметта на учениците. Значителна част от задачите са построени върху цитати. В една от тях трябва да се разпознае кой цитат разкрива национална ценност – проверка, при която останалите три също са автентични, но битови по характер. Друга изисква да се определи кой герой от „Немили-недраги“ произнася конкретни думи, трета – на кого принадлежи реплика от „Една българка“, четвърта – кой цитат е от „Стани, стани, юнак балкански“. Този формат проверява реалния досег с текстовете, а не общата представа за тях. Отделна линия в контролната засяга смисъла на заглавията и на отделни моменти от творбите. Проверява се с какво не е свързано заглавието на „Опълченците на Шипка“, защо смъртта на Странджата се определя като героична, кой от изброените герои е от „Една българка“. Задачата за прякото и преносното значение изисква сред четири цитата от поезията на Чинтулов да се открие онзи, в който има образност – съчетание на литературно и езиково умение. Съпоставителна е задачата за общото между „Опълченците на Шипка“ и „Българският език“, при която трябва да се посочи характеристиката, която в действителност не обединява двете оди. Включена е и задача за преценка на твърдения, обхващаща наведнъж повода за речта на Странджата, мястото на одата в „Епопея на забравените“, съдбата на Македонски след Освобождението и развръзката на „Една българка“. Финалната задача е с разгърнат отговор и оставено място за писане. Тя изисква да се назоват основните чувства в „Българският език“ и да се обясни какво ги поражда – задача за тълкуване, а не за възпроизвеждане. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък, което прави проверката бърза. На учителя контролната дава готова проверка с малък обем. На ученика служи за преговор преди изпитване.