УПРАЖНЕНИЕ1.  Поправете грешките в правописа и пунктуацията. 
В текста  има 22 места за редактиране.

А)  Още първите редове на разказа „По жицата” раскриват човешката мъка в българското село. Виждаме я в проницателните очи на Моканина, за когото не устава нищо скрито. От един поглет той преценява, че Гунчо не е заможен човек и е от тия, дето и „на мравката път струват”. Добри са очите на Моканина, проницателни. Виждал е той често по лицата на хората исписана болка и никога не е подминавал хорската нужда. Отзивчив и деликатен той разбира по дрипавите потури, по оръфания пояс и кърпките, които са едро и неумело шити по блуждаещият поглед на този добрудушен човек, че той носи голяма мъка в сърцето си. Виждайки стеснението на високия селянин, Моканина сам подема разговора за да му помогне: „Ти май болно имаш.” Думите са казани просто, открито и със съчуствие. Селянинът си отдъхва. Той е усетил добрината и искреноста на Моканина и растваря пред него сърцето си. Моканина изслушва разказа на Гунчо не с любопитството на чуждия човек, а с топлината на близък, който може да разбере и пожали. Истинската човечност на Моканина се проявява най-силно, когато среща усмихнатите светли и очакващи очи на болното момиче. Мъката напира в душата му и той за пръв път в живота му изрича лъжа. Но това е свята лъжа. Това са думи казани с изтинска обич и болка, думи на съчувствие и човешка жал. Задъхано и забързано убеждава той момичето, че ще види бялата лястовица.
Малко време е говорил Моканина с тези непознати, едва ли ще ги срешне друг път, но мисълта за тях засяда в сърцето му. Тяхната болка става и негова. Само човек познал страданието може да излее душата си чрез думите: „Боже, колко мъка има на тоя свят боже!” Това възклицание е израс на човешката топлота, на болка от човешкото нещастие и присъда над несправедливият свят.

Поправете грешките в правописа и пунктуацията. 
В текста  има 23 места за редактиране.

Б)   В много от свойте творби писателя Й. Йовков разкрива истрадалата душа на селянина. Суровата съдба не е успяла да убие в много от геройте на автора желанието за по добър живот. Такъв герой е и Моканина от разказа По жицата. В развитието на действието писателя го престава като човек готов да ислуша и разбере мъката на събратята си, живеещ с нещастията на селяните.
Лъжата с която Моканина отешава болното момиче, не пречи на читателя да си изгради престава за един благороден човек с голямо сърце. Героя не може да бъде упрекнат както от мене така и (според мене) от всички мой връсници за лъжата му. Тя идва спонтано, естественно след съпреживяната мъка на майката и на бащата, след болката която задушава Моканина при вида на неизлечимо болното момиче и на младите му очи, в които блика жажда за живот. Не мога да окорявам селянина, защото лажата му идва от сърцето, което е разкъсано от болка след разказа на Гунчо. Моканина не отрича че е виждал бялата лястовица, защото не иска да убие и последната искрица надежда, която все още подържа семейството.

Поправете грешките в правописа и пунктуацията. 
В текста  има 20 места за редактиране.

В)   За Гунчо и неговото семейство бялата лястовица е тяхното щастие. Това е последната им надежда. Те обичат дъщеря си и имено за това тръгват да търсят бялата лястовица без да знаят дали изобщо тя съществува. Но те вярват в нейната лечебна сила, за това за тях тя е символ на радоста и щастието. Доказателство затова е оживения расказ на Гунчо, който иска да научи дали не са чували за бялата лястовица. Ако я видят те ще бъдат щастливи, тъй като Нонка ще оздравее Те са ходили по много доктори, търсили са лечение но с течения на времето са се обедили че нищо няма да им помогне. Болката и мъката сякаш са намерили израз в отпуснатия ръченик на маиката и белите коси на бащата. Моканинът разбира голямата обич и превързаност на тези измъчени родители към болното им единствено дете и затова не отрича съществуването на бялата лястовица, за да не убие и последната изкрица надежда която все още подържа семеиството.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave