Име .............................................................  Фамилия ...........................................
Клас ................................... № .......................…

 

ТЕСТ
БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – 10 клас
ПУНКТУАЦИОННО ОФОРМЯНЕ НА ЦИТАТ

 

 

1. В кое изречение е допусната грешка при оформянето на цитата?
      A) Вапцаров работи в локомотивно депо, дори в екарисажа, който просмуква с „отровната си смрад “ (както изповядва в поезията си) душата му.
      Б) Покъртителна е трагедията на бащата, доведен от сина си в разкошния градски апартамент, за да живее „на рахатлък“ и „да си гледа кефа“.
      B) В описанията в романа преобладават цветовете на скъпоценните камъни: водата е „изумрудена“, телата на медузите са „малахитовозелени“.
      Г) Ярко описаният в творбата остров прилича на свежа цветна палитра от прозрачни, изумруденозелени, теменужни и портокалови багри.

2. В кое изречение НЕ е допусната грешка при оформянето на цитата?
      A) „Няма нищо по-практично гради сентенции писателят от паметта на жените“.
      Б) „Няма нищо по-практично“; гради сентенции писателят; „от паметта на жените“.
      B) „Няма нищо по-практично - гради сентенции писателят – от паметта на жените.“
      Г) „Няма нищо по-практично - гради сентенции писателят“ от паметта на жените“.

3. В кое изречение НЕ е допусната грешка при оформянето на цитата?
      A) „А сетне?“ – с интерес подканя момчето разказвача.
      Б) „А сетне?“: е интерес подканя момчето разказвача.
      B) „А сетне?“... е интерес подканя момчето разказвача.
      Г) „А сетне?“; с интерес подканя момчето разказвача.

4. В кое изречение е допусната грешка при оформянето на цитата?
      A) Щастието на Дебеляновия герой от завръщането в родния дом се въплъщава в крехката фигура на майката: „Да те присрещне старата на прага / и сложил чело на безсилно рамо, / да чезнеш в нейната усмивка блага / и дълго да повтаряш: мамо, мамо...“.
      Б) Особено въздействащ върху читателя е образът на двете деца – самотни и безпомощни в зимния мрак:
          „А бликат снежинки сребристи,
          прелитат, блестят кат кристал,
          проронват се бели и чисти
          и в локвите стават на кал“.
      B) Иронията преминава в сарказъм – Бай Ганьо се завръща с чувството за превъзходство, а белег на това самочувствие е вратовръзката: „И след тия думи скочи от колата... бай Ганьо. Същият бай Ганьо, (...); с тая разлика само, че си турил вратовръзка...“.
      Г) Символика е заложена в образа на лозята и гроздето и образа на римския път: „Ирина тръгна между лозята по остатъците на един древен римски път, за който учителят по история в гимназията твърдеше, че е от времето на император Траян“.

5. В кое изречение е допусната грешка в оформянето на цитата?
      А) Любовта и състраданието на лирическия герой към отрудения и обезправен „малък човек“, смазан от студенината и безсърдечието на града, са изразени с пряко обръщение в строфата:
          Братя мои, бедни мои братя –
          пленници на орис вечна, зла –
          ледно тегне и души мъглата, –
          на живота сивата мъгла.
      Б) В пространството на града (образ на „чуждото“) са забранени „селските“ думи (добродушният стар човек подава на внучето „шибучица“) и „селското“ ядене (чесновият лук, който „въвонил гардероба“ на сина и снахата).
      В) Поантата на Димчо-Дебеляновото стихотворение поставя проблема за невъзможното завръщане в уютния свят на родното: О, скрити вопли на печален странник, / напразно спомнил майка и родина!
      Г) Поетът пресъздава стихийния бунт на народа: „...без рози / и песни / без музика и барабани / без кларинети, тимпани, латерни, / флигорни, тромбони, тръби: / на гърба с парцаливи торби / в ръцете – не е бляскави шпаги...“.

6. В кое изречение е допусната грешка при оформянето на цитата?
      A) Снахата, обсебена от динамиката на градския живот, забравя изконната любов на българката към уюта на дома, към традиционната трапеза: „Сарми в кутия, салами в кутия, всичко в кутия!“.
      Б) Цивилизацията и урбанизацията отменят топлотата в отношението към родителя: „Лека нощ“, „довиждане“, „довиждане“, „лека нощ“ – с тия думи се срещаме и изпращаме има вече година и кусур“.
      B) Различни са представите на бащата и сина за личностно щастие и житейско удовлетворение: „Това е кеф: да не те закача никой за нищо“ – „А това – да не те закача никой – то е смърт!“.
      Г) Представител на модерното европейско мислене, синът се срамува от бащината фамилия: Та махни внучето, ами беше започнал и баща му да се кръщава от Игнатов на Игнатиев.

7. В кое изречение е допусната грешка при оформянето на цитата?
      A) За българина бездействието е безполезност, равносилно е на обезличаване: „Като ходиш по язовирите да ги запушваш и отпушваш, донеси ми върбови пръчки, да взема кошници баре да плета!“.
      Б) „Той беше по-скоро дребен и слаб – белег на оскъдицата и недояждането (...) Имаше бледно лице и тъмни, дълбоко поставени очи, които гледаха остро.“ Това е първото описание на Борис Морев.
      B) „С гушене, с шепнене, е кашляне иззобаха уводната статия и като надзърнаха сам-там из вестника, узнаха и се убедиха най-сетне, че работата е свършена.“. Така е предадено разочарованието на Бай Ганьо.
      Г) Хамелеонството на героя е разкрито във финала: „Ясно се виждаше, че авторът на писмото дълго време се е колебал кой път да хване, защото на много редове се забелязваха зачеркнати думи, заменени със съвършено противоположни тям по смисъл“.

8. В кое изречение НЕ е допусната грешка при оформянето на цитата?
      A) Последните акорди в „Септември“ („Ужасени отвие небесата / нададоха вик / блажените жители на светлия рай / – на бога свирепо Осанна – / Край“) са разтърсващи.
      Б) Авторът разкъсва стих и фраза: („Свий / в торбата си чер хляб / и – / без целомъдри, спокойни терцини – / тръгвай сама, / о, душа!“), за да постигне въздействие.
      B) Гео Милев си служи и със звуковата експресия (черни редици: / редовни платени войници / и разлютена милиция), и с метафорично образната експресия.
      Г) Природата в „Септември“ е участник в събитията и техен фон („Балкана / тъмнееше мрачен. / Небето – / сурово.), както е при екзекуцията на поп Андрей“.

9. В кое изречение е допусната грешка при оформянето на цитата?
      A) Ирина си изработва представата за идеалния мъж „...трябваше да бъде висок и сух, но здрав, с дълги крака, с тънки и красиви ръце и с ъглесто лице...“.
      Б) Лицето на Борис е студено и непроницаемо: „Той имаше вид на човек, който беше прекарал следобеда на открито (...) и сега се връща вкъщи“.
      B) „Към края на август, през последната от тия мирни години, в околностите на Варна се събра общество от дворцови хора (...) и бляскави парвенюта...“
      Г) Павел наблюдава изгрева: ,,...на хоризонта се появи розова ивица, която се разрасна постепенно, доби оранжев оттенък и удави блясъка на звездите“.

10. В кое изречение НЕ е допусната грешка при оформянето на цитата?
      A) Най-съществен ритуал на Заговезни е искането на прошка; при срещата по-младите целуват ръка на по-възрастните („Прощавай!) и искат прошка, а те я дават (Простено да ти е!“) и ги гощават.
      Б) Алековият герой се надява (Сега да има някой да освободи Македония, догдето е нашата партия на власт, че аз да те науча тебе какво се вика келепир.“) да се появи безкористен патриот.
      B) Речта на Хайтовия герой е пластична и натурална „Изтървал съм една-едничка думичка –„шибучка“, „шибучица“!, чаровна с близостта си до народната, антипод на литературната реч.
      Г) С тъжно предчувствие говори майката в „Хайдути“ („Татко ти й снощи доходял, / за тебе, синко, да пита...“), осъзнавайки, че Чавдар ще изпълни мечтата си да стане закрилник на народа.

11. В кой ред вярно и в правилната последователност са посочени пропуснатите пунктуационни знаци в цитата?
      Тя си зададе за хиляден път този въпрос, а после (...) съзна безсмислицата му и стана отново уравновесена и твърда но неспособна да изпита никаква радост. Зле съм – спокойно помисли тя. Нервите ми са много зле…
                                                                                     Димитър Димов, „Тютюн“

      A) запетая, кавички, многоточие, запетая
      Б) запетая, кавички, тире, кавички
      B) многоточие, запетая, скоби, тире
      Г) тире, скоби, запетая, запетая

12. Кой от подчертаните знаци в изречението е ГРЕШНО поставен?
      Най-желаната и светла алтернатива на съществуването „без любов, без ни едно събитие“ е събитието на любовта; (1) и едноименното стихотворение („Любов“) (2) е най-провокативното не само с шоковите си сравнения ((З) Над старото тържище ален / (4) бе залезът като домат(3), но и с цялостната си художествена образност – интерпретация на този вечен мотив.
      А) 1                     Б) 2                     В) 3                     Г) 4

13. В кое изречение е допусната пунктуационна грешка?
      A) Мечтаейки, човекът със сивеещата „от праха на библиотеките“ коса неусетно се превъплъщава в „незнаен весел обущар“.
      Б) Пътят и къщите изчезват, за да остане само една гора („бяла гора от сребро“), сред която вървят прегърнати две деца.
      B) Лирическият „аз“ съзира благия вестител и благославя красотата на живота – единението на човека с Бога и Всемира.
      Г) Алтернатива на усложненото от питания и самоанализи битие на интелектуалеца е: „блаженството на нищий духом.“

14. Кой от подчертаните знаци в изречението е ГРЕШНО поставен?
          Момчето все още не е стигнало до тъжната истина на Богомил Райнов, казана в едно негово ранно; (1) стихотворение (2) Като малки деца в самота сме загубени, / носят спазми в гърлата ни разни неща, / де ще идем сега да играем на влюбени / и в двойна самотност да проспиме нощта (2); (3) момичето държи щастливия коз на любовта в ръцете си: първо – непредпазливо, после (4) нехайно.
      А) 1                     Б) 2                     В) 3                      Г) 4

15. В кое изречение е допусната пунктуационна грешка?
      A) Героинята носи символична, но реална притегателна сила, така че „никой не забравя вледеняващия дъх на симитлийското чудо“.
      Б) Героите по емпиричен път вече са стигнали до фаталното прозрение, че „едно е да се возиш, друго е да летиш в пространството“.
      B) Ако в младостта си човек иска да има всичко - от предусещаното до осезаемото, в зрелостта „лови с поглед звуците в пространството“.
      Г) Героят на Дебелянов бленува да се завърне в бащината къща, когато: „вечерта смирено гасне“, и да намери утеха при майката.

 

 

 

 

 

 

 

 

ОТГОВОРИ:
1. А; 2. В; 3. А; 4. Б; 5. В; 6. Г; 7. В; 8. А; 9. А; 10. Г; 11. Б; 12. А; 13. Г; 14. А; 15. Г

@bgmateriali.com

Изтеглиsave