ТЕСТ. Сложно съчинено изречение

Тестът е предвиден за контролна работа и обхваща в 40 задачи двете големи теми – морфологичните особености на глагола и строежа на простото и сложното изречение заедно със съответната пунктуация. Приложени са верните отговори на всички задачи. Началната група задачи е посветена на залога и на вида на глагола: разпознаване на изречение, в което глаголното лице е вършител на действието, откриване на форми в страдателен и в деятелен залог, разграничаване на глаголите от свършен и от несвършен вид, включително чрез преброяване на формите в кратък текст. Отделна задача проверява правилното членуване в рамките на цяло изречение. Основната част е насочена към сложното изречение. Проверява се разграничаването на просто от сложно изречение, на сложно съчинено от сложно съставно, определянето на броя на простите изречения в състава на сложното, както и разпознаването на видовете подчинени изречения – определително, допълнително, подложно и обстоятелствено. Значителна част от тези задачи са формулирани с общо условие към няколко последователни въпроса, като вариантите във всяка задача са близки по смисъл и се различават единствено по строежа си. Обособена група задачи е свързана с позицията на подчиненото изречение спрямо главното и изисква да се открие примерът, който се отличава от останалите. Заключителната част е посветена изцяло на пунктуацията при сложното изречение. Задачите изискват откриване на изречението с допусната грешка или на единственото изречение без грешка, като са обхванати типични случаи: излишна запетая пред подчинителен съюз, липсваща запетая при подчинено изречение в различна позиция и разделяне на съставен съюз. Финалната задача изисква да се посочи коя от вече поставените запетаи в дълго изречение е излишна. Подходящ е за провеждане на контролна работа, за преговор преди нея, за подготовка за изпит и за самостоятелна проверка на знанията.

Седемнадесет задачи, а най-ценното в тях е един похват: едни и същи думи се повтарят в няколко поредни изречения, но всеки път изпълняват различна служба. Именно тази поредица прави контролната работа различна от обичайните. Ученикът вижда, че две имена могат да бъдат подлози в едното изречение, допълнения в другото и определения в третото – и че разликата е само в устройството на изречението, не в самите думи. Материалът е върху еднородните части и сложното съчинено изречение, събран на три страници. Началото е с разпознаване. Три задачи изискват да се открие изречението с еднородни части, изречението без такива и редът, в който определенията са еднородни. Още тук се появява разграничението, което създава най-много затруднения: кога две сказуеми правят изречението сложно и кога имаме еднородни части. Оттам следва блокът за пунктуацията – четири задачи, разпределени в целия тест. Проверяват се запетаята при повтарящ се съюз, при съпоставителни съюзи и при изброяване, а сред възможностите винаги стоят изречения, които изглеждат правилно оформени. Средището са четирите поредни задачи с еднакви думи в различни служби. При всяка се търси конкретен вид еднородни части – определения, подлози, обстоятелствени пояснения, – а изреченията са построени така, че отговорът зависи от синтактичен разбор, а не от догадка. Особено находчива е задачата, при която сред четири изречения с обстоятелствени пояснения трябва да се посочи онова, в което те не са еднородни. Разграничение, което иначе се обяснява трудно. Финалната част е върху отношенията между простите изречения в сложното съчинено. Четири задачи разглеждат последователни действия, редуващи се действия и случая, при който само едно от действията е възможно. Именно този блок отличава материала. Обичайните тестове спират до разпознаването на сложното съчинено; тук се иска да се определи и какво отношение свързва частите му. Отговорите са изведени накрая в един компактен ред, номерирани поред от първата до седемнадесетата задача. За преподавателя това е готова контролна работа за цял раздел, която не изисква никаква подготовка и се проверява по списък. Блоковете вършат работа и поединично – например само задачите за сложното съчинено изречение. За ученика ползата е ясна: синтаксисът е упражнен в седемнадесет различни положения, а поредицата с еднакви думи показва нагледно от какво зависи службата на една дума в изречението. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома.

Сложното съставно изречение се разпознава по наличието на главна и подчинена част, а правилното му оформяне зависи от мястото на подчиненото и от вида на връзката между изреченията. Двадесетте задачи обхващат и трите страни на темата. Началните въпроси изискват разграничаване на сложното съставно от сложното съчинено, откриване на изречение със сходен строеж и посочване коя част е главна. Следват задачи за разположението на подчиненото – вмъкнато между частите на главното или поставено пред него. Друга група въпроси разглежда видовете подчинени изречения: онова, което назовава възприетото или мисленото, онова, което пояснява отделна дума от главното, и онова, което обозначава време. Отделна задача изисква разпознаване на съюзна дума и друга – откриване на сложно смесено изречение. Значителна част от задачите е посветена на пунктуацията. Проверява се къде стои запетаята пред въвеждащ съюз, кога тя не се пише пред въпросителна дума или пред частицата „да", как се оформят съюзните връзки от типа на отрицателната конструкция за причина и на съчетанията от два съюза, както и случаите, в които наречие и съюз стоят заедно. Заключителните задачи изискват откриване на правилно оградено подчинено изречение и на изречението, в което всички правила са спазени. Приложени са верните отговори с кратки обяснения.

Преди да се говори за подчинени изречения, трябва да се различат самите връзки между простите изречения – съчинителна, подчинителна или безсъюзна. Двадесетте задачи изграждат именно това умение. Началните въпроси изискват откриване на съчинително и на безсъюзно свързване, както и на случая, в което едно изречение пояснява сказуемото на друго. Следва задача за разпознаване на частта, която не може да съществува самостоятелно, защото е подчинена. Друга група въпроси разграничава съчинителните съюзи от съюзните думи, изисква посочване на главното изречение сред оградени части и определяне на броя на простите изречения според броя на сказуемите. Следващите задачи проверяват разпознаването на подчинено, което пояснява име от главното, и на изречение без подчинителна връзка, както и правилното поставяне на запетая между двете части. Отделен въпрос е посветен на пунктуацията при съюза „че". Заключителната част определя значението на подчинените изречения – за време, за цел и за причина – и изисква откриване на простото изречение сред сложни по вид конструкции. Приложени са верните отговори с кратки обяснения към всяка задача, което позволява самостоятелна проверка след решаването.

Този тест не проверява правила наизуст, а изгражда навик: пред всяко изречение ученикът трябва да мине по един и същ път – да раздели изказа на части, да види как се отнасят помежду си и едва тогава да реши какво се случва с препинателния знак. Двадесет задачи с изборен отговор и отговори с обяснения накрая. Първата стъпка от този път е обхваната в началните задачи. Търси се отговор на въпроса колко самостоятелни части има изказът и от какъв вид са те – достатъчно ли са, за да е изречението смесено, или пред нас е нещо по-просто. Въпросът се задава и в положителна, и в отрицателна форма, така че разпознаването да не се превърне в отгатване по дължина. Втората стъпка е за отношенията. Задачите изискват да се проследи какво свързва съюзът: равноправни части или зависими една от друга, съседни или разделени от вмъкнато изречение. Тук ученикът работи като с конструкция, която се разглобява – а точно това умение прави разликата между усвоена и наизустена тема. Третата стъпка е препинателният знак и тя заема най-голяма част от теста. Разгледани са поотделно случаите, в които запетаята е задължителна, и онези, в които тя е излишна: при съюз между непосредствено свързани части, при среща на два съюза, при наречие, което се слива със съюза, при отрицателна частица пред него, при края на подчиненото изречение и при верига от последователни форми с „да“. Трите стъпки не са обявени в теста като раздели, но подредбата на задачите ги следва и се усеща при решаването – затова материалът работи и като упражнение, и като начин на мислене върху изречението. Изискването се редува – ту да се посочи изречението с грешка, ту единственото безупречно. Така навикът се проверява в двете посоки: и когато трябва да се открие нарушение, и когато трябва да се потвърди правилността. Изреченията са кратки и от обичайна всекидневна среда, а грешките в неверните варианти са дребни и достоверни, каквито се появяват в истински текст. Задачите не изискват предварително обяснение, за да бъдат решени, което ги прави подходящи и за самостоятелна работа у дома. Отговорите на всичките двадесет задачи са изведени накрая, всеки с кратко обяснение, което назовава правилото зад избора. Прочетени наведнъж, те се четат като кратка систематизация на пунктуацията в сложното изречение. Материалът е самостоятелен и не е обвързан с конкретен учебник – работи и след урока, и като подготовка преди класна работа, и като преговор преди изпитване. Обемът е удобен: двадесет кратки задачи се решават и обсъждат в един учебен час, без да остане неизползвано време. За учителя: готова проверочна работа с осигурени отговори, която показва не само колко грешки има ученикът, но и на коя стъпка от разсъждението се къса веригата. За ученика: усвояване на работещ ред за проверка, който след това се прилага върху всяко дълго изречение – включително върху собствения му текст.

Глаголът е най-натоварената дума в българското изречение – и най-честият източник на грешки. Тази контролна работа го подлага на проверка от всички страни: осемнадесет задачи върху глаголните времена, неличните форми и служебните части на речта, събрани в компактен тест за един учебен час. Подредбата не следва учебника механично, а редува трудностите. Започва се от службата на причастието в изречението и от ограниченията при образуването на нелични форми – задачи, които изискват реално вникване, а не запомнено правило. Оттам проверката минава през разпознаването на глаголните времена, като всяко от по-сложните е представено със собствена задача и с примери, в които сходни форми умишлено стоят една до друга. Значителна част от задачите са посветени на правописа – слятото и разделното писане на отрицателната частица при причастия и деепричастия, употребата на дефис при степенуване, изписването на служебните думи. Тук формулировките са обърнати: търси се редът с грешка или изречението без грешка, което не позволява механичен избор. Отделно внимание получават пунктуацията при междуметие, употребата на учтивите форми и разграничаването на съюз от други служебни думи. Между задачите е включен кратък текст от енциклопедия, върху който се работи по същия начин, както в изпитен формат – определяне на времето на подчертаните глаголни форми и разпознаване на вида на неличните форми в реален контекст, а не в изолиран пример. Има и задача от друг тип – смислова, изискваща да се съпостави значението на няколко близки по строеж изречения и да се открие онова, което се отклонява. Тя проверява не форма, а разбиране на отношението между действията. Всички задачи са с четири възможности за избор и еднозначен верен отговор, а отговорите са дадени накрая – проверката отнема броени минути и позволява точкуване без спорни случаи. За учителя това е готова контролна работа, която не изисква никаква подготовка: разпечатва се и се работи веднага. Обхваща цял тематичен блок в оценима форма, дава съпоставим резултат за целия клас и веднага показва дали затруднението е при времената, при причастията или при правописа на отрицателната частица. Използваема е и като текуща проверка, и като обобщение преди срочна оценка. За ученика е реална репетиция преди контролното. Дава възможност да се провери самостоятелно по приложените отговори, да се открият типичните грешки при слятото и разделното писане и да се затвърди разграничаването на глаголните времена – най-често изпитваното знание в този раздел.