Име .............................................................  Фамилия ...........................................
Клас ................................... № .......................…

 

ТЕСТ
БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – 9 клас
ФУНКЦИОНАЛНИ СТИЛОВЕ И ЛЕКСИКОЛОГИЯ

 

          Прочетеше текста и изпълнете задачи 1. – 5.

          Как може човек, който се занимава с фолклор, да се казва Георг, възмущават се радиослушатели. Професор Краев обяснява кротко: дължи името си на австрийски корени и си го носи от 30 ноември 1947 година, когато се е родил на пъпа на София, фолклорът се набъркал в живота му далеч по-късно, веднага щом завършил българска филология. Вече имал някои опити в литературната критика и идеята да продължи да громи настъпващата графомания.
          В най-добрия случай разпределението му осигурявало скучно даскалско място в някои от околните на столицата села. И точно в този пагубен момент научил, че някакъв си Институт по фолклор (Какво ли ще е това чудо?) търси млади специалисти. Предстоящата среща със старши научния сътрудник не го вдъхновявала много. „Кой знае какъв сухар ще е“, помислил си. Мъжът със странното и важно име Тодор Живков  обаче го очаровал. Много симпатичен и широкоскроен човек. Последвали много четене, успешен конкурс – за да се стигне до днес, когато професор д-р Георг Краев основателно е признат за един от най-големите познавачи на фолклорното изкуство.
          – Попаднали сте случайно във фолклора. Градски човек сте. С какво ви плени той?
          – През 1974-та отидох на събор в Копривщица. За първи път в живота си чух жива народна песен. И онемях. После находчивият професор Тодор Живков въведе онова чудо, което се нарича теренни изследвания. Половината от годината обикалях села и паланки и събирах народни умотворения. Срещах ония живи хора, които ти говорят така, че лигите ти текат от кеф.
          – По-мъдри ли са били старите българи от нас?
          – Естествено! За съжаление, тази мъдрост потъва. В момента правим всичко възможно за пълната деетнизация на населението на държавицата ни. При това доста качествено. Българинът е скромен човек, но прави нещата „ала“. След Възраждането е разчекнат между алатурка и алафранга. Затова пиесата „Криворазбраната цивилизация“ е бисер, който трябва да се чете непрекъснато. Най-вече в Министерството на културата.
          – С какво би трябвало да се гордеят българите?
          – С три неща. И те са все духовни: Орфей и орфизма, богомилите, учението на Дънов. Това са мощни богатства, но да си чел някъде в читанките за тях?
          – Злато ли е фолклорът?
          – Да. Защото е акъл. Защото е програма. Няма защо тепърва да откриващ колелото, да се правиш на европеец, да си губиш идентичността, както казваме напоследък, след като всичко си го имаш. Простотията, че не знаем кои сме, в крайна сметка си е наш проблем.
                                        Интервю на Исак Гозес, със съкращения, standartnews.com

1. Как е осъществена смисловата свързаност в първия абзац? Посочете НЕВЕРНИЯ отговор.
      A) с местоимения
      Б) с лексикално повторение
      B) с пропуснат и подразбиращ се подлог
      Г) с перифрази

2. Какво средство за осъществяване на езикова свързаност НЕ е използвано във втория абзац?
      A) контекстови синоними
      Б) преизказни глаголни форми
      B) синтактичен паралелизъм
      Г) замяна с местоимения

3. Коя от дадените думи е остаряла?
      А) паланки    
      Б) умотворения
      В) кеф 
      Г) богомилите

4. Кое твърдение е вярно според съдържанието на текста?
      A) Георг Краев е добре запознат с дейността на Института по фолклор, когато кандидатства за работа там.
      Б) Още като студент Георг Краев има сериозен интерес към българския фолклор.
      B) Георг Краев е трийсетинагодишен, когато за пръв път чува народна песен, изпълнена на живо.
      Г) По време на събора в Копривщица Георг Краев събира народни умотворения.

5. Запишете цифрата на всеки от дадените примери срещу съответното езиково средство, характерно за публицистичния стил. Някои примери може да присъстват на повече от едно място.
      А) Езикови средства от разговорния стил
      Б) Тропи
      В) Експресивни и оценъчни езикови средства
      Г) Фразеологични словосъчетания
      Д) Езикови средства от научния стил
      Е) Стандартни езикови средства (вкл. клишета)  
                    1. сухар
                    2. тази мъдрост потъва    
                    3. жива народна песен   
                    4. деетнизация    
                    5. лигите ти текат     
                    6. на пъпа на София       
                    7. акъл       
                    8. държавицата ни   
                    9. да си губиш идентичността   
                   10. някакъв си Институт       
                   11. громи настъпващата графомания   
                   12. скучно даскалско място
                   13. да откриваш колелото
                   14. теренни изследвания  
                   15. основателно е признат за един от най-големите познавачи    
                   16. Какво ли ще е това чудо?     
                   17. Злато ли е фолклорът?    
                   18. „Криворазбраната цивилизация" е бисер

6. Кое НЕ е характерна черта на официално-деловия стил?
      A) употреба на езикови шаблони
      Б) употреба на подбудителни изречения
      B) индивидуална позиция на пишещия
      Г) стандартизирано изграждане на текстовете

7. Кой жанр НЕ принадлежи към официално-деловия стил?
      А) заявление    
      Б) статия 
      В) правилник    
      Г) договор

8. В кое изречение НЯМА лексикална грешка, резултат от паронимна замяна?
      A) Това са си ваши пари, не мога да ги възприема.
      Б) В пещерата заснехме красиви скални образувания.
      B) Внезапно мъжът нахлу в стаята без предубеждение.
      Г) Баща ми няма да дойде на срещата, защото е много аранжиран.

9. Кое твърдение е вярно?
      A) Историзмите често имат синоними в съвременния език.
      Б) Изразът лето господне 1814 съдържа два архаизъма.
      B) Думата чадо е историзъм, защото съвременното й звучене е чедо.
      Г) Думата летопис е архаизъм, защото съдържа корен -лет-, който в съвременния език се използва само в значение свързан със сезона лято.

10. На кой ред всички думи са историзми?
      A) нога, възток, алтъни
      Б) двери, пища, бран
      B) заптие, болярин, харман
      Г) звон, обител, свише

11. В кой пример има авторски неологизъм?
      A) Завърнал се вкъщи – безхлебен, / пиян пак – бащата ругай... (Христо Смирненски)
      Б) За старий свят настават сетни дни... (Димчо Дебелянов)
      B) По коледни пости ще ми дръннат седемдесет лазарника, що ме гледаш така? (Иван Вазов)
      Г) ... и плачът ми за пристан умира / низ велика пустиня развян. (Димчо Дебелянов)

12. В кой откъс НЕ е използван синтактичен паралелизъм като средство за осъществяване на езикова свързаност?
      A) A3 станах. – Небето бе празно и глухо...
           A3 плачех. – Тълпата бе ледно-бездушна... (Димчо Дебелянов)
      Б) О, Българийо, никога не си тъй мила, както кога сме вън от тебе! Никога не си ни тъй необходима, както когато те изгубим безнадеждно...! (Иван Вазов)
      B) ... нека ни отрича исторьята, века,
          нека е трагично името ни; нека... (Иван Вазов)
      Г) С враг врагувам – мяра според мяра,
          с благ благувам – вяра зарад вяра... (Пейо Яворов)

13. Кой жанр е характерен за друг функционален стил в сравнение с останалите три?
      А) информационна бележка
      Б) статия
      В) постановление
      Г) репортаж

 

 

Отговори:
1-Г; 2-В; 3-А; 4-В; 
5. 
   А – 1, 5, 7, 10, 11, 12
   Б – 3
   В – 6, 8, 17, 18
   Г – 5, 13
   Д – 4, 9, 14, 15
   Е – 6, 16
6-В; 7-Б; 8-Б; 9-Б; 10-В; 11-А; 12-В; 13-В;

 

 

 

@bgmateriali.com

Изтеглиsave