Тест по български език върху функционалните стилове – 12 задачи с отговори: система на стиловете, стилистична отсянка, индивидуален стил и анализ на диалог

Два текста за едно и също нещо, поставени един до друг. Оттам започва часът за езиковия стил. В началото са посочени предметът, разделът, класът и продължителността, а след това целите, разделени на образователни, развиващи и възпитателни, и необходимите материали. Ходът започва с две минути организационен момент, а след това седем минути за работа с двата текста за сравнение, единият от които е в научен стил. Именно това начало прави понятието осезаемо, преди да бъде определено. Нататък часът минава през значенията на думата „стил“, през стилистиката като наука, през индивидуалния стил и през функционалния. Отделно е предвидено и как се обяснява, че двата вида стил не се изключват: човек пише в определен функционален стил и въпреки това остава разпознаваем. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е предвидено и как се проверява усвоеното: чрез задача, в която учениците преработват един и същи текст в два различни стила. Часът завършва с обобщение и с кратка проверка. Планът е подходящ за преподаване в 8. клас, за въвеждане в стилистиката и като модел за собствен план по езикова тема.

Един и същ език звучи различно в служебно писмо, в разказ и в разговор между приятели. Настоящият тест проверява дали ученикът разпознава тези разлики и умее да ги назове с точните понятия. В началото е поместен кратък текст за ученическо проучване. Върху него са построени първите пет задачи: какъв стил е използван, каква е основната цел на текста, към кой жанр принадлежи, към коя сфера на речевата дейност се отнася и кои езикови средства не се откриват в него. Последната задача е особено полезна, защото изисква да се прецени какво липсва в текста, а не само какво присъства. Следващите въпроси обхващат петте функционални стила поотделно. Проверява се къде се използва разговорният стил, кой стил се отличава с емоционалност и образност, кое твърдение се отнася за научния стил, кой стил използва оценки, аргументи и призиви, кой се среща в художествената литература и кой предполага най-непринудено общуване. Отделни задачи са свързани с официално-деловия стил – при какви текстове се прилага, какво е характерно за него и къде се среща най-често. Част от въпросите изискват разпознаване по конкретен пример: кой от изброените текстове е в научен стил и кой е жанр на публицистичния стил. Включена е и задача, която проверява какво изучава стилистиката като дял от науката за езика. Последните три задачи са със свободен отговор и с оставено място за писане. Първата изисква обяснение кога се използва публицистичният стил и какви са неговите цели, подкрепено с примери. Втората – изброяване на два жанра на официално-деловия стил с описание на предназначението им. Третата поставя по-обхватен въпрос: какво означава, че функционалният стил се определя от целта на общуването, като се изисква и пример. Верните отговори са изведени накрая с кратки обяснения, а към свободните задачи са предложени примерни отговори с конкретни жанрове и ситуации. Ученикът получава преговор на цялата тема и упражнение по разпознаване на стил в конкретен текст – умение, което се проверява при изпитване и е нужно при съставяне на всякакъв писмен текст. Преподавателят разполага с материал за контролна работа, за упражнение в час или за обобщение в края на темата, а свободните задачи дават ясен критерий при оценяване.

Един и същ предмет може да бъде описан по няколко напълно различни начина — и разликата не е в темата, а в стила. Настоящият тест проверява дали ученикът разпознава тези различия и умее да ги назове. Материалът съдържа две части. Първата е тестът с двадесет задачи, всички от затворен тип с по четири варианта. Отговорите са формулирани като пълни изречения с еднаква дължина, което не позволява отгатване по външни признаци и изисква действително познаване на материала. Липсата на отворени въпроси го прави удобен за бърза проверка в час. Обхватът покрива темата от няколко страни. Първата група задачи изисква разпознаване на конкретни текстове и отнасянето им към съответната сфера на общуване — научна, естетическа, делова, медийна. Тук теорията се прилага върху примери, а не се възпроизвежда наизуст. Втора група се отнася до самото понятие: произходът на думата, нейната многозначност, броят на основните ѝ значения според тълковния речник и съвременното устройство, което напомня за древния предмет, дал името на понятието. Тези въпроси придават на темата културен контекст и я правят по-запомняща се. Трета група разглежда науката, която изучава стиловете — нейното наименование, времето, когато терминът навлиза в езикознанието, и връзката ѝ с две антични дисциплини. Отделно внимание е отделено на езиковите равнища, на които се проявяват стиловите особености. Четвърта група се отнася до разграничаването между индивидуален и функционален стил: какво представлява стилът на конкретен автор, какво свързва функционалните стилове с определени обществени групи, какво показват стиловите маркери и какви са белезите на научния текст. Втората част съдържа отговорите на всички задачи. Всяко решение е придружено с разгърнато обяснение, което не само посочва верния избор, но и формулира съответното определение — така ключът работи и като компактен преговорен конспект по темата. За учителя тестът е готово упражнение или контролна работа, с вградени критерии за оценка. За ученика е удобно средство за самопроверка преди изпитване и практическа подготовка за задачи, при които трябва да определи стила на непознат текст.

Тест, в който изходният текст сам е образец на онова, което проверява. Публицистична статия за езика като лице на човека пред обществото служи първо за анализ, а после теорията се проверява чрез отделни изречения и практически задачи. Материалът съдържа 20 задачи: 17 с избираем отговор и три със свободен писмен отговор. Първата част е върху прочетения текст и е построена внимателно. Освен основната теза и целта на последния абзац, задачите изискват и обратна проверка: коя езикова норма не е спомената в текста и кой стил не е изброен в него. Тези два въпроса са по-трудни от обичайните, защото изискват четене за отсъствие, а не за наличие. Отделен въпрос проверява доколко точно е разчетено отношението на автора. Втората част е върху функционалните стилове и е представена по два начина. Част от задачите изискват определение — какво означава понятието „функционален стил“, кое твърдение се отнася за официално-деловия стил, кой стил използва образен език, кой е подходящ за текст в учебник. Друга част работи с конкретни изречения: сред четири примера трябва да се разпознае онова, което е в научен стил, и онова, което е в разговорен. Това редуване между теория и разпознаване по пример е силната страна на теста. Трета линия следват задачите върху общуването и текстовете, които ученикът сам създава: какво изисква речевият етикет при официално общуване, коя черта не е характерна за публичното изказване, как се нарича текстът, в който се защитава морална теза, каква е структурата му и как се оформя електронно писмо. Включена е и задача за откриване на правописна грешка сред четири изречения. Заключителните три задачи изискват писане. Първата е двусъставна: да се посочи ситуация, в която се използва определен стил, и да се напише кратък текст в него — тоест теорията се проверява чрез практика. Втората изисква изречение от разговорния стил да бъде преработено в официален. Третата е подготвителна за есе и изисква формулиране на теза и кратък аргумент по конкретен нравствен въпрос. Полезно е и разпределението на трудността. Затворените задачи се решават сравнително бързо и проверяват понятията, а трите отворени изискват време и носят по-голяма тежест при оценяване. Затова материалът може да се раздели: първата част за бърза проверка в началото на часа, втората — за писмена работа. Финалната част съдържа верните отговори с кратко обяснение към всеки, а към отворените задачи — примерни решения, включително готов пример за преработеното изречение и формулирани теза и аргумент. Заслужава внимание вътрешната логика на материала. Той започва с чужд текст, минава през понятията и завършва с искане ученикът сам да напише нещо в подходящия стил. Така се проверява не само знанието какво е даден стил, но и умението да се пише в него — разлика, която обикновените тестове рядко улавят. На учителя материалът предлага готов инструмент за обобщителна проверка — за контролна работа, за упражнение в час, за домашна работа или за преговор преди писане на есе. На ученика служи за самопроверка и подготовка преди класно и изпитване, а последните две задачи вършат работа и като кратко упражнение по редактиране и по формулиране на теза.

Този тест не пита за определения, а поставя ученика пред конкретни изречения — реплика на дете, изказване на лекар, ред от документ — и изисква да прецени към коя сфера принадлежат и защо. Материалът съдържа две части. Първата е тестът с двадесет задачи, всички от затворен тип с по четири варианта. Отговорите са формулирани като пълни изречения с изравнена дължина, което не позволява отгатване по външни признаци. Липсата на отворени въпроси го прави удобен за бърза проверка в час. Почти всяка задача тръгва от ситуация или от готово изречение. Ученикът трябва да разпознае битовото обръщение към близък човек, научното изказване с термини, официалната формулировка от документ, медийното съобщение за публично събитие или художествения израз с олицетворение. Този подход развива умение, което пряко се проверява на изпитване: определяне на стила по непознат текст. Отделна група задачи разглежда причините за стиловите различия — защо два текста на една и съща тема изглеждат различно, защо стилът е свързан с човешкия избор и какво показва наличието на система от стилове в един развит език. Включен е и въпрос, който изисква да се посочи коя сфера не се отнася към функционалните стилове. Трета група се отнася до понятийния апарат: произходът на думата и връзката ѝ със съвременно устройство, многозначността ѝ, разграничаването на индивидуалния от колективния стил и приносът на две антични науки за появата на стилистиката. Четвърта група е посветена на езиковите равнища — какво обхваща фонетичното и по какво лексикалното се различава от граматичното. Тези въпроси са сред най-точните в теста и изискват прецизно разграничаване. Втората част съдържа отговорите на всички задачи. Всяко решение е придружено с разгърнато обяснение, което посочва конкретните стилови маркери в примера и формулира правилото — така отговорите работят и като компактен преговорен конспект. За учителя тестът е готово упражнение или контролна работа, с вградени критерии за оценка. За ученика е практическа подготовка за задачи, при които трябва да определи стила на текст и да обоснове избора си.

Статия в училищния вестник е отправната точка на този тест, а оттам въпросите обхващат петте стила, сферите, в които те действат, и понятието за стил на отделния човек. В началото е поместен кратък текст за юбилейна публикация в ученическо издание. Върху него са построени първите пет задачи: към кой стил принадлежи, каква е неговата цел, какви езикови средства са използвани, в коя сфера на речевата дейност функционира и какво е характерно за жанра му. Така една и съща публикация се разглежда последователно от няколко страни. Следващите въпроси проверяват познаването на отделните стилове. Изисква се да се посочи кой от изброените текстове е пример за научен стил, в коя сфера действа разговорният, каква е основната цел на художествения, какво е характерно за официално-деловия и към кой стил принадлежи конкретно уведомление. Отделни задачи са свързани с публицистичния стил – какво твърдение за него е вярно и кой стил използва оценъчна и експресивна лексика. Включени са и задачи, които изискват по-точно владеене на понятията: каква е ролята на стилистиката, какво представлява индивидуалният стил, в какви сфери действа научният и кой жанр не принадлежи към художествения стил. Последните три задачи са със свободен отговор и с оставено място за писане. Първата изисква да се обясни разликата между функционален и индивидуален стил. Втората – да се посочи пример за официално-делов текст с кратко описание на съдържанието и целта му. Третата е най-интересна: поставен е цитат от проф. Мирослав Янакиев, в който изборът на езикови средства е сравнен с избора на дреха според случая, и се изисква обяснение как тази мисъл се отнася до употребата на езика. Верните отговори са изведени накрая с кратки обяснения, а към свободните задачи са предложени примерни отговори, включително разгърнато тълкуване на цитата. Ученикът получава преговор на темата и упражнение по формулиране на определение със свои думи – нещо, което се изисква често при изпитване. Преподавателят разполага с материал за контролна работа, за упражнение в час или за обобщение в края на темата, а задачата с цитата е подходяща и като начало на разговор за уместността в речта.