Име .................................. Фамилия .........................................................
Клас ......... № .........

Вариант 4

ТЕСТ 
ЛИТЕРАТУРА – 7 клас  
ХРИСТО БОТЕВ – „НА ПРОЩАВАНЕ“

 

          Прочетете текста и отговорете на въпроси 1. – 4.

          Словото на юнака от стихотворението „На прощаване“ е доказателство за поетическата мощ на поета Ботев. Съчетало в себе си таланта на народния творец и на гения на България, то превръща творбата в клетва, завет и послание към идните поколения. „На прощаване“ е великото сбогуване на българина с робството, то е тържество на човешкия дух, възвисил се над времето със силата на общочовешките идеали „за правда и за свобода“. Юнак и слово придобиват синонимно значение в контекста на творбата, защото в тях са обединени нравствените ценности на миналото, настоящето и бъдещето на нацията.
          Словото на юнака в стихотворението „На прощаване“ е белязано от неспокойния дух на бореца за свобода. То звучи ту гневно-повелително, ту нежно-гальовно като люлчина песен или сподавен стон, ту ударно-мажорно, ту героико-патетично, ту тържествено героично (дори саркастично), ту ликуващо и многогласно, ту светло смирено или мълчаливо притихнало. То има физическата сила да полети с устрема на орела, да премине през река и робско пространство, да застане на прага, да стигне „скали и орляци“, да обходи мегдана, понесено от вихъра на любов и омраза. То има духовната мощ да преобразява душите и сърцата, да обнадеждава с ум и разум, да пророкува и завещава... И понесено от една светла мечта и една свещена надежда, да надхвърли своето време и да разговаря с бъдещето.
          Словото на Ботевия лирически герой отразява волността и неспокойствието на духа на романтика, обречен да не намери покой в своето време. Заредени с вътрешна енергия, думите разтърсват, отразявайки драматизма на епохата и повелите на времето, чертаещи великото тайнство на смъртта, безсмъртието и свободата.

      1. Какъв е жанрът на текста?
          А) разказ;
          Б) очерк;
          В) съчинение разсъждение;
          Г) есе.

      2. Коя е темата на текста?
          А) неспокойният дух на бореца за свобода;
          Б) заветът на бореца за правда и свобода;
          В) словото на Ботевия лирически герой;
          Г) светът на робството и светът на свободата.

      3. Какво е пресъздадено чрез словото на юнака според текста? Посочете неверния отговор.
          А) емоционалната атмосфера на Ботевата поетическа творба „На прощаване“;
          Б) идеалите на бунтовника;
          В) духовната мощ на бореца за национална свобода;
          Г) картината на робството.

      4. Текстът не поражда асоциации за:
          А) силата на Ботевото слово; 
          Б) въздействието на Ботевото слово;
          В) поетическата немощ на Ботевото слово;
          Г) неограничените възможности на Ботевото слово.

      5. На какво НЕ се дължи ритъмът в Ботевото стихотворение „На прощаване“?
          А) силабическото стихосложение;
          Б) цезурата;
          В) мезофората*;
          Г) постоянните епитети.

          Речник: мезофора – повторение в средата на стиха (повтаря се обръщението „майко“).

      6. Кой говори в текста на стихотворението? Посочете грешния отговор.
          А) поетът;
          Б) лирическият герой;
          В) лирическият Аз;
          Г) бунтовникът.

      7. Стихотворението „На прощаване в 1868 г.“ е:
          А) изповед;
          Б) клетва;
          В) молитва;
          Г) полемика.

      8. В кой ред думите не са контекстови синоними на останалите според стихотворението „На прощаване“?
          А) хайдутин, брат;
          Б) сиромах, клетник;
          В) син, войвода;
          Г) нехрани-майка, чедо.

      9. Кое обръщение не е характерно за творбата?
          А) майко юнашка;
          Б) майнольо;
          В) мале;
          Г) майчице.

      10. Метафората е:
          А) повторение на думи или изрази;
          Б) пренасяне на качествата на един предмет, образ или явление върху друг предмет, образ или явление въз основа на някакво сходство или прилика;
          В) преименуване на едно име с друго име, на една дума с друга дума въз основа на реално съществуваща връзка между назоваваните обекти;
          Г) изброяване и степенуване на близки по значение думи.

      11. Довършете изречението:
          Пътят на борбата е метафора на:
          А) плача на майката, жалеща сина си;
          Б) света на робството;
          В) духовното израстване на робите;
          Г) примирението на роба.

      12. Довършете изречението:
          Стихът „и на глас тичам народен“ е метафора на:
          А) несломимия дух на народа, борещ се срещу робството; 
          Б) пълната отдаденост на бунтовника на свободолюбивия зов на народа;
          В) забързания бунтовник, дочул гласове за спасение отвъд Дунава;
          Г) вечния копнеж на народа за свобода.

      13. Прочетете стиховете. Кое от твърденията не отговаря на символика на водата:
                    ах, утре като премина
                    през тиха бяла Дунава!

          А) ознаменува победата на духа над плътта;
          Б) бележи духовното извисяване на личността;
          В) изразява тържеството на злото;
          Г) има ритуалната сила да пречиства.

      14. Кой израз НЕ съдържа инверсия?
          А) глас народен;
          Б) братя невръстни;
          В) лични юнаци;
          Г) майко юнашка.

      15. Изразът „турчин, че бесней“ е:
          А) персонификация;
          Б) метафора;
          В) сингуларизация;
          Г) символ.

      16. Изразът „бащино ми огнище“ е:
          А) анафора;
          Б) синекдоха;
          В) инверсия;
          Г) антитеза.

      17. Какъв вид повторение не се съдържа в текста на „На прощаване“:
          А) анафора;.
          Б) спираловидно повторение;
          В) етимологична фигура;
          Г) епифора.

      18. Какво се постига с помощта на анафората „там“ в стихотворението „На прощаване“:
          Посочете неверния отговор.

          А) вниманието се насочва към темата за родното;
          Б) въвеждат се детайли от картината на родното;
          В) поражда се възходяща градация на чувството на любов към родното;
          Г) рязко се сменят чувствата – от любов в омраза.

      19. Какво означава фразеологичният израз „пък каквото сабя покаже“:
          А) не се страхувам от нищо;
          Б) за свободата съм готов на всичко;
          В) какъвто ми е късметът;
          Г) разчитам повече на оръжието.

      20. Фразеологичният израз „нехрани-майка“ означава:
          А) майка, която не се грижи за децата си;
          Б) син, който не храни родителите си;
          В) син, който не се грижи за родителите си;
          Г) майка, която не храни децата си. 

      21. Кой израз в стихотворението е изграден на принципа на антитезата:
          А) да любят и мразят;
          Б) свобода и смърт юнашка;
          В) пътят е страшен, но славен;
          Г) правда и свобода.

      22. В кой момент от творбата липсва романтика:
          А) при представяне на изгнаническата участ;
          Б) при представяне на родното;
          В) в картината на смъртта;
          Г) в картината на победното завръщане.

          Прочетете стиховете:
                    ...нито пък слушай хората,
                    дето ще кажат за мене
                     „нехрани-майка излезе“...
                    Но... стига ми тая награда – 
                    да каже нявга народът:
                    умря сиромах...

      23. Кои антоними съответстват на противопоставянето мълва – народна памет:
          А) забрава – безсмъртие;
          Б) клетва – плач;
          В) весело – тъжно;
          Г) завет – спомен.

      24. Опозицията долу – горе гради противопоставянето:
          А) любов – омраза;
          Б) бяло – черно;
          В) славен – страшен;
          Г) робство – свобода.

      25. Защо творбата съдържа много глаголни форми в повелително наклонение?
          Посочете невярното твърдение.

          А) породени са от усилията на лирическия герой да спре плача на майката и да предизвика нейното клетвено слово;
          Б) поради непоколебимостта на бунтовника да събуди духа на робите;
          В) израз са на желанието на лирическия герой да съхрани чувствата на любимата;
          Г) за да спечели нови съмишленици в името на идеята за борба.

      26. В кой от стиховете е използвана риторическа фигура, която липсва в останалите:
          А) Но кълни, майко, проклинай...
          Б) черни чернеят за мене!
          В) Прости ме и веч прощавай!
          Г) силно да любят и мразят...

      27. Творбата не съдържа:
          А) прозрения;
          Б) предсказания;
          В) песимизъм;
          Г) оптимизъм.

      28. Дума, израз, „заострен момент“ или обобщаваща сентенция (кратка мъдрост), чрез която творецът насочва вниманието към художествената идея и към смисъла на творбата, е:
          А) апосиопеза;
          Б) градация;
          В) метафора;
          Г) поанта.

      29. Коя е поантата на стихотворението „На прощаване“?
          А) и дето срещнат душманин 
               с куршум да го поздравят,
                а пък със сабя помилват...;

          Б) като брата си ще станат
               силно да любят и мразят;

          В) Дружина тръгва, отива,
               пътят е страшен, но славен:
               Аз може млад да загина...;

          Г) ...стига ми тая награда – 
              да каже нявга народът:
              умря сиромах за правда,
              за правда и за свобода.

      30. Прочетете мнението на Св. Цонев:
          В стихотворението „На прощаване“ възторг и омраза, вяра и неверие, любов и презрение, дълг и утеха, смърт и безсмъртие се преливат в едно неделимо цяло, претворено с необикновена жизненост и вдъхновение.
          Според литературния критик от какви риторически фигури и смислови акценти е изградена творбата?
          А) най-разнообразни повторения;
          Б) низходящи и възходящи градации;
          В) синкретизъм (обединяване) на противоречиви понятия;
          Г) конфликти и противоречия.

 

 

 

 

 

 


ОТГОВОРИ:
1. Г); 2. В); 3. Г); 4. В); 5. Г); 
6. А) – Това е особено важен проблем в теория на литературата! Дори когато творбата е написана в Аз-формата на изказ, лирическият герой не съвпада с личността на автора. В Ботевата поетическа творба говори едно обобщено лице, понесло настроенията и идеите на борците за свобода.; 
7. А) – Творбата е вълнуваща изповед за достойно избрания път от родолюбивия син. В нея се налага усещането за общуване на две сърца и души.;
8. В); 9. Г); 
10. Б) – Запомнете! Метафората е особено изразителен троп, тя може да се отнася към „всички видове думи“.; 
11. В) — останалите дистрактори съдържат частични отговори; 
12. Б) – останалите дистрактори съдържат частично верни отговори; 
13. В);
14. В); 
15. В) – представяне на множествено в единствено число; 
16. Б) – преименуване, представяне на обекта с част от него; в случая огнището изгражда асоциации за нравствените ценности на дома; 
17. Г) – повторение в края на стиха/строфата; 
18. Г); 
19. В) – това е фразеологичен израз, който е навлязъл в езиковата практика на българина от Ботевата творба; 
20. В); 
21. В) – Това ясно личи от противопоставителния съюз, но въпросът е провокативен, защото съдържа и думи, които са антоними извън контекста на Ботевата творба.; 
22. А) – отговор В) е доста провокативен, но при Ботев смъртта е романтично извисена; 
23. А); 24. Г); 25. В); 
26. Г) -    всички останали дистрактори съдържат повторения; 
27. В); 28. Г); 29. Г); 
30. В) – У Ботевият лирически герой в органично единство живеят изпепеляващи духа страсти на утвърждаване и отричане, които са присъщи на безкомпромисната му личност.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave