Име ............................................................. Фамилия ...........................................
Клас ................................... № ..........................
ТЕСТ
БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – 7 клас
Прочетете текста и отговорете на въпросите 1 .-3.
„Викът“ на норвежеца Едуард Мунк (1863-1944) е част от поредица творби като „Отчаяние“ и „Страх“, които се раждат отличните преживявания на художника. Картината се прочу и с това, че преди време сензационно бе открадната.
Вариантите на картината „Викът“ представляват особен интерес не само за изкуствоведите, но и за наблюдателите на небето, защото яркочервеният небосвод се възприема като необичаен природен феномен, а в творбите той е катализатор на страха на изобразените фигури. Дневникът на Мунк свидетелства, че впечатляващите облаци представляват изображение на действително явление: „Вървях по улицата с двама приятели. Слънцето залезе зад хоризонта и внезапно небето стана кървавочервено. Обзе ме огромна меланхолия. Спрях се и се облегнах на парапета, изморен до смърт. Моите двама приятели ме изгледаха и продължиха да вървят. Над синьо-черния фиорд* и над града се бяха надвесили облаци сякаш от кръв и от пламъци. Двамата ми приятели се отдалечаваха, а аз стоях, разтреперан от страх. Усетих как природата е пронизана от силен нестихващ вик.“
Всички тези детайли сочат, че може да се установи точното място, послужило на Мунк като пейзаж на картините му. Колкото до видяното на небосвода, изследователите откриват връзката му с наблюдаваните в края на 1883 и началото на 1884 г. най-сензационни сияния и залези през последните 150 години. Обясненията на явлението са свързани с ефектите от образуваните облаци от магма при изригването на вулкан.
Речник: *фиорд – м. Спец. Тесен, силно врязан в сушата морски залив с високи стръмни брегове, характерен за Скандинавия.
1. Коя от темите не е застъпена в текста?
а) Страхът от битието, провокиран от природно явление.
б) „Викът“ на Мунк и споделеното в дневника – предизвикателство за изследователите.
в) „Викът“ на Мунк от 1893 г. – един от най-известните варианти от едноименната серия.
г) Картината на Мунк „Викът“ и връзката й с природни явления.
2. Кое състояние от описанието в дневника е нереално?
а) Обзе ме огромна меланхолия.
б) Спрях и се облегнах на парапета, изморен до смърт.
в) Двамата ми приятели се отдалечиха, а аз стоях разтреперан от страх.
г) Усетих как природата е пронизана от силен нестихващ вик.
3. Кое твърдение не отговаря на описанието от дневника на Мунк?
а) Освен да рисува, художникът притежава умение да предава образно събития и случки.
б) Творецът описва преживяванията на хората, наблюдаващи необичайния залез.
в) Художникът пресъздава убедително природния феномен, който поражда страха му.
г) Подкрепено от детайлите за случилото се, описанието е правдоподобно.
Прочетете текста и го сравнете с описанието на природното явление от дневника на художника Мунк. (4.-7.)
„Една вечер се разхождахме с двама приятели по улица, близо до Кристияния. Слънцето залезе и сякаш горещ кървав меч разсече небосвода. Атмосферата сякаш бе нароена с кръв и искрящи огнени езици. Хълмовете бяха тъмносини. Фиордът също постепенно се обагряше в тъмносиньо под ярките жълти и червени цветове. Това ярко кървавочервено – по улиците, по парапета... Лицата на моите спътници бяха жълтеникаво-бели. Усетих как у мен се надигна вик – и действително чух силен вик.“
4. Кой от детайлите се съдържа в двата текста?
а) лицата;
б) улиците;
в) викът;
г) хълмовете.
5. Кое прави текстовете художествени описания?
а) използването на изявително наклонение;
б) наличието на съобщителни изречения;
в) използването на тропи и риторически фигури;
г) употребата на качествени прилагателни.
6. С какво се отличава първият текст от втория?
а) активира се зрителното възприятие на читателя;
б) отделено е по-голямо внимание на преживяванията на разказвача;
в) авторът се е спрял само на описанието на пейзажни елементи;
г) преобладава описанието на цветови и светлинни ефекти.
7. Кой афоризъм може да илюстрира най-добре съдържанието на двата текста?
а) Природата показва, че тя е еднакво богата, еднакво неизчерпаема както на най-забележителни, така и на най-незабележимите творения. (Кант)
б) Всяко отделно нещо в природата съдържа всички природни сили. (Емерсън, Р.)
в) Подобно на велик художник природата умее и с малко средства да постигне големи ефекти. (Хайне)
г) Толкова ласкава и благосклонна е природата към всички неща, които е създала. (Плиний)
8. Коя от посочените думи не е синтактичен синоним на подчертаната в изречението?
За художника е характерно да възпроизвежда в картините си събития и преживявания, връщайки се към далечните си спомени.
а) присъщо;
б) свойствено;
в) оригинално;
г) типично.
В коя от подчертаните думи не е допусната правописна грешка? (9.-11.)
9. След избухването на вулкана Кракатеу на едноимения (а) Индонезийски (б) остров в атмосверата (в) попадат огромни количества прах и газ, поради които през следващите месеци се наблюдават великолепни огненочервени (г) изгреви и залези.
10. От начало (а) изгревите и залезите се наблюдават само в южното (б) полукълбо (в), но по-късно, когато аерозолния (г) облак се простира върху цялото земно кълбо – и в северните ширини.
11. В вестниците (а) и научните списания от този периот (б) действително има стотици съобщения (в) на хора от цял свят, наблюдавали кърваво - червени (г) изгреви и залези.
В коя от подчертаните думи е допусната правописна грешка? (12.-14.)
12. През последните 120 години въздействията (а) от изригването на Кракатау немогат (б) да бъдат достигнати от никой друг вулкан (в) и все пак изригванията (г) в последно време ни дават представа как е изглеждало небето тогава.
13. Първоначално безрезултатно (а) изследователите (б) търсят в астрономическите и метеорологични данни (в) от времето преди 22 януари 1892 г. някакво особенно (г) впечатляващо събитие, което би могло да има драматично въздействие върху Мунк.
14. Лунното (а) затъмнение от 1982 г. и прекрасните червени залези от същата година вероятно се дължът (б) на мексиканския (в) вулкан Ел Чикон, изригнал през пролетта (г) на 1982 г.
15. В кое изречение е допусната пунктуационна грешка?
а) Едва по-късно се ражда идеята, че първоначалното преживяване би могло да се е случило и доста по-рано.
б) Цветни ивици на небето, подобни на нарисуваните от Мунк, са наблюдавани и от жителите на Пенсилвания.
в) В Англия списанието „Природа“ (Nature) публикува серия статии за забележителни изгреви, започнали през декември 1883 г.
г) Кралското общество в Лондон съобщава тогава на повече от триста страници за „необичайните феномени в атмосферата“ характеризиращи се с „необичайна светлина при залез в различни части на света“.
16. В кое изречение не е допусната пунктуационна грешка?
а) Възможно ли е обаче Мунк да наблюдава необичайните сияния дължащи се на изригването на индонезийския вулкан Кракатау, на шестдесетия градус северна ширина от Кристияния (Осло).
б) Докладите на Кралското общество в Лондон доказват, че необичайните сияния са можели да бъдат наблюдавани в Норвегия от края на ноември 1883 г. до средата на февруари 1884г.
в) В края на ноември 1883 г. астрономите Карл Фредерик Фърнли и Ханс Геелмюйден от обсерваторията в Кристияния за първи път забелязват „интензивното червено сияние което предизвиква удивлението на наблюдателите“.
г) Може би някои си спомнят великолепните сияния от 1992 г. и много тъмното лунно затъмнение от декември 1991 г. – феномени които са резултат от изригването на филипинския вулкан Пинетубо.
17. Колко пунктуационни знака са пропуснати в изречението?
По отношение експлозията на Кракатау астроном от „Природа“ (Nature) разказва че на 4 октомври 1884 г. „затъмнението на Луната е далеч над степента наблюдавана при лунни затъмнения в последно време“ и че „плътността и чернотата на земната сянка са много по-големи отколкото при други затъмнения“ виждани от автора дотогава.
а) три запетаи;
б) четири запетаи;
в) пет запетаи;
г) шест запетаи.
18. Прочетете текста. Колко пунктуационни знака са пропуснати в него?
На 28 ноември 1883 г. въздействията от избухването на вулкана достигат до Ню Йорк. „Таймс“ съобщава „Скоро след пет часа западният хоризонт внезапно пламна в яркочервено оцветявайки небето и облаците в кървави тонове. Хората по улиците се уплашиха от необичайната гледка. Събрани на малки групички по ъглите те гледаха към небето. Мнозина смятаха че това е огромен пожар... Хората стояха на стъпалата пред домовете си надничаха през прозорците си или наблюдаваха от улицата необичайното явление. Цветът на облаците потъмняваше от време на време до кървавочервено а и морето бе покрито с кървавочервени петна.“
а) двоеточие, три запетаи;
б) двоеточие, четири запетаи;
в) двоеточие, пет запетаи;
г) шест запетаи.
19. Кое твърдение е вярно?
а) При страдателния залог подлогът съвпада с вършителя на действието.
б) Според гласната, на която завършва глаголната основа, глаголите се делят на три спрежения.
в) Спомагателен е глагол, който служи за образуване на прости глаголни форми.
г) В българския език глаголните времена свързват действието само с момента на говоренето.
20. Кое от номерираните определения е сказуемно?
Високите (1) концентрации на вулканични (2) аерозоли правят земната (3) атмосферата непроницаема (4).
а) 1;
б) 2;
в) 3;
г) 4.
ОТГОВОРИ
1. в); 2. г); 3. б); 4. в); 5. в); 6. б); 7. в); 8. в);
9. г), верните варианти: а) едноименния; б) индонезийски (прилагателните с наставка -ски се пишат с малка буква); в) атмосферата;
10. в), верните варианти: а) отначало; б) Южното; г) аерозолният;
11. в), верните варианти: а) във вестниците; б) период; г) кървавочервени (проверката показва, че се членува втората дума, което означава, че тя се пише слято);
12. б) — прав. не могат (отрицателната форма се пише разделно от глаголите);
13. г) — прав. особено;
14. б) — прав. се дължат;
15. г) — прав. Кралското общество в Лондон съобщава тогава на повече от триста страници за „необичайните феномени в атмосферата“, характеризиращи се с „необичайна светлина при залез в различни части на света“.;
16. б), верните варианти: а) Възможно ли е обаче Мунк да наблюдава необичайните сияния, дължащи се на изригването на индонезийския вулкан Кракатау, на шестдесетия градус северна ширина от Кристияния (Осло)?; в) В края на ноември 1883 г. астрономите Карл Фредерик Фърнли и Ханс Геелмюйден от обсерваторията в Кристияния за първи път забелязват „интензивното червено сияние, което предизвиква удивлението на наблюдателите".; г) Може би някои си спомнят великолепните сияния от 1992 г. и много тъмното лунно затъмнение от декември 1991 г. - феномени, които са резултат от изригването на филипинския вулкан Пинетубо.;
17. б) — прав. По отношение експлозията на Кракатау астроном от „Природа“ (Nature) разказва, че на 4 октомври 1884 г. „затъмнението на Луната е далеч над степента, наблюдавана при лунни затъмнения в последно време“ и че „плътността и чернотата на земната сянка са много по-големи, отколкото при други затъмнения“, виждани от автора дотогава.;
18. в) — прав. На 28 ноември 1883 г. въздействията от избухването на вулкана достигат до Ню Йорк. „Таймс“ съобщава: „Скоро след пет часа западният хоризонт внезапно пламна в яркочервено, оцветявайки небето и облаците в кървави тонове. Хората по улиците се уплашиха от необичайната гледка. Събрани на малки групички по ъглите, те гледаха към небето. Мнозина смятаха, че това е огромен пожар... Хората стояха на стъпалата пред домовете си, надничаха през прозорците си или наблюдаваха от улицата необичайното явление. Цветът на облаците потъмняваше от време на време до кървавочервено, а и морето бе покрито с кървавочервени петна.“;
19. б), верните варианти: а) При страдателния залог подлогът не съвпада с вършителя на действието.; в) Спомагателен глагол е този, който служи за образуване на сложни глаголни форми.; г) В българския език глаголните времена свързват действието или само с момента на говоренето, или с момента на говореното и с някакъв друг момент.;
20. г).
@bgmateriali.com
