"Тихият пролетен дъжд" - Николай Лилиев
Голяма част от Лилиевата поезия е вдъхновена от природата, която носи копнеж по красота, спокойствие, смирение и много надежди. Със своя символистичен изказ авторът описва природните картини паралелно с човешките емоции и стремежи. Точно с това изразяване става ясен целият смисъл на текста и се разкрива авторската идея. Неговите образи се превръщат в мелодия и хармония, обагрени с цвета на нежността и благозвучието. В лирическата миниатюра „Тихият пролетен дъжд” се наблюдават субективни преживявания и впечатления, родени в душата на поета. Началото на творбата разкрива изгрева на надеждите, новото начало и вярата, че дъждът ще донесе щастие. Конкретният пейзаж и атмосфера са символи на това, което е скрито в човешката душа. Още в първия стих навява чувство за надежда, покой, но и неясен страх. Пролетния дъжд в стихотворението е изобразен осезателно, слухово и зрително. Напоява земята и събужда очаквания за плодородие. Но природата, както и живота, са непредсказуеми и могат да се случат неочаквани обрати, които да погубят надеждите. Градираните отрицателни емоции „сълзи, възторг и уплаха” са внушени в антитезата „колко надежди изгряха”-„колко искрици изтляха” и също така оформят една художествена рамка. Тази художествена рамка огражда най-същественото в миниатюрата. Пролетта и дъждът са символи на възраждащия се живот, пълен с надежди и на пречистващото начало. Словосъчетанието „Тихият пролетен дъжд” има важно ключово значение и се повтаря шест пъти в трите строфи. Това допринася за мелодичността на изказа. Символното значение на „дъжда” се разкрива в две начала:оплодяващ и възраждащ, пречистващ и отмиващ суетата на еднообразието. Той е мигновен, кратък и най-прекрасен. Изгревът, пролетта и дъждът са в унисон с живота на човека. Изгревът символизира раждането на човека. Представата за надежда е изразена чрез глагола „изгряха”, с който асоциираме озаряване, сияние, нещо красиво. Въпросителното местоимение „колко” в „колко надежди изгряха” не означава питане, а носи смисъл на много. „Пролетта” - олицетворение на красотата, свежестта, спокойствието и смирението, подобна на човешкия живот, може да бъде и непредсказуема. Свързваме я с младостта и честата смяна на емоционалните преживявания. Както с красиви моменти, така и с несгоди е осеян човешкият живот. Красивите копнежи са само един миг от съществуването на човека, защото заедно с него ръка за ръка вървят безнадеждността, тъгата и меланхолията. Сълзите, породени от тъга, но също и от радост, заедно с възторг и уплаха дават чувство на очакване на нещо страшно или нежелано, което си противоречи със светлото, с хубавото, с надеждата. И то се конкретизира с последните два стиха „с тихия пролетен дъжд/колко искрици изтляха”. Дъждът отмива надеждите и носи разочарования и покруса. Лирическата миниатюра „Тихият пролетен дъжд” сякаш е част от „колелото на живота”, в което се свързват природата и човекът. Един вечен кръговрат, като редуването на годишните времена и основните етапи в развитието на човека. Човекът е неотменна част от тайнството на природата, мяра за неговата нравственост, за спокойното и мъдрото, но не и за примирението към промените на света.
„Тихият пролетен дъжд“ – „пейзаж“ на човешката душа
„Тихият пролетен дъжд” на Николай Лилиев вълнува и впечатлява със своята красота на изказа, мелодичност и благозвучие. В стихотворението си поетът рисува един по-различен, по-хубав свят, устремен към доброто и красивото.
В „Тихият пролетен дъжд” Лилиев създава бодро и весело настроение. Настъпилата пролет променя душевната нагласа на героя. Той изпитва желание за живот, у него се събужда стремежът към щастие. Но въпреки копнежа за един по-добър свят и моментната радост, изпитана пред картината на възраждащата се природа, в своята същност лирическият герой остава тъжен. Пролетният дъжд е символ на надеждата, на радостта, на раждането, на възкресението. Напоена с него, природата се събужда след зимния сън. Разцъфтяват цветя и дървета, поникват първите тревички. Като сигнал за събуждане, за отърсване на душата от тъгата. Постоянно повтарящият се стих „тихият пролетен дъжд” носи не само една неповторима поетичност и музикалност, но и усещане за загуба, за съприкосновението с мечтата в най-чистия й вид. Повторението звучи по различен начин във всеки следващ стих и наслагва чувството за безнадеждност и обреченост. Пролетта силно въздейства върху съзнанието и чувствата на лирическия герой.
Пролетта възражда силите в природата, донася неповторимостта на сътворението — „слуша земята и тръпне”. Пролетта променя душевната нагласа на човека - „сълзи, възторг и уплаха”. А с отминаването на пролетта угасва и надеждата в душата му. Той осъзнава, че светът, в който живее, е различен от красивия блян, към който се стреми. Копнежът му остава неудовлетворен, а онзи непознат и прекрасен свят, появяващ се заедно с тихия пролетен дъжд, се изгубва много бързо. Така в стихотворението се противопоставят двете душевни състояния: „Колко надежди изгряха.” и „Колко искрици изтляха! ” Надеждата, радостта, красивите копнежи са само един миг от вечността, моментно състояние на героя, защото негови постоянни спътници са тъгата и безнадеждността. Духовното търсене на щастието също е част от неговата същност, която осмисля живота, но въпреки това не е способна да го извади от нещастието и мъката.
НИКОЛАЙ ЛИЛИЕВ - „ЛИРИКА” ДУХОВНИТЕ ТЪРСЕНИЯ НА ЛИРИЧЕСКИЯ ГЕРОЙ В ПОЕЗИЯТА НА ЛИЛИЕВ
Поезията на Лилиев вълнува и впечатлява със своята красота на изказа, мелодичност, благозвучие. В стиховете си поетът рисува един по-различен, по-хубав свят, устремен към доброто и духовното.
Лирическият герой в Лилиевата поезия търси в поетичното преживяване живота и действителността на свят, който желае да докосне и да бъде щастлив. Авторът разкрива красотата в мечтателния унес на героя си, устремен към щастие, пресъздава душевното му състояние и търсенията му чрез описанията на природата в стихотворенията си. Конкретните природни обекти, описани в стихотворенията, са изразна вътрешната действителност на героя, образи на мечтата. Но въпреки копнежа по един по-добър свят и моментната радост, изпитана пред картината на възраждащата се природа, в своята същност героят остава една тъжна, обезверена и меланхолично настроена личност. Неговият полет към щастието, макар и мигновен, е единствената цел на духовните му търсения.
В стихотворението „Тихият пролетен дъжд” Лилиев създава бодро и весело настроение. Настъпилата пролет променя душевната нагласа на героя. Той изпитва желание за живот, у него се събужда стремежът към щастие. Пролетта е символ на възраждането, на новия живот, на възкръсването на света, отърсил се от тъгата и страданието. Нейната картина внася радост в душата както на лирическия герой, така и на читателя. С пролетта идва и надеждата:
... с тихия пролетен дъжд
колко надежди изгряха!
Събужда се неутолимият копнеж на човека към онзи друг, непознат, по-красив и стойностен свят. В своите духовни търсения лирическият герой иска да го достигне, да се докосне до неговата магическа сила и така да намери покой за душата си. Многократното повторение на стиха „тихият пролетен дъжд” внася не само поетичност и музикалност в творбата, но чрез него сякаш се осъществява съприкосновението с мечтата. Пролетният дъжд е символ на надеждата, на радостта, на раждането, на възкресението. Напоена с него, природата се събужда след зимния сън. Разцъфтяват цветя и дървета, поникват първите тревички. Като сигнал за събуждане, за отърсване на душата от меланхолията и тъгата звънна дъждът:
Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха...
Пролетта силно въздейства върху съзнанието и чувствата на лирическия герой. И както променлив и нестабилен е този сезон, в който се редуват слънце и дъжд, така и настроенията динамично се сменят. От една страна е красивият блян за един по-добър свят, от друга страна, лирическият герой е неудовлетворен, изгубил се в пътищата на живота човек. Стихът: „пролетни приказки шъпне”, допълва чувството за безнадеждност и обреченост, които изпитва героят. Осезаема е нуждата му от топлина и разбиране, но той не може да ги намери в действителността. Моментното му щастие: „колко надежди изгряха”, ярко се противопоставя на тъгата от помръкналата радост: „колко искрици изтляха”. Надеждата, радостта, красивите копнежи са само един миг от вечността, моментно състояние на героя, защото негови постоянни спътници са тъгата, безнадеждността, меланхолията. Духовното търсене на щастието също е част от неговата същност, която осмисля живота, но въпреки това не е способна да го извади от нещастието и мъката.
Стихотворението „Светло утро” също звучи бодро и създава усещане за свежест, за ведрост и светлина. Долавят се радостта и приповдигнатото настроение на лирическия герой от настъпилото ново начало. В творбата символното значение на светлото утро се припокрива става на пролетта в „Тихият пролетен дъжд”. Поражда се усещане за полет в утринния простор. Началото на деня се свързва с възраждането на душата за нов живот. Всичко се пробужда от нови духовни устреми, прозвучали като музика в първия стих:
Светло утро, ти прокуди
всяка пара и мъгла...
Показателен в случая е глаголът „прокуди", който поражда очакване за промяна, за отхвърлянето на нещо нежелано и появата на новото. С пропъждането на тъгата и не-щастието в душата остават красотата и радостта пред чистото и свежо утро, символ на духовното прераждане и живота. Както в „Тихият пролетен дъжд”, така и тук присъствието на лирическия герой е подчертано единствено с притежателното местоимение „моите”. Но въпреки това неговият образ отново не остава скрит за читателя. Героят е в духовно търсене на красотата, стреми се към нейната пречистваща сила. В творбата повтарящият се стих:
пеперуди, пеперуди,
тънки сребърни крила...,
внася не само движение, бодрост и лъчезарност на картината, но е символ и на окриле-на надежда. Прероден и щастлив, героят се чувства в „безбрежна шир” от красота и съ-вършенство. Осезателна за читателя е цялата тази светлина, която блика от стиховете:
Затрептяха изумруди,
цяла мрежа светлина...
Тази светлина също е израз на надеждата, на вярата в бъдещето. Усеща се стремежът на лирическия герой към един облагороден свят, в който властват доброто и красивото. Чрез символиката на пеперудите, на изумрудите, на светлото утро, отвеждаща към радостните трепети на душата, открила тайнството на възкресението, на обновлението, Лилиев създава изящно като звучене и оптимистично като внушение стихотворение. Светлината, която струи от него, е символ на надеждата, на вярата, на пробуждането, за което подсказват и изразните глаголи „звънна”, „затрептяха”, „събуди”. Стихотворението звучи с характерната за поезията на Лилиев неповторима музикалност, постигната чрез игра на думи, красиви фрази, благозвучни словосъчетания.
Съвсем различно настроение създава стихотворението „Кръгозори надвесени”. В него Лилиев разкрива безнадеждността и отчаянието, обхванали човешката душа. Лирическият герой е в свят на скръбна пустота. Усеща се нещастието, мъката, самотността на един обезверен човек, изгубил пътя в живота си. В стихотворението описаната есенна природна картина е символ на залеза на човешкия живот. Тя поражда тъжни чувства, буди усещане за-обреченост. Повторението на стиха:
Ръми,
есен е,
още повече засилва това усещане, като същевременно създава и музикално звучене на творбата. Есенният дъжд се свързва със символиката на скръбта, на отчаянието, на залеза, на нощта, на смъртта. Той не е необходим като пролетния, за да възкреси природата, няма прераждаща сила. Обрисуваният пейзаж внушава чувство на неуютност, на студенина и тишина. Няма го звъна, липсва светлината, както и безбрежната шир. Всичко е прихлупено и мрачно, навяващо тъга и скръб:
Кръгозори надвесени
и сплъстени тъми...
Изградена е картината на един отчужден и тъжен свят, в който лирическият герой е самотен, унесен в „глухи жалби”. Той отново е в своето постоянно меланхолично състояние и броди сам.
Трите стихотворения сякаш представляват един неразрушим цикъл, в който щастие и нещастие вървят ръка за ръка, редуват се, преливат едно в друго и в крайна сметка се сливат в океан от чувства.
Поезията на Лилиев рисува един по-различен свят, разкрива духовните търсения и стремежи на една чувствителна и самобитна натура, кара читателя да търси красивото и доброто не само в света около себе си, но и в себе си.
@bgmateriali.com
