В повестта „Немили-недраги" Иван Ва­зов разкрива страдалческия, изпълнен с лишения и мъченичество живот на българ­ските хъшове в Румъния. С тази творба успява да докаже нещо много съществено – мизерията не е в състояние да унищожи достойнството, целите и мечтите на всички онези българи, които години наред пре­карват в емиграция и стоически търпят несгодите, на който са обречени.

Мисията на Македонски, възложена му от революционния комитет, доказва, че една обща цел обединява всички хъшове – свободата на отечеството. Всеки би бил щастлив да даде дори собствения си живот в името на тази велика цел. Пример за това е самият Македонски, който в нощта на изпълнението на рискованата задача - да премине заледения Дунав и да преда­де на Левски писмо от БРЦК, се проявява като смел, решителен, съобразителен чо­век и истински патриот. Най-после той получава възможността да вложи енергия и сили в едно възвишено и благородно де­ло. Македонски доказва, че е способен на компромиси, че може да се справи с всякакви физически и психически изпитания, стига това да е в интерес на борбата за национално освобождение.

До началото на X глава хъшовете не винаги се проявяват като герои. Мизерният и страдалчески живот ги обезсилва, ожес­точава и те вършат неща, неприсъщи на истинските герои - принудени са да из­карват прехраната си по не чак толкова почтен начин. Вазов запознава читателите и с тази страна на изгнаническия им жи­вот, придържайки се към историческата истина, но това, към което се стреми в ця­лата повест, е да докаже, че не сред мизе­рията на мръсните браилски улици те до­казват своите истински качества. Това ста­ва най-вече в моменти, когато могат да забравят, че са подритвани и отхвърляни от обществото и да се отдадат единстве­но на делото, на което са обрекли живота си, да покажат, че милеят и са готови да загинат за свободата на родината.

Пример за това е самият Македонски. В началото на повестта Вазов го описва ка­то: „... един висок мъж с дребно и надупчено от шарката лице, с  дълги сиви мустаци и с лукави, дръзки очи." Той носи гръмко име, напълно съвпадащо с буйния му и невъз­държан характер и със слуха, че някога е водил хайдушка чета в Македония. Макар и да не се проявява в особено добра свет­лина - краде, играе на карти, често избух­ва, не е толерантен към чуждото мнение, Македонски е един от най-уважаваните хъ­шове. Едва в X глава на повестта авторът му дава възможност да прояви истински­те си качества. Коренно различното му по­ведение при преминаването на замръзна­лия Дунав хвърля нова светлина върху об­раза на революционера. Той се проявява като бдителен, решителен и съобразите­лен човек, който съзнава отговорността на мисията си и оправдава доверието на революционния комитет.

Пътят, който хъшът изминава при изпъл­нението на задачата си, е осеян с опас­ности и премеждия. С това повествователят иска да открои още повече смелостта на Македонски и всичките му останали ка­чества и добродетели. Първото препятст­вие поднасят лошото време и суровата природа наоколо, криеща смъртна опас­ност: „Ледовит вятър духаше в пустиня­та "; „Дунавът беше замръзнал „, „... отдолу, един метър под тях се стреляха черни, шу­мящи, сърдити талази, като буйните въл­нения на една душа, която забуля едно хлад­нокръвно лице. "Тягостно предчувствие за опасност поражда описанието на мразовитата природа, което постоянно засилва напрежението. Македонски обаче е подготвен за това изпитание - стъпва по леда, опирайки се на тояга, „въоръжена состър бод на долния край", за да може да се движи по-бързо. Съобразява, че трябва да избере нощта за изпълнението на ми­сията си, защото по това време може да избегне нежелани срещи с хора, които би­ха могли да провалят или забавят начина­нието му. Същата тази съобразителност е причина да облече „гугла и влашки кожух" и единственото нещо, което го отличава от обикновените селяни, е подутината на кръста му, която издава, че има револвер. Всичко това са предимства, които мно­гократно увеличават шансовете му за успех.

Македонски е натоварен с трудната за­дача да занесе на Левски едно важно пис­мо. Той добре осъзнава това и се стреми да избере най-безопасния път до къщата на баба Тонка, в която се крие Апостолът. Незамръзналата ивица вода, която се изпречва на пътя му - „черна, страшна, шуме­ше глухо пред него и отваряше една грозна крепост за стъпките му" - е ново, страшно и неочаквано изпитание. За момент то стъписва Македонски, но дългите часове, прекарани в наблюдение на околността, му помагат и Македонски бързо съставя план за измъкване от трудната ситуация: „Някакво вдъхновение, види се, му дойде." Скоро след това хъшът се натъква на след­ващото изпитание - срещата с влаха. Той не се страхува от огромния селянин, не губи и време в молби и както му се струва - в излишни спорове. За него най-важно е да намери мост, по който да мине на отс­рещната страна на незамръзналата ивица бушуваща вода, изпречила се така неочак­вано на пътя му. Затова, виждайки, че вла­хът не иска да разреши спора по мирен път, той се решава да започне схватката, която може да се окаже съдбоносна за ми­сията му. „ Беше време да се действа" - та­зи мисъл отключва у Македонски неподо­зирана енергия и сила. С още по-голям устрем решителният хъш продължава нап­ред към изпълнението на задачата си.

Смелостта е едно от най-безспорните качества на Македонски, което му служи като оръжие при постоянно изникващите препятствия и противници. Тъкмо заради нея той е избран от революционния ко­митет да изпълни извънредно трудната и отговорна мисия. Македонски съвсем по човешки изпитва страх, преди да се осме­ли да премине през клатушкащата се не­стабилна дъска, приспособена за мост. То­ва изпитание се явява по-трудно от оста­налите, защото сега трябва да разчита ос­вен на собствените си сили и възможнос­ти, и на случайността: „Една никаква слу­чайност, едно малко кривнуване можеше да го провали. "Затова не е учудваща и последвалата му реакция: „Македонски, кой­то от години не беше се кръстил, сега пред тая зеюща яма неволно вдигна ръката си и се прекръсти." Спонтанното му решение да търси помощ от Бога, от всички земни и неземни сили, е напълно разбираемо в положението, в което се намира. От това зависи и съдбата на мисията, и неговата собствена. Но не толкова за живота си, а по-скоро за делото хъшът търси божест­вена закрила. И я получава! При огромно напрежение той успешно преминава над черната бездна.

Естествените реакции на Македонски спомагат за по-пълното изграждане на не­говия образ - той е реален човек, познаващ и страха, и колебанието, и несигур­ността. Всички тези настроения и състоя­ния обаче при него са краткотрайни, неп­рисъщи за характера му. И все пак, при срещата с нощния караул - поредното препятствие по пътя му, присъщите му ка­чества отстъпват място на благоразумие­то и рационалното поведение. Рискувай­ки да замръзне: „Ах, уредихме я... замръз­нах!", той се крие от нощния караул, като ту притичва, ту заляга задълго в една дълбочинка, ту кляка, като „един вълк, който обикаля нощем краищата на градовете". Македонски напълно е обсебен от мисълта за мисията си и това именно му помага да я изпълни успешно. Вече в Русчук, той предусеща края на изпитанията, но все още не губи бдителност и предпазливост. Съзнавайки, че сега е най-опасно и че ако го забележи някой, това би означавало провал на начинанието, той заобикаля „половин Русчук" и внимателно избира то­зи вход на къщата на баба Тонка, през кой­то ще е най-удачно да мине.

След тихото почукване на вратата, тих женски глас пита: „Кой си!" Отговорът, кой­то Македонски дава, е: „ Твой син!" Освен, че този отговор звучи като парола, той е най-достоверният за всеки, който може да се определи като борец за свобода и не­зависимост. Да се причисли към семейст­вото на българката, за която няма нищо по-важно от свободата на родината, е чест както за революционера, така и за всички негови събратя, измежду които е и самият Левски.

При успешното изпълнение на мисия­та, поставена му от революционния ко­митет, Македонски се разкрива пред чи­тателите като истински хъш, всеотдаен на народното дело. В негово лице Вазов обобщава образа на българските емигран­ти, които водят в чуждата държава мизерен и нерадостен живот, но той не ги е превърнал в бездейни страхливци. Кога­то им се отдаде възможност, всички те са готови да се борят на живот и смърт за свободата на България.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave