В повестта „Немили-недраги" Иван Вазов разкрива страдалческия, изпълнен с лишения и мъченичество живот на българските хъшове в Румъния. С тази творба успява да докаже нещо много съществено – мизерията не е в състояние да унищожи достойнството, целите и мечтите на всички онези българи, които години наред прекарват в емиграция и стоически търпят несгодите, на който са обречени.
Мисията на Македонски, възложена му от революционния комитет, доказва, че една обща цел обединява всички хъшове – свободата на отечеството. Всеки би бил щастлив да даде дори собствения си живот в името на тази велика цел. Пример за това е самият Македонски, който в нощта на изпълнението на рискованата задача - да премине заледения Дунав и да предаде на Левски писмо от БРЦК, се проявява като смел, решителен, съобразителен човек и истински патриот. Най-после той получава възможността да вложи енергия и сили в едно възвишено и благородно дело. Македонски доказва, че е способен на компромиси, че може да се справи с всякакви физически и психически изпитания, стига това да е в интерес на борбата за национално освобождение.
До началото на X глава хъшовете не винаги се проявяват като герои. Мизерният и страдалчески живот ги обезсилва, ожесточава и те вършат неща, неприсъщи на истинските герои - принудени са да изкарват прехраната си по не чак толкова почтен начин. Вазов запознава читателите и с тази страна на изгнаническия им живот, придържайки се към историческата истина, но това, към което се стреми в цялата повест, е да докаже, че не сред мизерията на мръсните браилски улици те доказват своите истински качества. Това става най-вече в моменти, когато могат да забравят, че са подритвани и отхвърляни от обществото и да се отдадат единствено на делото, на което са обрекли живота си, да покажат, че милеят и са готови да загинат за свободата на родината.
Пример за това е самият Македонски. В началото на повестта Вазов го описва като: „... един висок мъж с дребно и надупчено от шарката лице, с дълги сиви мустаци и с лукави, дръзки очи." Той носи гръмко име, напълно съвпадащо с буйния му и невъздържан характер и със слуха, че някога е водил хайдушка чета в Македония. Макар и да не се проявява в особено добра светлина - краде, играе на карти, често избухва, не е толерантен към чуждото мнение, Македонски е един от най-уважаваните хъшове. Едва в X глава на повестта авторът му дава възможност да прояви истинските си качества. Коренно различното му поведение при преминаването на замръзналия Дунав хвърля нова светлина върху образа на революционера. Той се проявява като бдителен, решителен и съобразителен човек, който съзнава отговорността на мисията си и оправдава доверието на революционния комитет.
Пътят, който хъшът изминава при изпълнението на задачата си, е осеян с опасности и премеждия. С това повествователят иска да открои още повече смелостта на Македонски и всичките му останали качества и добродетели. Първото препятствие поднасят лошото време и суровата природа наоколо, криеща смъртна опасност: „Ледовит вятър духаше в пустинята "; „Дунавът беше замръзнал „, „... отдолу, един метър под тях се стреляха черни, шумящи, сърдити талази, като буйните вълнения на една душа, която забуля едно хладнокръвно лице. "Тягостно предчувствие за опасност поражда описанието на мразовитата природа, което постоянно засилва напрежението. Македонски обаче е подготвен за това изпитание - стъпва по леда, опирайки се на тояга, „въоръжена состър бод на долния край", за да може да се движи по-бързо. Съобразява, че трябва да избере нощта за изпълнението на мисията си, защото по това време може да избегне нежелани срещи с хора, които биха могли да провалят или забавят начинанието му. Същата тази съобразителност е причина да облече „гугла и влашки кожух" и единственото нещо, което го отличава от обикновените селяни, е подутината на кръста му, която издава, че има револвер. Всичко това са предимства, които многократно увеличават шансовете му за успех.
Македонски е натоварен с трудната задача да занесе на Левски едно важно писмо. Той добре осъзнава това и се стреми да избере най-безопасния път до къщата на баба Тонка, в която се крие Апостолът. Незамръзналата ивица вода, която се изпречва на пътя му - „черна, страшна, шумеше глухо пред него и отваряше една грозна крепост за стъпките му" - е ново, страшно и неочаквано изпитание. За момент то стъписва Македонски, но дългите часове, прекарани в наблюдение на околността, му помагат и Македонски бързо съставя план за измъкване от трудната ситуация: „Някакво вдъхновение, види се, му дойде." Скоро след това хъшът се натъква на следващото изпитание - срещата с влаха. Той не се страхува от огромния селянин, не губи и време в молби и както му се струва - в излишни спорове. За него най-важно е да намери мост, по който да мине на отсрещната страна на незамръзналата ивица бушуваща вода, изпречила се така неочаквано на пътя му. Затова, виждайки, че влахът не иска да разреши спора по мирен път, той се решава да започне схватката, която може да се окаже съдбоносна за мисията му. „ Беше време да се действа" - тази мисъл отключва у Македонски неподозирана енергия и сила. С още по-голям устрем решителният хъш продължава напред към изпълнението на задачата си.
Смелостта е едно от най-безспорните качества на Македонски, което му служи като оръжие при постоянно изникващите препятствия и противници. Тъкмо заради нея той е избран от революционния комитет да изпълни извънредно трудната и отговорна мисия. Македонски съвсем по човешки изпитва страх, преди да се осмели да премине през клатушкащата се нестабилна дъска, приспособена за мост. Това изпитание се явява по-трудно от останалите, защото сега трябва да разчита освен на собствените си сили и възможности, и на случайността: „Една никаква случайност, едно малко кривнуване можеше да го провали. "Затова не е учудваща и последвалата му реакция: „Македонски, който от години не беше се кръстил, сега пред тая зеюща яма неволно вдигна ръката си и се прекръсти." Спонтанното му решение да търси помощ от Бога, от всички земни и неземни сили, е напълно разбираемо в положението, в което се намира. От това зависи и съдбата на мисията, и неговата собствена. Но не толкова за живота си, а по-скоро за делото хъшът търси божествена закрила. И я получава! При огромно напрежение той успешно преминава над черната бездна.
Естествените реакции на Македонски спомагат за по-пълното изграждане на неговия образ - той е реален човек, познаващ и страха, и колебанието, и несигурността. Всички тези настроения и състояния обаче при него са краткотрайни, неприсъщи за характера му. И все пак, при срещата с нощния караул - поредното препятствие по пътя му, присъщите му качества отстъпват място на благоразумието и рационалното поведение. Рискувайки да замръзне: „Ах, уредихме я... замръзнах!", той се крие от нощния караул, като ту притичва, ту заляга задълго в една дълбочинка, ту кляка, като „един вълк, който обикаля нощем краищата на градовете". Македонски напълно е обсебен от мисълта за мисията си и това именно му помага да я изпълни успешно. Вече в Русчук, той предусеща края на изпитанията, но все още не губи бдителност и предпазливост. Съзнавайки, че сега е най-опасно и че ако го забележи някой, това би означавало провал на начинанието, той заобикаля „половин Русчук" и внимателно избира този вход на къщата на баба Тонка, през който ще е най-удачно да мине.
След тихото почукване на вратата, тих женски глас пита: „Кой си!" Отговорът, който Македонски дава, е: „ Твой син!" Освен, че този отговор звучи като парола, той е най-достоверният за всеки, който може да се определи като борец за свобода и независимост. Да се причисли към семейството на българката, за която няма нищо по-важно от свободата на родината, е чест както за революционера, така и за всички негови събратя, измежду които е и самият Левски.
При успешното изпълнение на мисията, поставена му от революционния комитет, Македонски се разкрива пред читателите като истински хъш, всеотдаен на народното дело. В негово лице Вазов обобщава образа на българските емигранти, които водят в чуждата държава мизерен и нерадостен живот, но той не ги е превърнал в бездейни страхливци. Когато им се отдаде възможност, всички те са готови да се борят на живот и смърт за свободата на България.
@bgmateriali.com
