Нашето Възраждане е неповторимо,самобитно,българско и се определя от епохата на робството.Основният факт,който лежи в същноста на българската литература-след 5века робство, и изведнъж избухва националния художествен гений.
Настъпва период на ускорено развитие на литературата,който идва да компенсира5вековната изостаналост.Различни течения се премесват едно в друго и се развиват всички жанрове,за да се навакса изгубеното през вековетв.Този процес ражда на своето време и надрасва своята епоха.
Вазов живее с идеалите на Априлското жъстание и в романа "Под игото" изобразява неговата подготовка,избухване и потушаване.
Той съпреживява бунтовния устрем на народа, неговото израстване и достигането му до врухната точка на развитие на революционното съзнание- на идеала за свобода.
Вазов застава на позицията на народа,на масите и ги издига пиедистал,заемайки положението, в което е самоят народ.Той си поставвя за цел да изобрази живота на българите в последните дни на робството и революционния дух в епохата на Априлското въстание.
Но вупреки,че народът "се ражда" за борба,животът му е пропит с трагизъм.
Трагизмът на народа е породен от една мрачна епоха-когато в страната вилнее жесток чужд подтисник,когато на всяка стъпка извършват безчовеч насилия над беззащитното българско население.
Трагизмът на народа е породен от варварското време, в което живее- поробен от турците-изедници,които са се настанили в българските земи и не искат да си ходят .Те вършат такива зверщини и безчинства,че така повече не може де се живее.Знаменателни са думите на един от селяните: "Още малко остая,па или ние..То такъв живот не се живее."
Картината на турските насилия,жестокости,грабежи и убииства ни съпътства до края на романа.
Трагизмът на раждащият се народ произтича и от наличието на българските насилници-чорбаджии,предатели и подлеци,съюзници на народните врагове,сами -презрени народни врагове.
От една страна народът се бори с чуждия подтисник,а от друга-с българските насилници,предатели и консервативни сили,които пречат на делото на народното освобождение.
Сред самите българи съществуват социални и политически противоречия.
Чорбаджиите изпъкват като предатели и врагове на народа("У чорбаджи Йордана").Така основният конфликт в романа се очертава в своята пълнота като национален и социален конфликт.
Предателството на Стефчов е причина за разкриването на Огнянов, и той е принуден да бяга от Бяла Уерква.А Заманов предава писмото на комитета.
Трагизмът на народа се дулжи на противорвчивитв класови интерси,които изпъкват по-отчетливо особено в решаващите моменти.
Вазов вмъква мотива за пиянстовото,когато вдигайки наздравица "Силистра Йолу" всички говорят за свободата,но после се връщат към нормалното си ежедневие на поробени и безсилни.
Народната психика е настроена така,че за някой от народа Освобождението ще породи ново още по-голямо робство-жестокия режим на чорбаджиите.Хората нямат доверие в никого,дои и в посредника между тях и бога,за когото смятат,че ги граби и живее на техен гръб.
Трагизмът на раждащият се народ произтича от това противорвчие между пиянство и свобода.
Не може един пиян народ да извоюва свободата си без борба.Свитият юмрук и гръмките песни в кръчмата вдъхват увереност и готовност, но само на маса.
В романа си Вазов използва много епитети и сравнения за да опише негативните фактори ,които пораждат трагизма на българския народ и така показва личното си отношение като говори за тях с много ирония.
Той разкрива преди всичко колебанията, предателството, слабостите на подготовката на въстанието,но не и героизма,който народа действително проявява в най-решителния момент.
Въпреки съществуването на негативните фактори,породили трагизма,Вазов се прекланя на раждащия се народ,който е узрял за революционна борба.
@bgmateriali.com
