Елин Пелин е писател, откърмен от настроенията на 90-те години на миналия век и началото на нашия век. Той принадлежи към най-талантливите представители на критическият реализъм в нашата литература.Дошъл в литературата ни с оригиналната дарба на разказвач, протестиращ и човечен, той създава дълбоко реалистично творчество, което представлява богато изображение на селото. В разказите и повестите си Елин Пелин разкрива социалните контрасти и тяхното въздействие върху живота на селянина.
Писателят пише за нашето село, когато то се разтърсва от остри класови конфликти. Той става певец на тоя свят умиращ и наново раждащ се.
Майстор на късия разказ Елин Пелин обръща внимание и към други жанрове. Той пише повестта “Гераците”, в която изобразява всички характерни и неизбежни промени в живота на нашето село. С пълно съзнание за трагизма на селската душа, разкъсвана от жизнените противоречия от новите социални отношения, които рушат старият бит. Има нещо неизбежно в думите на старият Герак, който с думите си иска да задави надигащото се в душата му ридание: “Любовта бяга от човешките сърца,, хората не са вече братя!”
Повеста”Гераците” разказва за бедите и страданията на сеслкият човек, подхвърлен от една неуловима историческа съдба във водовъртежа на капиталистическото развитие, което руши бързо и бевъзвратно устоите на старата селска задруга.
Елин Пелин разбира пагубната сила на буржоазното общество и с перото на истински майстор реалист просто и непринудено превръща белият лист хартия е един жив, вълнуващ разказ. Личната съдба на героите в тази повест протича в зависимост от промените, настпили в страната. Една семейство дава образ на нововъзникнали явления в живота на народа.
Било е време, когато в старият дом на Гераците са царували сговор, взаимно уважение, любов. През това незабравимо време трудът и сговорът са правели дома на Гераците всякога оживен и радистен. Тогава и дните, когато синовете и снахите на дядо Йордан са се оправяли на полето, за да прибират плодовете на своят задружен труд. Когато започва жътва, старият Герак възкликва: “Ех че времени се отваря! Пак ще се къпе в човешка пот майката земя!”
Делови и умен Божан, в чието лице авторът рисура типични черти на селският стопанин, кипи от енергия, а сред пожълтелите ниви, трескав и опиянен от радостта, която му дава благодатният труд, той е истински “цар на полето”.
Това е било времето, преди да са се изявили разрушителните сили на капиталистическото стопанство. Старият Герак експлоатира труда на наемни работници ратаи, чрез кръчмата върти търговия. Парично - стоковите отношения вземат все по-големи размери и насочват решително земеделеца към еднолично стопанство. И е необходимо само едно по-силно нарушение в колективния ред на задругата, за да тръгне тя по пътея на разложението. Такива поводи, отговарящи напълно на жизнената правда Елин Пелин изтъква в откъсването на по-малкият брат от трудовият колектив и в смъртта на баба Марга. Отишъл веднъж в града, на Павел му харесва лекият и развратен живот и той вече няма нито сили, нито желание да се върне към старият начин на живот. Най-малкият син се превръща във враг по отношение на задругата, скъсва с нейният мироглед и се чувствува чужд в къщата на своя баща: “Животът на братята му, на баща му, на селяните и на всички тук му се чиждаше прост и глупав”.
Бедите започват с остаряването на дядо Йордан с развихрянето на индивидуалистичните инстинкти. Там където са царували спокойствие задружен и мирен труд, никнат обиди и сръдни. Големият художник на българското село, живо и образно разказва как рухва цял един човешки род, който от незапомнени времена животът е бил труд, любов и разбирателство. Дошло е времето, когато и старият дом на Гераците трябва да се разпадне. Бащината любов и молбите на старият Герак не са в състояние да върнат мира и сговора.
Божан, грабнат от стихията на печели, да трупа за себе си, огражда с плет своят имот. Петър е безсилен в динамиката нановия Елин Пелин живот и тъкмо той отсича старият бор, за да се види, че разрушителната сила е обхванала и него. Павел е погубем в града. Старческото сърце на дядо Йордан се топи от мъка по онова време, когато семейството е било сплотено. Той има съзнанието за вина пред мъничкият Захаринчо и пред измъчената Елка. Като в тъмна нощ се лута мисълта му да разбере причината за този раздор в семейството. След мъчителни размисли той стига до извода че синовете му настръхват един срещу друг от алчност, от егоизъм: “А що им пречи да си живеят братски, да си помагат, да се обичат?. Пречи им завистта”
Напразно Геракът се мъчи да въдвори ред, да върне разбирателството. Думите му вече нямат тежест, децата му него зачитат. Той се убеждава, че това, което става в неговият дом, става навсякъде. Като тъжно пророчество звучат думите му: “Така е тръгнало и така ще върви...Няма да стане по добре. Любовта бяга от човешките сърца. Хората вече не са братя”.
В “Гераците” Елин Пелин ни показва разрушителните сили на буржоазният строй. Алчността за свой имот завладява душата на Божан, постепенно убива у него любовта и преклонението към труда и развива оня хищнически и паразитен морал, който носи само беди и страдания за околните.
Самият Божан, който в началото на повестта е копие на своят баща се превръща в духовен изрод. Алчен и груб скъперник, за него трудът е само източник на пари, имот и нищо друго.
Средният брат, притиснат между алчността на Божан и нищоправенето на Павел, се отпуща и пропива.
Той изгубва желание за работа и заживява с мисълта леко и приятно да прекара живота си, като се възползва от спечелените бащини пари. След кражбата на жълтиците и подялбата на имота, Петър се ужасява, че сам трябва да изкара прехраната си: “Сега той имаше само земя широка и корава”. Докато Божан огражда с плет своят имот, Петър отпуща безпомошно ръце.
Отпуснал се от строгият бащин поглед, от труда от здравите морални норми на народа, разполагащ с много пари, Павел се отчуждава от роданата къща, изстива към Елка, става лентяй, пияница, развратник. Павел лъже безочливо баща си, за да вземе жълтиците му. Под влиянието на алчността и парите най-малкият син на Герака стига до пълно нравствено разложение.
Картините които рисува Елин Пелин в “Гераците”,разкриват съдбата на едно селско семейство, но това всъщност е съдбата на селският човек.
След рухването на задругата в лицето на дядо Йордан Герака, Елин Пелин ярко и правдиво изобразява социалната човешка драмана заможният селски стапанин. В своето отчаяние Геракът е готов да отправи дори публично проклятие против синовете си. Образът на дядо Йордан е разкрит с високо художествено майсторство. Той е символ на борбата между старото иновото.
Творбата на Елин Пелин звучи като морална присъда.
@bgmateriali.com
