Баба Илийца най-после стига до отсрещния бряг. Тя слиза от ладията с детето на ръце и тръгва нагоре към гората. Когато стига до мястото на което се бяха срещнали с бунтовника, тя вижда човешка сянка и се досеща, че това е той. Момъкът излиза. Селянката го поздравява и му дава парче хляб. Той ѝ благодари, но тя има още нещо за него. След това му подава и връхна дреха, която е взела скришом от манастира и се моли на Господ да ѝ прости греха. Тя е мислела, че тая дреха е на ратай, но когато бунтовникът я облича, се оказва че е калугерско расо.
Те тръгват. Бунтовникът върви и яде тихо. Той трепери от студ и куца. На възраст е около двадесет годишен, голобрад, тънък и висок. Бабата едва се сдържа да го пита от къде е и кой е, за кратко го оставя да яде, но любопитството ѝ напира и тя най-сетне го пита от къде идва. Той ѝ разказва, че идва от полето, и че два дена не е ял. С убити от ход крака, сега се качва към Балкана, за да търси другарите си. Баба Илийца вижда, че бунтовникът не може да върви и взема пушката му с лявата си ръка, а в дясната притиска детето.
Момчето пита старицата къде ще се дене, а тя му отговаря, че ще го приюти в собствената си къща. Той е изключително благодарен на жената и се навежда да ѝ целуне ръката. Бабата е притеснена, че другите хора могат да разберат, но тя не може да остави момъка сам в гората, за да не го хванат черкезите.
Тя поема пушката с дясната си ръка, а с лявата помага на бунтовника да се предвижва. Те навлизат все по-навътре в гората. Започва да се съмва, а те имат още половин час до Челопек, ако се мине напряко, но както върви момъкът и за два часа няма да стигнат. Селянката се притеснява.
Отсреща се чуват човешки гласове. Тя казва на бунтовника да се скрие до вечерта в гората и когато се стъмни тя ще дойде да го намери. Връща му пушката. В това време пипа внучето си, чиито ръце са ледени и извиква, че то е умряло. Започва да плаче и да се вайка. Бунтовникът вижда скръбта на своята спасителка и иска да ѝ каже нещо, за да я успокои, но не може.
Той тръгва из гората потресен и безнадежден, но разплаканият глас на баба Илийца го спира, като му казва да се скрие добре, та вечерта да го намери пак тук.
И така тя се изгубва между тъмните дънери.
@bgmateriali.com
