Трансформиращ преразказ на "Грозното патенце" от името на патенцето
Излюпих се под репеите в градината на един стар чифлик. Всички патенца бяха малки, жълти и пухкави. Само аз се отличавах от моите братя и сестри, бях толкова едро, грозно и различно от останалите, че отначало майка ми ме помисли за пиле.
На другия ден цялото семейство се спуснахме в канала. Майка ми като видя колко умело плувам, се успокои и ме заобича. Върнахме се в птичия двор, за да опознаем света. Беше много шумно. Другите обитатели на двора не ме харесаха, постоянно се подиграваха с моята грозота. Кокошките, гъските, пуйките, дори собствените ми братя и сестри ме кълвяха, скубеха и блъскаха. Накрая не издържах,прехвръкнах стобора и избягох.
Бягах, бягах и стигнах до едно голямо блато.Там живееха други патици и гъски. Още не бях си отдъхнал от дългия бяг, когато от всички страни се разнесоха гърмежи и кучешки лай. Уплашен се мушнах в тръстиката и оттам с ужас наблюдавах как дивите патици падаха една след друга, пронизани от куршуми. Изведнъж пред мен се появи огромно куче с изплезен език, но се отказа да ме изяде, заради грозотата ми.
Прекарах сред тръстиката целия ден и цялата нощ. На сутринта заваля сняг, разрази се страшна буря. Премръзнал и гладен, напуснах блатото и отново тръгнах на път. Най-после стигнах до една сиромашка селска колиба. В къщичката живееше бедна старица с котарака си и с една късокрака кокошчица. Бабата се смили над мен и ме приюти на топло. Старата жена недовиждаше и ме помисли за патица. Хранеше ме усърдно и все се надяваше, че ще ѝ снеса яйце.
Котаракът умееше да мърка, да извива гръб и дори да изпуска искри, когато му погалят козината, а кокошчицата ѝ снасяше яйца. Двамата се мислеха за много умни и красиви. Те непрекъснато ми се подиграваха. Един ден не издържах и напуснах дома на бабата. Но патилата ми не свършиха дотук. Като минавах през селото, децата ме гонеха със смях и крясъци, котките, наежени, фучаха, а кучетата ме преследваха с лай.
Най-накрая стигнах до едно езерце и се сгуших с разтуптяно сърце сред храстите. Внезапно изпод зелените им клонки се показаха три великолепни бели лебеда. Те ме забелязаха и заплуваха към мен. Отново се изплаших и си помислих, че ще ме убият, защото им загрозявам езерцето. Смирено наведох глава към водата. Но в прозрачната езерна повърхност забелязах отражението си - бял и строен лебед. Много се изненадох, вече не бях грозен.
В този момент до брега дотичаха две деца, които хвърляха във водата хляб и зърна. Те завикаха, че е дошъл е нов лебед. Бях много щастлив, защото съм най-красивият от всички.
@bgmateriali.com
