Първи вариант
Аз съм селянка от Челопек, с болното си внуче на ръце съм се запътила към Черепишкия манастир. От две недели насам моето внуче ставаше все по-зле. Не му помогнаха, нито хекиминът, нито баянета и затова реших да се помоля на Света Богородица.
По пътя към манастира, минавайки през Церовата гора срещнах бунтовник, който ме помоли за помощ.Той беше с избледняло лице, с опнати дрехи, с пушка на рамо, прегладнял ме помоли за хляб. Потърсих в торбата, но в нея имаше само няколко трохички. Дадох му остатъците, които бяха останали на дъното, след което ме попита дали може да се скрие в близкото село. Опитах се да му обясня, че е опасно, защото там има много турци, които ще го разпознаят и заловят. След моите думи, на лицето на момъка се изобрази отчаяние. Помислих малко и му рекох, тази нощ да се скрие в гората, а утре ще се върна, за да му помогна. Обещах му хляб и дрехи. Все пак сме християни и трябва да си помагаме взаимно. Лицето на момъка светна от надежда. Отговори ми,че ще ме чака и се изгуби навътре в гората, накуцвайки с единия крак.
Очите ми се наляха със сълзи. Спуснах се тичешком надолу, мислейки си да направя това добро и дано Бог да поживи внучето ми. Реших да споделя всичко с игумена, щом той почете на детето, с надеждата, че той ще ме разбере и ще ми даде хляб и дрехи.
Втори вариант
Аз бързах да стигна до манастира. Когато погледнах внучето си, което носех до гърдите си, стори ми се, че то е полумъртво. Детето беше много болно. Опитах се да му бая, водих го при градския лекар във Враца, дори му чете попът селски, но нищо не помогна. Последната ми надежда беше да го заведа в манастира, та да му се почете.
Тръгнах към Черепишкия манастир. По пътя срещнах младо момче с бледо лице, облечено в опнати дрехи, с ширити по гърдите и пушка. Той ме помоли за хляб. Сетих се, че е от ония, които ги гонят. За съжаление в торбата си намерих няколко сухи корички и му ги дадох. Попита ме дали може да се скрие в селото, но когато си помислих, че там горе е огън и че ще го предадат на заптиетата му казах да се скрие в близката гора. Рекох му да ме чака тая нощ в гората, защото ще се опитам да му донеса хляб и дрехи. Видях, как в очите му светна надежда. Благодари ми и тръгна, куцайки, към гората.
Продължих пътя си към манастира, мислейки си, че трябва да направя добро на този човек. Ще се помоля на Света Богородица да оздравее бебето, както и за здравето на младия момък, защото е тръгнал да става курбан за християнската вяра.
Ще кажа на игумена на манастира да даде хляб и дрехи за момчето и да почете на болното ми внуче.
@bgmateriali.com
