ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ НА V ГЛАВА ОТ ПОВЕСТТА „НЕМИЛИ-НЕДРАГИ“ НА ИВАН ВАЗОВ ОТ ИМЕТО НА БРЪЧКОВ
Предлагаме ви план с насоки за писане на преразказа и с примерни варианти на части от него. Припомняме, че при задача от този тип трансформиращият преразказ задължително се води от 1 л. ед.ч. (аз-форма). Преразказва се в минало свършено време (като основно) и в минало несвършено (като допълнително), а в някои моменти на преразказа се налага да се използват и други подходящи глаголни времена.
ПЛАН НА ТРАНСФОРМИРАЩИЯ ПРЕРАЗКАЗ
I. БРЪЧКОВ ЕДИНСТВЕН ОТ ХЪШОВЕТЕ ОСТАВА ПРИ СТРАНДЖАТА
Не е задължително да се спазва точната последователност на изреченията, с които започва V глава от повестта. Важното е да се откроят смисловите акценти, за да се постигне логиката в поведението на Бръчков.
Вариант: Все още живеех в кръчмата на Странджата, когато болестта повали стария Знаменосец на легло. За пръв път, откакто напуснах бащиния си дом, познах какво означава истински глад. Разбрах колко трудна бе хъшовската съдба, която преди ми изглеждаше тъй любопитна и пленителна. Македонски се загуби някъде, скоро го последваха и другите. Хаджият тръгна да дири пари от някой богаташ, но вече не се върна. Притиснат от глада, Попчето го последва, за да намери своето щастие.
II. ОБСТАНОВКАТА В КРЪЧМАТА
Неслучайно началото на главата съдържа и описание на кръчмата. Ако в I глава на повестта правят впечатление „йерархически“ подредените чаши и шулци, в описанието на
обстановката в V глава красноречив художествен детайл са повалените по лавицата и покрити с прах съдове. Огнището, на което преди весело е къкрил бобът и което е стопляло емигрантите през зимните нощи, е изстинало. Повествователят внушава представата, че с угасването на живота на Странджата изчезва духът на това българско кътче в чужбина. Тези детайли задължително трябва да присъстват в преразказа, защото Бръчков, от чието име се преразказва, е свидетел на промяната в обстановката.
Вариант: Някога грижливо подредени, чашите и съдовете, в които се хранехме, от дни лежаха повалени върху лавицата. Скоро ги покри дебел слой прах. Огнището, дето преди къкреше бобът, загасна, като че ли никога не беше ни топлило. Многолюдната до неотдавна кръчма опустя.
III. СТРАДАНИЯТА НА ЗНАМЕНОСЕЦА
1. Странджата е повален на легло от болестта, при него остава единствено Бръчков – трябва да са ясни мотивите за решението на младия хъш:
(а) добрината и благородството на младежа не му позволяват да изостави тежко болния и страдащ човек;
(б) благодарността на Бръчков за грижите на Странджата към него в първите му емигрантски дни;
(в) преклонението на младия хъш пред героичния живот на Знаменосеца.
В тази част от преразказа директно трябва да се изтъкне само първата причина. Останалите мотиви на Бръчков се разбират от разговора му със Странджата и от начина, по който той възприема думите на Знаменосеца.
2. Портретното описание на Странджата – детайлите („смъртната бледност“ на лицето му, потъмнелите „вехти рани“ по бузата, кашлицата, която раздира гърдите му) издават силните страдания на болния. Само очите, „избистрени и необикновено лъскави“, запазват огъня на живота. Всички тези немаловажни подробности са забелязани от Бръчков и трябва задължително да бъдат отразени в преразказа.
Вариант: Не ти даде сърце да изоставя и аз Странджата. Останах при него. Тъй като и двамата нямахте никакви средства, подкрепата ми бе само душевна. От болестта Знатеносеца съвсем загуби апетит. Странно, но това почти ме радваше – иначе щях да гледат с мъка гладуването на този умиращ човек. Самият аз стоически понасях глада. Не можех с друго да помогна на Странджата, просто бях с него в сетните му дни. С болка виждах как той все повече отпада. Смъртна бледност покри лицето му, старите рани по бузата му посиняха, после потъмняха. Сато хлътналите му очи блестяха, докато гърдите ту се раздираха от жестока кашлица.
IV. РАЗГОВОРЪТ МЕЖДУ СТРАНДЖАТА И БРЪЧКОВ
1. За какво говори Знаменосеца в последните си дни – трябва да се предадат неговите думи и мисли, без да се пропускат уточненията на повествователя, насочени към емоционалното състояние на Бръчков.
Вариант: Макар и тежко болен, славният Знаменосец често ми говореше. Разказваше ми най-вече за битките в Стара планина и от това сякаш му олекваше. Слушах го с благоговение. В един момент той се сети за своите роднини, но след това отново в паметта ту оживяха хъшовските спомени. Мисълта за България го владееше изцяло. Но бе неутешим, че смъртта не идваше в битка, както бе мечтал. После болестта му безжалостно напредна и той вече все по-рядко приказваше.
2. Благодарността на Странджата към Бръчков – да се предадат не само думите, но и чувствата на героя. Да се запази акцентът върху думата „българин“, която носи смисъла на казаното от него.
Вариант: Видях сълзи в очите на стария хъш – те бяха отплата за моята преданост. После той ми благодари, че останах при него. От думите му разбрах защо - нямаше по-важно за Странджата от това, че на чужда земя българин ще затвори очите му. Убедих се, че всичко скъпо за него бе свързано с отечеството. Приех всичко казано от Знатеносеца като свят завет.
3. Как Бръчков успокоява Странджата – интересно е, че младият човек прави това с почти същите думи, с които Странджата говори на хъшовете в III глава на повестта.
Вариант: Странджата ясно съзнаваше, че животът го напуска. Вярвах и исках и Знаменосеца да знае, че името му ще се помни и след смъртта му. Казах му, че България няма да забрави своите герои, един от които е той. Силно развълнуван, Странджата стисна ръката ми с костеливите си пръсти. Много болка и копнеж проличаха в думите му, че е сладка смъртта за отечеството. Страдаше, че няма какво да ми остави за спомен. Aз го уверих, че нищо не е по-ценно за мен от неговия пример. Това го подсети за някакви скрити в ковчега неща. Поиска да ги види, преди да умре. После заговори като в бълнуване за Македонски, за Хаджият, затърси другарите си...
4. Какво завещава Знаменосеца на младия хъш:
(а) старият хъш няма нищо друго свое освен светините, скътани в раклата. Вазов детайлно проследява чувствата на героите в този особен момент;
(б) последните думи на Странджата са завет в името на България.
Вариант: Странджата ме помоли, аз отворих ковчега и извадих от дъното му кърпа, в която бяха увити някакви неща. После я развързах и измъкнах от нея лист хартия и къс от старо знаме. Хартията бе мемоарът на Революционния комитет от 1867 година, а на останката от знамето се четяха само дутите: „или смърт“. Изведнъж осъзнах, че това са необикновени, величествени реликви и цял потръпнах. Странджата посегна към тях, взе ги в ръцете си и ги целуна. После ми ги предаде като безценно наследство. Последните му дути, изречени със слаб и пресеклив глас, бяха да не го забравям, а заветът му – да умра за България.
V. СМЪРТТА НА СТРАНДЖАТА
Важно е при преразказа на финалния момент да се долови и огорчението на Вазов, макар и не директно изразено, по повод съдбата на повечето български революционери.
Вариант: След два дни Знаменосеца умря. Както искаше той, българин затвори очите му. Продадох съдовете от кръчмата и платих с парите от тях скромното му погребение. Аз единствен изпратих до гроба този герой, предвестник на българската свобода.
@bgmateriali.com
