ЕЛИН ПЕЛИН - „ГЕВРЕКЪТ НА ЧОЧО ПИПОНКЬОВ"
ТЕКСТ ЗА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ
- Гевреци, гевреци! - извика старият геврекчия, както викаше всяка сутрин по Чочовата улица.
Чочо Пипонкьов изскочи навън, като държеше ръцете си отзад,. И приближи до кошницата на геврекчията.
- Ще купиш ли, Чочо?
- Нямам пари, чичо!...
- Гевреци, гевреци - завика още по-гърлесто геврекчията. - Тая сутрин са най-крехки, най-сладки.
Дойдоха и други деца, заобиколиха продавача: едни гледат и подсмърчат, други вадят пари и купуват, а Чочо стои отстрана, лукаво гледа и нещо крие зад себе си...
Старият геврекчия се брои гевреците си, защото всяка сутрин продава и все му липсва по някой. Лоши момчета си пооткрадват и той върти очи на четири страни да хване някого...
Отведнъж геврекчията завика:
- Чочо, Чочо, какво криеш зад себе си?
- Нищо, нищо - рече Чочо, като се правеше на гузен - държа си гевречето.
- Че ти не си купувал тая заран геврек!
- Купих, чичо, купих, ти не помниш.
- Не си купил! — развика се старият геврекчия, - ти си откраднал!
Чочо се усмихна и без да му трепне окото от страшното обвинение, захапа геврека...
Геврекчията го гледа още по-учуден. Чочо държеше грамаден геврек - най-големия.
- Дръжте го, дръжте го... Крадец! - развика се геврекчията.
Спуснаха се хората, дойде стражар и хвана Чочо Пипонкьов, който не се и опита да побегне...
- Купих си го, купих си го - викаше Чочо.
- Най-хубавия ми, най-вкусния ми геврек откраднал - викаше геврекчията и със сила измъкна геврека от ръцете на Чочо...
Ала какво беше учудването му - тоя голям геврек се оказа направен от глина...
Чочо и тоя път си направи една хубава шега.
Събралите се хора взеха да се смеят. И всички купиха на Чочо по един геврек.
ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ ОТ ИМЕТО НА ЧОЧО
Всяка сутрин на моята улица идваше старият геврекчия и викаше: „Гевреци, гевреци!"
Тази сутрин изскочих навън, като държах ръцете си скрити отзад. Когато се приближих до кошницата на геврекчията, той ме попита дали ще си купя геврек, а аз му отговорих, че нямам пари.
Геврекчията продължаваше да вика още по-гърлено: „Гевреци, гевреци", като ги хвалеше, че тази сутрин били най-крехки и най-сладки.
Пристигнаха и други деца, които наобиколиха продавача на гевреци. Едни от тях само гледаха и подсмърчаха, други си купуваха, а аз стоях отстрани и гледах лукаво, като продължавах да крия нещо зад гърба си.
Старият геврекчия имаше навика постоянно да си брои гевреците, защото всяка сутрин все му липсваше по някой. Имаше лоши момчета, които си открадваха по някой геврек, затова геврекчията си въртеше очите на четири страни, за да хване някого от крадците.
Изведнъж той се обърна към мен и ме попита какво крия зад себе си. Аз му отговорих, че нищо не крия, а си държа гевречето, като се направих на гузен.
Тогава геврекчията каза, че тая заран не съм си бил купувал геврек. Аз обаче му отвърнах, че съм си купил, като дори два пъти употребих думата „купил", но че той не е запомнил.
Старият геврекчия обаче се развика, че не съм си бил купил геврек, а съм го бил откраднал. Аз обаче се усмихнах и без да се изплаша от това страшно обвинение, захапах геврека.
Геврекчията ме загледа още по-учуден. Аз държах огромен геврек, най-големия. Тогава той се развика, че съм крадец и призова хората да ме хванат. Те се спуснаха, дойде и стражарят. Той ме хвана, а аз дори не се опитах да побягна, като в същото време настоявах, че съм си го купил.
А геврекчията викаше, че съм му бил откраднал най-хубавия, най-вкусния му геврек и със сила ми го измъкна от ръцете. Но какво беше учудването му, като видя, че тоя голям геврек беше направен от глина. И този път си направих хубава шега.
А хората, които се бяха събрали, започнаха да се смеят. И всички ми купиха по един геврек.
@bgmateriali.com
