Беше май 1762 година. Веселото пролетно слънце грееше над островърхите къщи на малкото ни градче. Баща ми Леополд Моцарт- композитор и оркестрант беше седнал над клавесина и композираше един малък менует. Самият архиепископ го беше поръчал за рождения ден на една от племенничките си. Като го завърши извика името ми през прозореца. С неудоволствие оставих двете момчета, с които си играех на двора и бавно се изкачих по високата стълба. Когато влязох в стаята, ми каза, че трябва бързо да отида до двореца, за да предам на интенданта нотите му. След това бръкна в джоба на връхната си дреха и извади една малка медна монета. Каза ми, че с нея може да си купя една захаросана ябълка на връщане. За миг замълча, после ме прегърна и нежно ми сподели, че с парите, които ще получим от менуета ще купим на мама нова рокля за рождения ѝ ден. Но условието беше да не издавам тайната.
Излязох на улицата весел. Бях много горд и щастлив, че изпълнявам поръчка, от която майка ми щеше да получи нова рокля. Тръгнах бързо към двореца. Когато стигнах до моста над малката рекичка, спрях и любопитно загледах гъските, които се гмуркаха във водата. Сториха ми се толкова смешни и забавни, че увлечен от играта им не усетих кога съм изпуснал нотите във водата. Когато разбрах какво е станало, вече беше много късно - листът с нотите плуваше надолу по течението и водата беше размила мастилото. Отчаян седнах на един камък и заплаках, но бързо разбрах, че това няма да ми помогне. Избърсах очите си и тръгнах уверено към малката книжарница на господин Малвиц, която се намираше в глуха и задънена улица.
Поздравих господин Малвиц и го попитах дали ще може да ми даде нотни листове за монетата, с която трябваше да си купя захаросана ябълка. Той ми се усмихна и развеселено потвърди. Помолих го да ми услужи с перо и мастило, а господин Малвиц видимо учуден какво съм намислил ми позволи да вляза в стаичката му, която се намираше отзад и да ползвам мастилото и всичките му наострени пачи пера. Не чаках друга покана, вмъкнах се в стаичката и след около час целият нотен лист бе покрит с множество разкривени и грозно написани ноти. Прегърнах листа и след като благодарих учтиво на книжаря се затичах към двореца.
На другия ден след тържеството архиепископът повикал баща ми и му казал, че е написал прекрасен менует, но се чудил защо е било нужно да ме кара аз да го преписвам. Баща ми се смутил, казал, че има някакво недоразумение и поискал да види нотите. Архиепископът наредил да ги донесат. Баща ми ги взел с любопитство и щом ги погледнал, забелязал, че нотите наистина са написани от мен. Впил поглед в листа и с изненада видял, че дори музиката не е негова. И въпреки това тя била прекрасна. След което внимателно сгънал листа и го прибрал в джоба си. Развълнуван казал на архиепископа, че на следващия ден ще получи менуета чисто преписан и се извинил за небрежността си. Архиепископът станал, разбрал, че разговорът е приключил и рекъл, че каквато и да е причината, той е много доволен. И за да му докаже, колко много е очарован му платил вместо един-два талера.
Като си дойде на обяд ни завари с майка ми на масата. Беше ядосан и без дори да каже "Добър ден", каза на майка ми, че е трябвало да ѝ подари нова рокля. След това замълча, и мрачно погледна към мен. Изтръпнах, изправих се и сълзи напълниха очите ми. За мен нямаше никакво значение дали ще ме накаже. По-важното беше, че по моя вина майка ми остава без рокля. Поисках да кажа нещо, но баща ми направи знак да мълча. После изведнъж широка усмивка озари лицето му и с гордост каза, че сега аз ще ѝ я подаря тази рокля, защото днес с честен труд съм си спечелил два талера. После ме прегърна и ме разцелува.
@bgmateriali.com
