Баба Илийца тръгва към Искъра, зад който я чака бунтовникът. Тя е много смутена, защото не можа да каже и да се посъветва с калугера. Дрезгавата нощ прави природата зловеща. В душата на Илийца се таи тревога. Когато тя стига върха на големия бряст, сяда да си почине на студената земя. След кратко време тръгва, но не минава през селото, защото се страхува. Тръгва наляво от него, по брега на урвата и слиза през нивите.
Скоро старицата стига до реката. Вижда ладията на брега. Отива към колибата, където спи ладиярят, за да го извика, но не го намира. Илийца се чуди какво да прави. Тя отива до лодката. Мисли си, че не може да остане до сутринта, макар че ранните петли вече са пропели в Лютиброд. Няма друг избор, освен да се опита сама да мине отвъд. Тогава оставя детето на пясъка и се навежда да отвърже синджира на лодката от големия кол. Жената се изправя втрещена като вижда, че турците са заключили лодката с катинар, за да не се минава реката през нощта.
Петлите все повече се чуват от селото, а на изток небето се заздрачава. Тя е отчаяна. Със всички сили се опитва да скъса синджира или да счупи катинара. Скоро се убеждава, че това е невъзможно. Изправя се запъхтяна и въздъхва безнадеждно. Навежда се трети път, хваща кола с двете си ръце, за да го извади. Колът стои като закован. Бабата удвоява, утроява усилията си, напъва ръцете си, мишниците ѝ добиват стоманена пъргавина и сила, кокалите ѝ изпращяват от напрягане, гореща пот се стича по лицето ѝ. Уморена, тя се изправя. След това се навежда. И отново, с нови сили започва да се върти около него. След половинчасова борба колът започва да се клати и го измъква. Илийца изпъшква победоносно и пада на пясъка премаляла.
След няколко минути ладията с Илийца, детето и кола вътре, вече плува по мътните вълни на Искъра.
@bgmateriali.com
