Да влезеш в кожата на героя: трансформиращият преразказ и посоките, в които може да се промени текстът - правила за писане
Зареждане на оценките…
Трансформиращ преразказ - особен вид преразказ, който съвместява подробния и сбития, но на творческа основа. Самата дума "трансформация" (лат.) означава преобразуване, видоизменение. Но в каква посока могат да се извършват промените и до каква степен може да се прояви творчеството така, че да не се "загуби" първоизточникът и преразказът да не се превърне в съчинение?
Промените на преразказвания текст могат да бъдат в няколко посоки:
1. Преподреждане събитията според тяхната реална последователност.
2. Преразказване от позицията на главен герой или някое друго действащо лице в текста.
3. Въвеждане на нов герой, нов конфликт, нов епизод или мотив.
4. Ново начало или друг завършек (финал).
5. Формална промяна на герой(момче<----->момиче, мъж<--->жена).
6. Продължение на художествения текст.
Работата върху трансформиращия преразказ не е толкова лека, както изглежда на пръв поглед. Всеки един от посочените по-горе варианти има своята специфика, особености, изисквания, с които ученикът трябва да се съобразява и прилага при писане.
I.Трансформиращ преразказ от името на герой от текста.
1. Преразказващият трябва да влезе в ''кожата''на героя, от чието име ще предава случката.
2. Онези епизоди,в които героят не е свидетел (не е видял, не е чул и възприел със собствените си сетива) и в които не участва, действа, говори, не се преразказват.
3. Подробно да се предават онези епизоди, които са съществени за изпълнението на дидактическата задача, и сбито - които са несъществени, но изграждат смисловата и логическа взаимосвързаност както на художествения текст, така и на преразказа.
4. Основното глаголно време е минало свършено и минало несвършено време съвместно с други (помощни) подходящи времена и наклонения.
5. Не се допускат елементи на разсъждения (от аналитичен и интерпретативен характер).
6. По преценка на разказвача е възможно пренареждане на епизоди, което трябва да се подчинява на логиката на художествения текст.
7. Пряката реч се преобразува в непряка или полупряка.
II.Преразказ от името на неутрален разказвач.
1. За да се изпълни тази дидактическа задача, художественият текст трябва да е изграден в Аз-форма (Аз-повествование-глаголните форми да са в 1 л., ед.ч. или 1 л., мн.ч.).
2. Съдържанието на текста се предава вярно, изчерпателно, без разместване последователността на епизодите.
3. Основното глаголно време е сегашно историческо, но могат да се използват и други подходящи глаголни времена и наклонения (минало неопределено време и бъдеще време).
4. Не се допуска изграждане на микротекстове с коментарен (интерпретативен) характер и изразяване на лична позиция от страна на преразказващия.
5. Пряката реч задължително се преобразува в непряка или полупряка реч.
Свързани материали
Кое глаголно време да избера: насоки за трансформиращ преразказ на неизучаван текст от името на герой или на неутрален разказвач
Първото нещо, което решава съдбата на един трансформиращ преразказ, е глаголното време. Тези насоки обясняват кога се пише в сегашно историческо и кога в минало свършено време и защо изборът зависи изцяло от условието на дидактическата задача. Началото събира основните изисквания към всеки преразказ на неизучаван художествен текст: как се предава съдържанието, какво преразказващият няма право да добавя от себе си, какво се случва с пряката реч и какви са изискванията към езиковата норма и към графичното оформяне на писмения текст. Втората част е посветена на промяната на гледната точка. Разграничени са двата случая, преразказ от името на неутрален разказвач и преразказ от името на герой, като за всеки от тях са посочени водещото глаголно време и особеностите при работата със съдържанието. Обяснено е защо при разказващ герой едни епизоди се предават подробно, а други сбито, и при какво условие е допустимо пренареждане на епизодите. Насоките са подходящи за подготовка за изпит и за класна работа, както и за бърза проверка преди самото писане.
През очите на героя: трансформиращ преразказ със смяна на гледната точка, особености, план и критерии за оценяване
Кратък и практичен наръчник за трансформиращия преразказ със смяна на гледната точка, събрал на едно място особеностите на задачата и критериите, по които тя се оценява. Първата част изяснява същността на трансформацията: в кое лице се пише, кое е основното глаголно време и кои спомагателни времена се използват за минали, предварителни и бъдещи действия. Обяснено е и как се подбират епизодите според това какво героят може да види, чуе и усети, и защо това ограничение променя както подредбата на сюжета, така и цялата постройка на текста. Втората част се спира на плана: кои епизоди отпадат, кога е нужно въведение, в което героят се представя, и кога епизодите се преподреждат по хронология. Следва списъкът с общите изисквания към преразказа: вярност към съдържанието на оригинала, липса на лични преценки и коментари, преобразуване на пряката реч, спазване на едно основно глаголно време, предаване със свои думи, стилово уместна лексика и подходящи синоними, графично оформяне на абзаците и книжовна норма. Финалната част дава пълните критерии за оценяване с разпределението на точките по показатели и общия максимален брой, така че ученикът да види предварително къде се печелят и къде се губят точки. Полезен е за подготовка по български език, за самопроверка на готов преразказ и за преговор преди писмена работа върху трансформиращ преразказ.
Трансформиращ преразказ: как творческата задача преобразува текста. Неутрален разказвач и гледна точка на герой (учебен материал по български език за 5. клас)
Творческата задача под заглавието променя всичко: същият текст трябва да бъде разказан по нов начин. Настоящият учебен материал по български език обяснява какво представлява трансформиращият преразказ и как се изпълнява поставената към него задача. В началото е изяснено самото понятие: защо този преразказ се нарича трансформиращ и преобразуващ и какъв е смисълът на промените, които се правят при предаване на съдържанието. Отделен раздел е посветен на творческата, наричана още дидактическа, задача: къде се поставя тя, защо първо трябва да се разбере какво точно се изисква, как се подбират епизодите, свързани с нея, и защо съставянето на план е препоръчителна стъпка. Посочени са и най-често срещаните видове задачи. Същинската част разграничава двата основни варианта. При преразказа от името на неутрален разказвач са изведени изискванията към подробността, последователността и достоверността, както и водещото глаголно време и лице, които трябва да се спазват. При преразказа от гледната точка на герой е обяснено как се преценява в кои моменти героят участва или е свидетел, кои епизоди се предават и кои отпадат, както и с кои глаголни времена и лице се работи. Правилата за глаголните времена вървят с кратки примери, което улеснява запомнянето. Следва практическа част с препоръки за подготовка, включително идеята за съставяне на собствена банка от синоними. Финалният раздел събира общите изисквания, валидни при всяка поставена задача: правопис и пунктуация, подбор на думите, преобразуване на пряката реч и графично оформяне на моментите. Разработката е подходяща за упражнение и за преговор преди класна работа върху трансформиращ преразказ, както и за бърза справка, когато задачата изисква преразказ от името на неутрален разказвач или от името на герой.
Едни и същи случки, различен разказвач: същността на трансформиращия преразказ. Урок с модели за неутрален разказвач и за разказ от името на герой по „Произходът на боговете“
Учениците се затрудняват точно там, където задачата казва да преразкажат вярно, но с друг глас. Този урок тръгва оттам: обяснява какво означава думата „трансформирам“ и защо трансформиращият преразказ е точно предадено съдържание плюс ясно зададена творческа промяна, при която сюжетът остава непокътнат. В началото се разграничават двата типа задача, които се срещат в училище, а след това всеки от тях е разгледан поотделно, със свои изисквания за глаголни времена, лице, местоимения и допустима лексика. Същинската част съпоставя гласа на неутралния разказвач с гласа на героя участник: какво е позволено, какво не се допуска и къде най-често се пропуква гледната точка. Към всеки от двата типа е даден кратък моделен начален абзац по откъс от „Произходът на боговете“, така че разликата да се види не като правило, а като жив текст, който ученикът продължава сам по подсказана посока. Отделен акцент е поставен върху подготовката: план за действие в седем стъпки, който води от прочита през определянето на моментите и подмоментите до избора на разказвач и проверката на готовия текст. Следват общите изисквания към всеки трансформиращ преразказ, списък с най-честите грешки заедно с конкретно решение за всяка от тях, както и малък езиков помощник с местоимения, глаголи за чувства и за действия и свързващи думи за плавност. Практическата част включва две задачи по един и същ откъс, изпълнени от различни позиции, и въпросник за самопроверка преди предаване. Урокът е подходящ за подготовка за класна работа и за домашна работа по български език, както и за бърз преговор преди изпитване, когато трябва да се припомнят правилата за гледната точка, глаголните времена и местоименията.
Чуждият текст с мои думи, но с гласа на автора: подробен преразказ. Видове преразказ, изисквания и превръщане на пряката реч в непряка
Как да предадеш чужд текст изцяло, без да прибавиш нито едно свое мнение и без да загубиш гласа на автора? Точно на този въпрос отговаря настоящата разработка за подробния преразказ, подредена в три части. Първата част изяснява същността: откъде тръгва делението на съчиненията на репродуктивни и продуктивни, кои са видовете преразказ и с какво подробният се отличава от сбития, подборния, трансформиращия и преразказа с елементи на разсъждение. Изброени са и седемте изисквания, по които се оценява такава работа: пълнота и последователност, недопускане на разсъждения, език и стил, близки до авторовите, спазване на нормите, подходящо глаголно време, умение за преобразуване на пряката реч и графично оформление. Втората част е практическа и отговаря на въпроса как изобщо се запомня текстът. Тя описва два прочита с различна задача. Първият изгражда обобщена представа: къде и кога се случва действието, кои са главните и второстепенните герои, каква е случката. Вторият слиза до подробностите: какво точно се запаметява за мястото и времето, кои детайли от портрета, произхода, възрастта и душевното състояние на героите са важни, как се открива ядрото на сюжета и как се съставя план по епизоди. Формулирани са и трите твърди изисквания, които ученикът спазва при самото писане. Третата част е посветена на най-трудното: преобразуването на пряката реч в непряка. Разграничени са авторовата и пряката реч, показано е защо авторовите ремарки не се изхвърлят, а се запазват по смисъл, и е припомнен правописът при пряка реч с двата възможни начина на оформяне. Следват примери за преобразуване на съобщително, въпросително, подбудително и възклицателно изречение, всеки даден в двойка: първо изходният запис, после преразказаният. Разработката завършва със списък от синоними на глагола „казвам“, който помага да се избегнат повторенията. Текстът е подходящ за подготовка за класна работа и за самостоятелно упражняване върху подробния преразказ.
План за урок: Глаголни времена и наклонения в трансформиращ преразказ
Най-честата грешка при трансформиращия преразказ не е в съдържанието, а в глаголното време. Този урок е посветен изцяло на нея. В началото стоят целите, разделени на образователни, развиващи и възпитателни, методите и подходите и необходимите материали. Уроткът е определен като практическа работа от раздела „Морфология“. Ходът на часа е разчертан по минути. Две минути отиват за организационен момент и още две за въведение, в което се разграничават двата вида преразказ: от името на герой от текста и от името на неутрален разказвач. Десет минути са отделени на първия вид, където правилото е, че глаголните времена от изходния текст се запазват. Дванадесет минути отиват за втория, при който същите времена се ПРЕОБРАЗУВАТ, и точно тази разлика е сърцевината на урока. За всяко правило са дадени примери в двойки, за да се вижда как едно и също изречение изглежда в двата варианта. Репликите на учителя са изписани дословно, а към въпросите са дадени очакваните отговори. Практическата част включва задачи за преобразуване и въпроси за проверка. Планът е подходящ за преподаване в 7. клас, за подготовка за класна работа по преразказ и като модел за собствен план по езикова тема.