Алеко Константинов е олицетворение а човека, принадлежащ към малък народ и живеещ в малка страна, който изпитва огромен интерес към света и притежава непреодолимо желание да го опознае. Писателят има щастието да осъществи една своя голяма мечта - да по­сети Америка. Плод на впечатленията от това пътуване е пътеписът му „До Чикаго и назад". С лек, непринуден тон творецът рисува картини, споделя мисли, разкрива чувства, прави обобщения и изводи, води читателя от едно забележително място към друго. По този начин пътеписът се превръща от описание на една далечна и непозната страда в дълбок размисъл за човека и света, а настоящето и бъдещето, за вечните духовни стойности. Притежаващ будна гражданска съвест и открита позиция по проблемите на обществото, Алеко с тревога говори за бъдещето на човечеството, отредено на главоломния технически напредък, а не на духовното усъвършенстване на личността.

С вълнение и огромно нетърпение писателят пристъпва към Новия свят, който за него е символ на съвършено обществено устройство и на нечувани темпове на развитие. Любопитният му поглед улавя всичко, което го заобикаля. Силно впечатлен от видяното, то пре­дизвиква обаче противоречиви чувства в душата му. Още на Нюйоркското крайбрежие Алеко е поразен от колосал­ните размери на сградите и от невижданата динамика по улиците, каквито никъде в Европа няма. „Едно трескаво, бясно, вавилонско движение" цари наоколо. То замайва несвикналия европеец и го кара неволно да прави сравнение със своята страна. Особено поразителен е Бруклинският мост, който „като че дре­ме, обгърнат в тънка прозрачна мъгла". Авторът е изумен от това творение на човешкия гений. Огромен, величествен, мостът поразява с размерите си и до­казва неограничените творчески възможности на човека. Алеко е възхитен от тази гледка. Изобщо мащабите и невижданият прогрес по отношение на материалното овладяване на света пора­зяват пътешественика. Всяко ново впе­чатление от Америка само затвърждава усещането за изключителност и недостижимост - красотата и блясъка на хотела, неповторимата улица Бродуей и Чикагското изложение. Мраморната зала в хотела блести с огледалните сте­ни, потънали в електричество. Пътешествениците виждат, че всички бързо и безшумно вършат работата си, че ца­ри ред и дисциплина, а взаимоотноше­нията между хората са учтиви и вежливи.

Особено поразителна е улицата Бро­дуей - „една мила, с шаровете на дъга­та облечена, вечно танцующа балери­на". Авторът е смаян от напредъка на американците в областта на архитек­турата и строителството и от резул­татите, които дават конкуренцията и стремежът към напредък. Той осъзна­ва, че разнообразието на цветове и фор­ми, радващо окото, е дело на човешките ръце, на желанието за себеизява. Всеки търговец или домовладелец построява и украсява магазина или къщата си така, „щото и слепият да го види". Алеко уважава желанието за напредък, най-силно изразено в Америка. Плод на човешкия труд е и прочутото Чикагско изложение. Българските пъте­шественици имат като крайна цел по­сещението именно на това изложение. събрало новостите и постиженията на човешката мисъл от целия свят. Разме­рите, богатството, разнообразието, ди­намиката са поразителни, особено за хо­ра, пристигнали от малка и слабо развита страна. Всичко буди възхищение, но най-важното е, че човешкият ум и та­лант са способни да сътворят чудеса­та, събрани там. Впечатляваща е па­латата на електричеството, едно от големите открития на хората, улесня­ващо живота им. Алеко уважава и инте­реса на американците към историята, и умението им да я съхраняват (за раз­лика от българите). Каравелата „Сан­та Мария", с която Колумб стига до Аме­рика, също е символ на човешкия стремеж към прогрес.

Писателят е дълбоко впечатлен от техническия напредък в САЩ. Никоя страна по света не може да се сравнява по темпове на развитие с Америка. Ка­то истински хуманист обаче, творецът се радва най-вече на американската де­мокрация, на стремежа към социално равенство, на свободата и добрия общес­твен ред. В тази страна не се усещат класовите различия. Всички са добре об­лечени, забавляват се или пътуват за­едно. Не съществува „рязко деление на почетни и непочетни занятия":„Наред с губернатора, с милионера седи обущарин, наред с професора седи готвач". За такова равноправие творецът дори не е мечтал. Хората имат равен шанс и чрез труда и знанията си могат да успеят и да напреднат. Демократът Алеко вижда реализацията на своята мечта за об­ществено устройство. Държавата се грижи за гражданите си, дава им равни права. Новият свят печели симпатии­те на пътешествениците с благоденствието на своите градове, с отношени­ето към честно трудещия се човек. Не е случайно, че сърбинът бай Неделкович се гордее, че е американски гражданин. Той се интересува от управлението, чете винаги вестници и не би се върнал в ро­дината си.

Всеки следващ ден от пребиваването в Америка дообогатява и разширява впе­чатленията на пътешествениците, ка­ра ги да изпитват радостно удивление от съприкосновението с един нов, непоз­нат и интересен свят. Те виждат колко изостанала е България в сравнение с тази напреднала модерна страна. В същото време в душата на писате­ля хуманист се пораждат и задълбоча­ват все повече тревожни въпроси. В то­зи огромен свят на невиждано матери­ално развитие творецът търси място­то на човека, на нравствените ценнос­ти, на мечтите и духовните стремежи. С тревога той осъзнава, че американци­те са незабележими, отчуждени един от друг, студени и егоистични хора. На фо­на на колосалния Бруклински мост хората изглеждат като „микроскопическидвуноги животинки". Въвлечени в едно бясно движение, те нямат време за ду­ховното си развитие. Алеко учудено въз­кликва: „Но, боже мой, как не изтърват поне една думица тези чудни хора.” В пивницата на крак изпиват питието си - „дохождат, поръчват си бира или уис­ки, изпият, заплатят и се оттеглят мълчаливо". Те са загубили способност­та да общуват помежду си естествено и непринудено. Законите на конкуренци­ята са ги оковали в един непроменящ се стереотип на живот, в който място за мечти и духовна близост няма. Това ца­рящо бездушие смразява славянската ду­ша на Алеко и поражда тревожния въп­рос за цената на материалното благоденствие. Творецът трудно може да се примири с духовното обезличаване, защо­то за него човекът е най-висшето създа­ние. Но човекът може да се развива то­гава, когато обогатява чувствата и мис­лите си. Бясната надпревара за забога­тяване, безочливата конкуренция, вечна­та забързаност убиват човешкото. Пи­сателят с тревога говори за „онези неми, хладни посетители, като че изкус­твени, человекоподобни машини". Забър­зани напред-назад, задръстили като Вавилонско стьлпотворение улиците на градовете, те са подчинени изцяло на стремежа към забогатяване и не осъз­нават, че това убива личната им свобо­да. Тревожната констатация на авто­ра е, че конкуренцията и техническият напредък убиват чувствителността, ду­ховните стремежи и порива към свобо­да. Динамиката на действителността лишава хората от истинските човешки радости - общуването с другите, прия­телството, духовната близост. Жаждата за забогатяване се превръща в един ненаситен стремеж към печелене на все повече и повече. Алеко с болка и тревога за бъдещето заключава, че личността се саморазрушава в ламтежа за матери­ални блага. Човечеството трябва да съх­рани духовните си ценности, ако иска да бъде спокойно за бъдещето на света. Но американците са се отклонили от този път. Хуманистът е отблъснат от аме­риканския стил на живот: „от онези загрижени физиономии, онези неми уста, ли­шени вече от способността да изразя­ват усмивка..."Алеко не желае да прие­ме подобна действителност, лишена от най-обикновена човещина, и спонтанно излива чувствата си: „У-у! Студено... Лутнали, припнали всички американци като чаркове на една машина, като че безсъзнателно, автоматически сноват, преплитат се и от машината капят долари, тези долари те пак ги влагат в машината и пак като чаркове сноват..." Не в това е същността и предназначе­нието на човешкото съществуване и за­това творецът загрижено пита: „Е ами кога ще живеем?..."

Тревожните въпроси в Алековата душа са свързани и с истинската същност на американската демокрация. Той очаква да види осъществено демократично об­ществено управление - мечта за всеки, притежаващ честна и принципна гражданска позиция. Мисълта за това събужда неговия оптимизъм, защото се надява някога и в родната му България да бъде осъществено подобно управление. Но Але­ко е смутен, разочарован и отвратен от това, което научава. Пръв сърбинът бай Неделкович разкрива пред него истина­та за американската велика корупция и за неумолимата власт на парите. Тво­рецът не е обнадежден за бъдещето на света от това, че в най-демократична­та страна корупцията движи целия жи­вот, а с пари може да се купи всичко. „Па­рица е царица" и „Велика корупция" са ду­мите, които попарват Алеко и дават но­ва, нерадостна насока на мислите му. Общество, в което властват парите с та­кава сила, не е съвършено. „Човечество­то срина един господар - тиранията, роб­ството изчезна, но личната свобода ро­ди нов господар - капитала"- тези думи на демократа Алеко са обобщение на не­говото разочарование и песимизъм. Ка­питалът ражда „деморализация в управ­лението, подкупничество, корупция, ко­ято хвърля сянка върху добрите страни на американския обществен живот, корупция, каквато не срещаме в европейс­ките държави". Не звучат обнадеждаващо тези разсъждения. Писателят знае, че само духовната свобода може да води едно общество и човечеството като цяло напред. Духовното обезличаване буди тре­вогата на демократа. Той не може да приеме и използването на науката за корис­тни цели и за създаване на средства за унищожение. За него е нечувано това, че зданието на Круп със зловещата експо­зиция от оръжия стои до каравелата „Санта Мария", съхраняваща спомена за великия откривател Колумб „за срам и по­зор на човечеството и цивилизацията". Алеко смята, че постиженията на науката трябва да служат на човека, а не да бъдат насочени срещу него.

Тревогата му е породена и от лекомис­леното замърсяване на природата. Фаб­ричните комини ръсят „сажди по стре­хите, по улиците и по дихателните ор­гани на жадните янки". Не може да се приеме напредък, който уврежда здра­вето и живота на хората. Алеко изпитва основателна тревога за бъдещето на света. Още в края на XIX век той, с усета на демократ и хума­нист, открива тенденции в модерното развитие на света, които се задълбоча­ват през целия XX век. Отчуждението, духовното обезличаване, студенината на хората са цената, която плащат за материалното си благоденствие. Писа­телят бие тревога с размислите си в пътеписа „До Чикаго и назад”. Като непоправим оптимист, той вярва, че човекът може да живее в хармония със се­бе си и с природата, че разумът и стремежът към добро ще надделеят, че ду­ховността ще води човешкото развитие напред. От нас зависи да съхраним и реализираме тази Алекова вяра.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave