„ТРОИЦА БРАТЯ ГРАДА ГРАДЯХА“ - МИТИЧЕСКИ НАРОДНИ ПЕСНИ

 

Митическите народни песни съчетават езически вярвания, религиозни представи на народа и наблюдения от неговия живот. Те имат магичен характер, тяхното слово влияе върху човека, който търси в тях отговор на редица въпроси или подкрепа пред стихиите на природата. Тези песни се опитват да обяснят загадъчното в света, предричат бъдещето, говорят за заплаха или закрила. В тях е вложена представата на хората за красивото и тайнственото, за желаното и непознатото. В народните балади - като съществена част от митическите народни песни, се разработват най-различни мотиви - например, възкръсване на мъртъвци, двубой между хора и фантастични същества - самодиви и змейове, нещастна любов, която завършва с гибелта на двамата млади, и други. Последният мотив е интерпретиран по-късно от големия български поет Пенчо Славейков в баладата му „Неразделни". Един от най-често срещаните обаче мотиви в народните балади е мотивът за вграждането на жив човек или на сянката му в строеж на крепост, мост, град или къща.

В своя живот човек извършва различни магически ритуали, за да надмогне злото и да постигне успех в своята трудова дейност. Едно от тези магически обредни действия е споменатият обичай на зазиждането, който се извършва, за да се прогонят злите сили и да се създаде изкуствена преграда пред тях. Чрез жертвоприношението на вграждането се установява връзка между обикновения и сакрализирания  свят, а неорганизираното пространство на природните стихии символично се превръща в нещо познато и овладяно. Обикновено жертвата на вграждането е жената на първомайстора зидар или пък човек, който е минал най-рано покрай строежа. Вграденият се превръща в духовен покровител, „стопанин“, „сенище“ или „таласъм", който пази здрава постройката и хората, които я обитават. Извършва се обмен на духовна енергия, умилостивяваща според поверието злите сили. 

Широкото разпространение на обичая за вграждане обяснява и популярността на песента за вградена невяста. Изследванията сочат, че песента, позната от 1920 г. досега в повече от 50 български варианта, възниква в селищата по долното течение на р. Струма и е разнасяна от зидарите из цяла България. Един от най-популярните й варианти е от Смолянско. Това е народната балада „Струна невяста“, известна повече като „Троица братя града градяха“. В нея народният певец разкрива духовната и нравствената сила на българина, пожертвал личното си щастие и дори любимото същество в името на рода и на колективното дело. Личният живот е подчинен на интересите на рода и дори любовта е изместена от чувството за чест и дълг. Чувството за родово единство е всъщност най-важното в съзнанието на българина в патриархалния свят. През вековете на робството, когато е създаден един от първите варианти на песента, това е задължително условие за оцеляване на рода и на народността.

Големите градежи, както вероятно и този на белокаменния град в песента „Троица братя града градяха“ - Бялаго града, се правят по заповед на „царя“ или „султана“. Майсторите залагат не само честта и творческите си умения, но и живота си за тяхното успешно завършване. Драматичните събития и тежкото изпитание на избор, пред които са изправени героите на баладата, предполага основното чувство да бъде тъжно. То е внушено от сюжета на баладата, в която като лиро-епично произведение се преплитат две линии - повествователната и емоционалната. В нея се разказва за трима братя строители, които са наети да строят красив белокаменен град, но съграденото през деня, нощем се руши:

Троица братя града градяха, 
деня го градят по ясно слънце, 
нощя се сипе по месечина.

За омилостивяване на силите на мрака и за придаване на по-голяма здравина на строежа братята решават да спазят древния обичай за вграждане на жив човек в основите:

Троица братя сговор сториха:
„Чието либе най-рано дойде 
да ми донесе ранна прогимка, 
да го вградиме в Бялаго града.“

При това жертвата трябва да бъде най-ранобудната, добра, млада и красива невяста, за да стане дух-пазител. Вградена, тя ще разбере, че е станала жертва, но вече не може да промени обстоятелствата. Наличието на драматично и тайнствено събитие - в случая вграждане на жив човек в строеж - е характерна особеност на всяка балада. При вземането на трудното решение - чия невяста да бъде вградена, героите са изправени пред тежко изпитание, което също е необходимо условие за баладичния жанр. Те трябва да подложат на проверка обичта си, чувството си за дълг и достойнство и отговорността си пред род и занаят. Не всички обаче успяват да се преборят със страха, че ще загубят любимото същество, не всички проявяват мъжество и самоотверженост, затова те издават уговорката на своите жени:

Всяко си либе на либе каза,
Струнино либе сал не ѝ каза...

Характерна особеност на баладата, която е спазена и в „Троица братя град градяха", е проявата на високи нравствени добродетели отстрана на героите. Само един от тримата братя проявява честност, успява да надмогне любовта към невястата си, мъката и загрижеността за семейството си и принася в жертва най-свидното си и любимо същество. То предпоставя тържеството на доброто над злото, възстановява нарушеното равновесие и поправя човешката жестокост и несправедливост.

Образът на Струна невяста е един от най-обаятелните образи в нашето народно творчество. Тя е главната героиня в баладата „Троица братя града градяха“ и като невинна жертва, се откроява и възвеличава над другите. Неслучайно само чрез нейното име са назовани останалите герои: съпругът й - Струнно либе, а деверите й - Струнини стрици. Струна невяста притежава всички добродетели на българската невяста, възпята във фолклора: не само младост и физическа красота, но и висока нравственост, уважение към съпруг, грижовност към дете и семейството, трудолюбие:

Струна невяста рано подрани, 
та си направи много работи, 
дето нареди нейното либе; 
па си наготви ранна прогимка, 
и сготвила я, и отнела я.

Обичаща своя съпруг и уважаваща неговите заръки, младата жена е смутена от мъката на любимия си. Тя говори с приглушен глас, стараейки се да разгадае причината за тъгата му. Съпреживява неговите чувства, защото го обича и нито за миг не се съмнява в искреността му. Неговата болка става и нейна:

тя си на либе тихо говори:
- Оти ми, либе, ником уникна, 
ником уникна, сълзи оброни?

За миг оптимистичното настроение и жизнерадостното оживление изместват временно тъжното, минорно звучене на баладата. Това е моментът, в който Струна с готовност се втурва да търси уж изгубения от съпруга й пръстен, което се оказва само сигнал, предупреждение за последвалото зловещо събитие на вграждането. В кулминационния момент Струна невяста още веднъж доказва своята преданост и любов, приемайки решението на съпруга си. Тя обича живота, но плаче вече не за себе си, а за безпомощното невръстно детенце, което оставя. Майчиният й инстинкт я кара да помоли деверите да я вградят от дясната страна, за да има възможност да храни своето дете:

изградете ме от дясна страна, 
от дясна страна на Бяла града, 
та да си храня малкото дете, 
малкото дете със прясно мляко.

Струниният съпруг също се отличава със завидни нравствени качества. Неговият образ е изграден в съпоставка с братята му, проследено е и отношението му към любимата жена. Този герой се отличава със своята честност и спазване на дадената дума при сключения „сговор":
ами ѝ каза и я нареди:

- Ой, Струно, Струно, млада невясто, 
утре ми, либе, рано подрани,
та си обаняй малкото дете...
... па ми изпечи ранни хлебове, 
и опери си бялото пране, 
па ми сготви ранна прогимка, 
и донеси я на Бяла града.

Съпругът на Струна остава почтен към братята си и залага живота на своята трудолюбива и вярна съпруга. Любов, мъка и надежда изпълват сърцето му, защото той не се съмнява в изпълнителността на невестата си, но все пак таи една малка надежда, че тя може да закъснее и да се спаси. С изключително умение и психологическа достоверност народният певец разкрива болката и страданието на милеещия за съпругата и детето си майстор, когато вижда, че тя идва първа на строежа:

Кога я видя нейното либе, 
нейното либе ником уникна, 
ником уникна, сълзи зарони.

Изгубена е и последната му надежда и затова сцената на срещата е не радостна, а трагична. Вместо щастие и любов преобладават мъката и тъгата от предстоящата раздяла с любимия човек. Въпреки личната си трагедия, Струниният съпруг доказва своята висока нравственост и жертвоготовност в името на общото дело. За разлика от своите коварни и егоистични братя, запазващи по нечестен начин невестите си, той слага по-високо от любовта честта и достойнството си на майстор, колкото и скъпо да му струва това.

В краткия жанр на баладата народният певец успява да защити основната идея за победата на доброто над злото, за силата на духовната и нравствената красота, прекланяйки се пред победата на честта над егоистичните лични чувства. Умело са съчетани динамичност и статичност на картините, като все пак в развитието на действието преобладава динамиката. Забавяне има в диалога между Струна невяста и нейния съпруг, сякаш да се покаже желанието му да забави поне малко трагичната гибел на любимата си. В момента на вграждането на Струна от деверите й също се забелязва известна статичност, сякаш подобно на ритуала на вграждането, действието също се извършва бавно - „камък по камък, дърво по дърво“.

И тази песен, подобно на повечето митически песни за вградена невяста, е написана в предпочитаното в народните песни силабическо стихосложение, характеризиращо се с еднакъв брой срички във всеки стих и цезура (пауза) на едно и също място в него, което му придава ритмичност. Предпочитани постоянни епитети в баладата са: „ранна прогимка", „ранни хлебове", „бялото пране“, „Бялаго града“, „ясно слънце", „рано подрани". Те не само придават светлина при обрисуването на картините, но и подсилват впечатлението от качествата на главната героиня Струна невяста. Характерният за повечето народни песни похват - паралелизмът*   - „деня го градят по ясно слънце,/ нощя се сипе по месечина“, „нейното либе ником уникна/ником уникна, сълзи зарони“ и други, присъства и в тази балада и значително допринася за внушението на вложената в творбата идея.

Народната балада „Троица братя града градяха", разработваща един от най-популярните мотиви в този жанр, разкрива вечната борба между доброто и злото. Тя увековечава делата на нравствено извисените, смели и достойни хора, за които честта и верността към дадената дума стои над всичко. Фантастичният елемент в нея още повече подсилва тържеството на любовта и на живота над смъртта.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave