І. Тропи (гр. tropos – начин на изразяване) – дума или израз, употребени в преносен смисъл.

  1. Епитет – художествено определение: уморен залезмъртва тишина – метафорични епитети.

  2. Сравнение – форма на словесно-образно онагледяване, при която се съпоставя един предмет, лице, картина, явление с други:

    - Отрицателно сравнение – сходството между двата образа се изтъква чрез отрицание на тъждеството им:

То не било ясно слънце,

най ми била сама Неда….

(Народна песен)

    - Разширено сравнение – подробно съпоставяне на образи, картини, действия с други, които са вече познати. Нарича се още омировско, защото е типично за Илиада” и „Одисея” на Омир.

  3. Олицетворение (персонификация) – придават се човешки качества на животни или предмети.

Ако се приписват на неодушевени предмети и явления прояви на живи същества, е по-точно да се говори за одухотворяване:

Дори и затворът

треперел позорно,

и мракът ударил на бег.

(„Песен за човека”, Н.Й. Вапцаров)

  4. Метафора – черти на един предмет се пренасят върху друг въз основа на прилика, свързваща прякото и преносното значение на думите:

Своя нежнорозов цвят

утрото разтваря…

(Асен Разцветников)

  5. Метонимия – названието на един предмет се заменя с названието на друг предмет поради вътрешна връзка между тях:

Талазите идат;всички нащрек са!

Последният напън вече е настал.

(„Опълченците на Шипка”, Иван Вазов)

  6. Оксиморон – съчетаване и свързване на логически изключващи се понятия: „Дни в нощта”, П.К. Яворов

  7. Синекдоха – вид метонимия, заместване названието на един предмет или явление с наименованието на друг предмет или явление върху основата на количествено отношение и връзка между тяхбащино огнище, родна стряха.

  8. Алегория – иносказание, изобразява се и се говори за едно, а се разбира друго. „Приказка за стълбата” от Хр. Смирненски е типичен пример за алегория.

  9. Символ – образ с преносно значение, обединяващ различни планове на възпроизвежданата от писателя действителност въз основа на тяхната родственост:

Пролет моя, моя бяла пролет –

Знам – ще дойдеш с дъжд и урагани,

Бурна страшно, огненометежна –

Да възвърнеш хиляди надежди

И измиеш кървавите рани.

(„Пролет”, Н.Й. Вапцаров)

  10. Хипербола – силно преувеличаване на образи, предмети, действия в художествената литература и във всекидневната реч:

.и виждаш: цялата земя не стига

едно сърце да погребеш.

(„Роза Люксембург”, Хр. Смирненски)

  11. Литота – противоположно на хиперболата, умишлено преувеличено намаляване на известни признаци или на предмети: „Рада стоеше като тресната. Капка кръв не беше останала в лицето %и.” (”Под игото”, Иван Вазов)

  12. Гротеска – похват за изображение на предмети или лица, при което някои черти и постъпки са показани в едностранчив карикатурен, деформиран вид.

  13. Парадокс – находчив израз с характер на извод или заключение, изграден върху две вътрешно или външно противоречиви, логически несъвместими:

България…

нейният днешен ден

е вчера и утре.

(„Експедиция към идния ден”, Блага Димитрова)

ІІ. Фигури (лат. Figura – външен вид, образ) – особен похват, чрез който писателят изразява най-добре мисъл, чувство и изгражда образ.

  1. Инверсия – смяна на обичайните места на думите в изречението с цел да се подчертае по-добре значението или емоционалната изразителност на някои от тях:

И ний през сълзи накипели….

П.К. Яворов

  2. Реторичен (риторичен)въпрос – въпрос в литературно произведение, съдържащ същевременно и художествено утвърждение, отговор:

Кой не знай Чавдар войвода,

кой не е слушал за него?

(„Хайдути” – Христо Ботев)

  3. Паралелизъм – художествен похват, при който се съпоставят два образа или два синтактично еднакви израза.

    - Образен паралелизъм:

Черней, горо, черней, сестро, двама да чернеем-

Ти за твойте листи, горо, аз за мойта младост.

(Народна песен)

    - Синтактичен паралелизъм:

„О, Българийо, никога не си тъй мила, както кога сме вън от тебе! Никога не си ни тъй необходима, както когато те изгубим безнадеждно…!”

(„Немили-недраги”, Иван Вазов)

  4. Анафора – състои се от повторения на части от думи, на думи или синтактични съчетания в началото на изречения в прозаична реч, а в мерената реч – в началото на съседни стихове или в съседни строфи:

нека ни отрича исторьята, века,

нека е трагично името ни….

(„Опълченците на Шипка”, Иван Вазов)

  5. Епифора – противоположна е на анафората; повтаряне на думи и изрази в края на строфата, както и в края на последователни или близки стихове:

Вече листата трептят: „Отминава!”

Вече птиците крещят: „Отминава!”

Божидар Божилов

 6. Перифраза – непряко назоваване на явление или предметът, изясняващи се чрез разкриване на техните белези:

Защото в Балкана има един спомен,

има едно име, що вечно живей

и в нашта история кат легенда грей,

едно име ново, голямо, антично,

кат Термопили славно, безгранично….

(„Опълченците на Шипка”, Иван Вазов)

  7. Плеоназъм – повторение на думи и изрази с цел да се засили емоционалността и образността на речта: Добрият бай Добри” (Христо Смирненски)

  8. Алюзия – намек, загатване за събитие, творба, герой, митологичен образ, географско място и др., за които се предполага, че са известни на читателя:

там цъфти Ханаан

От Правдата обетован….

(„Септември”, Гео Милев)

  9. Апосиопеза – недоизказване, прекъсване на речта под влияние на силни чувства:

…за него ще се заловя,

пък…..каквото сабя покаже

и честта, майко, юнашка.

(„На прощаване”, Хр. Ботев)

  10. Елипса – изпускане на дума или на част от израз, подразбиращи се по логически път:

Народът – прост,

Живота – тежък, скучен.

(„Завод”, Н.Й. Вапцаров)

  11. Етимологична фигура – сполучливо съчетание и повтаряне на думи с еднакъв корен:

Дюкянджии в дюкян седяха,

Червено вино пиеха,

Тютюнджии тютюн дробеха.

( Народна песен)

  12. Анжамбман – пренасяне на част от фраза от един стих в следващия, при което в края на стиха се получава пауза, несъвпадаща с паузите, произлизащи от синтоктичния строеж на изречението:

Немигнал, ставайей месец още

насред небетодълбока нощ е….

(„На нивата”, П.К. Яворов)

  13. Антитеза – противопоставяне, свързване на противоположни образи, идеи, чувства и др. с цел постигане на по-голяма яснота или по-голяма изразна сила:

….тук мъдрец замислен, там луда глава

(„Раковски”, Ив. Вазов)

  14. Градация – степенуване, редуване на еднородни части с цел да се разкрие повишаване или понижаване на чувството: „Стъпчи го! Прегази го! Убий го” – („Мечта”, Й. Йовков)

@bgmateriali.com

Изтеглиsave