Троянският митологичен цикъл - анализ
Троянският митологичен цикъл, заедно с Тиванския, и цикъла за Херакъл, е най-известният художествен избор на древни епически сюжети от античната епоха. Изграден е от различни митове, доказващи историческото присъствие на Троянската война в песенните послания на епически текстове от този период. Художествената интерпретация на митологическата основа в поемите за Троянската война достига до нас чрез по-късни писмени форми на античната словесност.Първото песенно изпяване на митовете – разкази, легенди и предания, е от аедите и рапсодиите в устна форма. В техните изпълнения цикълът митове за Троянската война присъства в конкретна хронологична последователност, организираща епическия песенен разказ в сюжетно разгърната схема от добре подбрани митологични случки и събития. Намерена е причинно-следствената връзка между митовете.Цикличността остава като елемент на композиционната структура. Началото се оказва логично обвързано с края. Вариантите за художествена интерпретация на митологичната база се оказват много, но посланията към слушателската аудитория имат една и съща цел – формиране на естетически критерий за възприятие и оценка на красивото у човека, действията и взаимоотношенията му с околния свят.
Проблемът за красотата е водещ във всички епически поеми за Троянската война. Художествената идея на цикъла се ражда със създаването на мита за раждането на Елена – най-красивата жена сред смъртните, дъщеря на Зевс и Леда. Нея боговете са отредили да донесе много болка и страдание сред обикновените смъртни хора на земята, но те да познаят сред ужасите на разрушението и трагичната раздяла красивата етика на човешкия контакт. Да се докоснат до възстановената хармония на душата след надмогване на гнева и неговите разрушителни стихии. Помирението с врага е най-красивият акт на духовно мъдрия, след преживяната болка, човек.
Но в света на древните съдбата на смъртните се определя от божественото благоволение на Олимп.
Трите богини – Хера, Атина Палада и Афродита, оспорват първенството за красота помежду си. Ако най-красивата сред смъртните е Елена, то коя е първата по красота сред боговете?
Отново митологичната традиция определя обикновен смъртен човек да реши спора между трите богини. Това е Парис – синът на троянския цар Приам и неговата съпруга Хекуба. Но бъдещата майка има пророчески дар и тя съзира трагичната роля на все още неродения син за бъдещето на родната Троя. Той ще бъде нейният разрушител. Над бащиното чувство застава волята на владетеля да опази от зло града-държава, който управлява. Приам осъжда неродения Парис на смърт. Но в света на древните не родителите, а боговете разполагат с човешката съдба. Трагична е иронията на съдбата, предопределена за Парис от боговете. Той остава жив, но след двадесет години се завръща, за да изпълни предопределеното от Олимп. Героят е сляпо воден от боговете към трагично предопределената си участ – да разруши родната Троя, борейки се за красотата.
За да бъде изпълнена поръката на боговете, митологичната традиция създава необходимите сюжетни предпоставки. Парис определя Афродита за най-красивата богиня на Олимп, а като отплата ще получи най-красивата жена сред смъртните – Елена.
Принципът за художествено отражение на божествения свят в земния живот на хората е заложен още в митологичната основа на по-късно появилите се епически поеми, художествено интерпретиращи проблема за красотата в Древна Елада.
Започва битката за красотата. След едно гостуване при спартанския цар Менелай, Парис се завръща в Троя, последван от красивата съпруга на спартанския владетел – Елена.
Митологичните сюжети, водещи към десетгодишната Троянска война, са много.
Проблемът за красотата е стародавен като човека и света. Предисторията, разказваща за омъжването на Елена, разкрива, че изборът на съпруг за най-красивата в света е направен не от Елена, а от нейната сестра Клитемнестра, омъжена щастливо за брата на Менелай -Агамемнон.
Проблемът за красотата, който ще се интерпретира в Троянския митологичен цикъл, има своя завръзка, мотивираща епическото действие. Нарушена е хармонията на интимния човешки контакт. Има конфликт – противоречие, а конфликтът движи действието, става двигател на епическото повествование.
Любовта е друга движеща сила в художественото интерпретиране на проблема за красотата в митовете, а по-късно и в епическите поеми за Троянската война.
Пред стените на Троя застават силни мъже, водени не само от преклонението си пред божествената красота на Елена, но и от неудовлетворени любовни страсти, макар и потиснати, към най-красивата на земята, пожелана от тях някога за съпруга. Тук са Одисеи, Аякс и Диомед.
Обсадата на Троя продължава десет години. Сред епическите поеми, имащи за сюжет Троянския митологичен цикъл, с най-висока художествена стойност е Омировата „Илиада”.
Действието в нея започва в края на десетата година от обсадата. Създадена е върху по-стар песенен материал, исторически отнесен към периода между IX и VIII в. пр. Хр.
Другото име на Троя – Илион – дава името на Омировата поема. Записана е през VI в. пр. Хр. по нареждане на атинския тиран Пизистрат. Тогава е и разделена на 24 песни, по броя на буквите в гръцката азбука. Общият обем на поемата е 15 700 стиха.
Епическото действие разгръща две теми: за обсадата на Троя от ахейците и за гнева на Ахил. времето за действие е конкретно определено – 51 дни от последната десета година. То обхваща свадата между Ахил и Агамемнон, предвождащ ахейските войски, до смъртта и погребението на Хектор – син на троянския цар Приам.
Композиционната структура на поемата е изградена от завръзка – свадата на Ахил с Агамемнон, перипетия – смъртта на Патрокъл, развръзка – смъртта на Хектор, и епилог – помирението на Ахил и Приам.
Действието се движи от контрастната полюсност на гнева и помирението. Те образуват проблемно ядро, разгърнато в сюжетната хронология на поемата в два тематични етапа:
1. Гневът на Ахил срещу Агамемнон и помирението му с него.
2. Гневът на Ахил срещу Хектор и помирението му с бащата на Хектор – Приам.
Водеща роля в художественото интерпретиране на проблемното ядро „гняв – по-мирение” има Ахил. Той е еднакво красив и в страстите на гнева, и в тихата елегия на помирението.
Омировата „Илиада” изпява красивата приказка за Троянската война, превърната от културната памет на поколенията във висок класически еталон на красота и поезия.
@bgmateriali.com
