Елин Пелин е един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ в българската литература, създател на галерия ярки, незабравими образи.
Сюжетът в „По жътва” е опростен – слънчев удар убива „обичливо” селско момиче в равното Софийско поле.
Както в повечето си творби, така и в тази случката е изобразена на фона на природата. Началната картина създава тягостно настроение. То идва от усещането за безкрайност. Безкрайно е пространството: „От край до край, докъдето ти око види, се люлеят златни ниви”. Времето сякаш е спряло и се и се усеща жаркото слънце, жегата и колко е „тежко и душно”. Авторът използва контраста на непоносимата адска жега в полето и хладните усои, които са някъде там в далечината на горите.
Трудът на българина осмисля живота му. Той е негова радост и щастие, надежда съдба. В началото на разказа виждаме картина на трудовия селски празник – жътвата. Виждаме „златни ниви” и „морни работници” се трудят неуморно от тъмни зори. Годината е богата и плодородна и окуражен от щедростта на Бога селянина се моли „Бог ни помага! Нека работим, нека работим!”. Неуморните работници изразяват радостта си и признателността си в „песен млада, волна, широка като полето, света като любовта”.
Песента има свое особено място в творбата. Тя придава на повествованието лирическа тоналност, сякаш да разведри тягостната атмосфера. Под „адския слънчев пек” песента дава надежда и сили. Тя е таен знак за трепетите на душите, за любовта на двамата млади – Пенка и Никола. За него авторът казва, че е левент, тоест юнак и хубавец, а Пенка е „селско дете обичливо”. Нейната душа е чиста и нежна като песента й. Жътвата ще свърши, но любовта ще остане. Песента живее свой живот, като израз на любовта и красотата в света на селяните.
Героите в разказа са малко на брой и няма развитие на образите. На малка нива Никола, старата му майка и малка сестрица жънат. Сестра му го задява дали може да разпознае гласа на своята любима и той се вслушва в песните. Никола не се обижда на закачката, а я използва да съобщи нещо много важно на майка си „Майко, я си почини и ги послушай! Ако схванеш Пенкиния глас, да знаеш, че наистина снаха ще та стане”. Отношенията помежду им са топли и сърдечни, изпълнени с доброта. Когато песента на Пенка му изпраща мили думи Никола възторжено се провиква „Еее-ех!”. Съселяните с радост споделят неговите чувства и „ободрителни смехове му отговориха”. Елин Пелин не бърза да рисува образа на Пенка. Първо я нарича „селско дете обичливо”. Като селско дете тя притежава най-добрите човешки качества – трудолюбие, доброта и скромност, а е обичливо, защото душата й е прекрасна и селяните я обичат и уважават. Външния й портрет е нарисуван, когато тя е примряла от жега „Бяла пребрадка”, „гъсти ресници”, „бялата й гушка” и „хубавото й лице”. Смъртта още не е погубила красотата на момичето. Образът на Пенка се разкрива най-вече чрез обичта на другите към нея.
Щастливите мигове в живота на селянина бързо отминават с „грозната вест”, надеждата и радостта са заменени със скръб и страдание. Накъсаните кратки изречения: „Боже!”, „Пак жертва!”, изразяват мъката и болката на работниците. Много беди сполетяват селянина през годината, но смъртта на крехката селска рожба е по-страшна от природна стихия или бедствие. Слънчев удар убива жизнерадостното момиче. Вестта разбива сърцата на селяните и те се молят „Боже, дано лъжа бъде!”, но молитвите им не стигат до Бога. Всички селяни се отиват на Пеникината нива. Никола „изумен, отчаян” отива до тялото й. Искрата на любовта пламнала в сърцето му е вече завинаги угаснала.
Трудът и радостния, щастлив ден се превръщат в празнуване на „тъжен празник”. Тъжна и тягостна е картината на опустялото поле в най-усилната жътва „златни класове се ронеха и горяха самотни”. Пречупена е вярата и сломена е надеждата, в душите на хората има само непоносима мъка.
Според народната вяра за жертва на Бога се принася най-свидното. А тук Бог сам взема жертвата си – Пенка. Това е откупа за добрата реколта. Може би затова на лицето й не е изписан ужасът от смъртта.
Символиката в разказа откриваме чрез слънцето, жътвата и песента. Слънцето дарява живот, също така и отнема живот. То взема като жертва не един обикновен селянин, а най-обичаното дете в селото. Жътвата символизира смъртта. По време на жътва се заражда любовта на Пенка и Никола и по време на жътва тя умира. Песента е символ на речта и радост за труда на селянина.
@bgmateriali.com
