В лирическата битова песен „У Недини слънце грее” народният певец изразява възхищението си от физическото обаяние и духовната прелест на българката. В тази календарно-обредна песен, която се изпълнява по време на лазаруването, тържествуват възраждащата се природа през пролетта, непресъхващата любов, красотата и младостта, народната мъдрост.
Образът на Неда е представен в развитие - момински безгрижен живот в бащината къща и живот в новото семейство след сватбата й. Песента е изградена върху контраста, заложен в симетричната й огледална композиция. Това определя и разделянето на лиричната песен от 35 стиха на две половини или на две напълно завършени песни, всяка от които има 17 стиха (вторият стих от песента е припев, който се повтаря след всеки нов ред).
В първата част на песента Неда е представена като жизнерадостна и щастлива с необикновена хубост, която огрява с лъчите си като „ясно слънце" света около себе си. Отрицателното сравнение - често срещан похват в народните песни, дава възможност на безименния творец убедително да внуши невероятната, божествена красота на девойката Неда:
У Недини слънце грее,
вьрбо ле, вьрбо, вьрбице!
То не било ясно слънце,
най ми била сама Неда.
Ефектът на изненадата от тази съпоставка отъждествява Неда със символа на вечния живот, на възвишеното и светлото, на безграничната свобода и волност. Читателят затаява дъх в нетърпеливо очакване да се докосне до недостижимите, божествени щрихи от образа на българската жена. Точно подбраните изразителни двойни епитети представят конкретните детайли от неземната хубост на девойката:
с черни очи еленови,
с дълги клепки босилкови,
с бели зъби бисерови,
с тънка снага самодивска.
Метафоричните епитети (епитетите със скрито сравнение) допълват представата за омайното очарование на най-красивата девойка в селото. Неда е изящна и благородна, кротка, естествена и блага като волното горско същество. Нежните, топли и добри„очи еленови" налагат тази асоциация. От дългите „клепки босилкови" ухае свежест и младост, сякаш просторът се изпълва с неповторимото ухание на моминското цвете босилек, което се дарява в знак на вярност, обич и преданост на любимия.
Постепенно, по завладяващ начин се разкрива идеалът на твореца за хармония между физическата и духовната красота. Белите „зъби бисерови" съчетават неповторимата чистота, невинност и безценната доброта, нежност и скромност на девойката, които са най-скъпите бисери в характера й. Тънката, стройна „снага самодивска" подсказва на читателя за един духовно извисен свят, обитаван от волните митични горски създания - самодивите, където красотата е вечна, неземна и безсмъртна.
В идиличната картина от първата част на песента девойката е заобиколена от дружките си „малки моми", безгрижни и радостни като нея. Те „си берат )жълто цвете" и „се греят на слънце". Неда е красива и чаровна, но тя е прозряла истината, че красотата е божествен дар, един миг от вечността, който безвъзвратно ще отлети и ще изпълни душата й с мъка и печал, като всички останали красиви мигове. С топла загриженост тя съветва девойките, потопили се в жизнерадостната пролетна картина, да не пропускат нито един миг от своето неповторимо волно и щастливо моминство и да го изживеят цялостно. Преходността на красивите мигове народният певец изразява чрез поетичния образ-метафора:
... погрейте се на слънчице,
дорде не е прегоряло,
дорде не е подухнала
върла зима в чужда къща!
Всяка девойка ще премине в следващия етап от своя живот - от безгрижното моминство към новия живот, пълен с неизвестности и безброй грижи. Българката желае да създаде свое семейство, в новия си дом да има потомство, да бъде предана и нежна майка. Тя не се страхува, а трепетно го желае.
Втората част от песента представлява естественото продължение на живота. Народният певец отново прибягва до отрицателното сравнение, за да изгради образа на омъжената Неда:
Израсла е тънка върба
в Недините равни двори,
тя не била тънка върба,
най е била сама Неда.
Животът й е твърде различен,.мечтите й са помръкнали в тъжно сведените клони на върбата е затаена мъката и болката й, разочарованието от неосъществимостта на светлите момински мечти - нереални и невъзвратими. Прекършен е устремът й към слънцето, сломен е полетът на душата й. Всичко се е оказало краткотрайно, един неповторим и неизживян блян.
Променен е външният облик на героинята:
с бели ръце засукани,
с жълто чело навъсено,
с черни очи нажалени.
Двойните епитети представят младата жена посърнала, уморена от всекидневните грижи и несгоди. Челото й е станало „жълто", белите ръце са уморени и „засукани", а безгрижните „очи еленови" са „нажалени" - изпълнени с горчивина, мъка и печал. Омъжената Неда е преживяла безброй разочарования и вероятно не е срещнала разбиране, нежност, топлина. Безгрижието е отстъпило място на печалната мъдрост. Макар и сломена, напрегната и разочарована, тя ще следва неотклонно повелите на майчиния дълг и ще бъде вярна съпруга - предана и всеотдайна.
Образът на Неда във втората част на народната песен е представен в различно обкръжение - „триста души, се ергене, се юнаци". Изпитала радост и тъга, вяра и болка, помъдрялата Неда съветва момците:
... хем кършете, хем ломете,
а по-много миришете,
дорде върба мъзга пуща,
дорде листе зеленеят,
дорде мома хубост има!
Възмъжалите момци, бъдещите съпрузи би трябвало да ценят и уважават своите любими не само когато греят лъчезарни като слънце в младостта си и ги запленяват с неувяхващия си чар. Слънцето, макар и вечно, е краткотрайно както и човешката хубост. Любовта е силно и богато чувство, което поражда преклонение и пред физическата, и пред дълбоко скритата духовна красота на девойката и жената. В мига, когато девойката понесе върху крехките си плещи тежките, непосилни грижи, тя ще жадува още повече топлина и обич. Омъжената жена ще се нуждае от уважение и внимание. Ето защо момците трябва да бъдат подготвени за преходността на временната външна прелест и хубост и вечната безсмъртна душевна красота. Мъдрата житейска философия ще им покаже верния път към сърцето на любимата и към вечното, трайно и незаменимо щастие.
Песента „У Недини слънце грее” внушава мисълта на народния певец за емоционалното богатство и наситеност на човешкия живот. Чрез преклонението си пред красотата на българката той отправя своя призив към слушателите да ценят непреходните ценности в мимолетното си човешко съществуване.
@bgmateriali.com
