ФОЛКЛОРЕН КАЛЕНДАР

 

          Всички знаем какво е годишен календар. Според него годината започва на 1 януари и свършва на 31 декември. В този календар времето е подредено по дни, седмици и месеци. Думата „календар“ произлиза от латинската дума „календи“. С нея древните римляни означавали първия ден от седмицата в календара си. Деленето на времето на месеци и години се определя от движението на небесните тела. Годишният календар, който днес повечето страни по света използват, отразява движението на Слънцето.
          В земеделските общества календарът е изграден върху разбирането за природния кръговрат.

          Фолклорният календар на българите разделя годишния кръг (цикъл) на две полугодия:

          • Лятното полугодие започва на Гергьовден (6 май) и свършва на Димитровден (26 октомври);

          • Зимното полугодие започва на Димитровден и свършва на Гергьовден.

          Годишен трудов и празничен цикъл

          Фолклорният календар на българите е очертан от фолклорните празници на общността през годината. Можем да кажем, че фолклорният календар съществува едновременно с официалния – по първия празнуваме фолклорните празници (Гергьовден, Великден, Димитровден и др.), по втория отчитаме протичането на времето.
          Най-важните фолклорни празници, които очертават българския фолклорен календар, са:

          • Коледа (Рождество Христово) – 25 декември, зимно слънцестоене
          • Васильовден – 1 януари
          • Йордановден (Богоявление) – 6 януари
          • Трифон Зарезан – 1 февруари
          • Сирни заговезни – подвижен
          • Баба Марта – 1 март
          • Благовещение (Благовец) – 25 март
          • Лазаровден – подвижен
          • Цветница – подвижен
          • Великден – подвижен
          • Гергьовден – 6 май
          • Еньовден – 24 юни, лятно слънцестоене
          • Голяма Богородица – 15 август
          • Кръстовден – 14 септември
          • Димитровден – 26 октомври
          • Андреевден – 30 ноември
          • Никулден – 6 декември
          • Игнажден – 20 декември

          Фолклорният празничен цикъл може да се раздели на още две половини, отбелязани от празниците, които почти съвпадат с лятното и зимното слънцестоене – Еньовден и Коледа. Това говори за пряката връзка между движението на Слънцето за една година и годишния празничен кръг.
          От посочените празници се вижда, че с изключение на празника на Баба Марта всички останали имат съответствие в християнския календар на Българската православна църква. Причината за това е, че българската фолклорна култура е преплетена с християнската. Това дава основание на фолклористите да говорят за фолклорно християнство.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave