Всички знаем какво е годишен календар. Според него годината започва на 1 януари и свършва на 31 декември. В този календар времето е подредено по дни, седмици и месеци. Думата „календар“ произлиза от латинската дума „календи“. С нея древните римляни означавали първия ден от седмицата в календара си. Деленето на времето на месеци и години се определя от движението на небесните тела. Годишният календар, който днес повечето страни по света използват, отразява движението на Слънцето.
В земеделските общества календарът е изграден върху разбирането за природния кръговрат.

Фолклорният календар на българите разделя годишния кръг (цикъл) на две полугодия:

• Лятното полугодие започва на Гергьовден (6 май) и свършва на Димитровден (26 октомври);

• Зимното полугодие започва на Димитровден и свършва на Гергьовден.

Годишен трудов и празничен цикъл

Фолклорният календар на българите е очертан от фолклорните празници на общността през годината. Можем да кажем, че фолклорният календар съществува едновременно с официалния – по първия празнуваме фолклорните празници (Гергьовден, Великден, Димитровден и др.), по втория отчитаме протичането на времето.
Най-важните фолклорни празници, които очертават българския фолклорен календар, са:

• Коледа (Рождество Христово) – 25 декември, зимно слънцестоене
• Васильовден – 1 януари
• Йордановден (Богоявление) – 6 януари
• Трифон Зарезан – 1 февруари
• Сирни заговезни – подвижен
• Баба Марта – 1 март
• Благовещение (Благовец) – 25 март
• Лазаровден – подвижен
• Цветница – подвижен
• Великден – подвижен
• Гергьовден – 6 май
• Еньовден – 24 юни, лятно слънцестоене
• Голяма Богородица – 15 август
• Кръстовден – 14 септември
• Димитровден – 26 октомври
• Андреевден – 30 ноември
• Никулден – 6 декември
• Игнажден – 20 декември

Фолклорният празничен цикъл може да се раздели на още две половини, отбелязани от празниците, които почти съвпадат с лятното и зимното слънцестоене – Еньовден и Коледа. Това говори за пряката връзка между движението на Слънцето за една година и годишния празничен кръг.
От посочените празници се вижда, че с изключение на празника на Баба Марта всички останали имат съответствие в християнския календар на Българската православна църква. Причината за това е, че българската фолклорна култура е преплетена с християнската. Това дава основание на фолклористите да говорят за фолклорно християнство.