ФОЛКЛОР
Думата „фолклор“ е използвана за пръв път през 1846 г. от английския учен Уилям Томс. „Фолклор“ е сложна дума и е съставена от двете английски думи folk (народ) и lore (знание). Думата „фолклор“ означава буквално „народно знание“. Но какво е народното знание, или фолклорът? Според Уилям Томс фолклорът е: „традиционните вярвания, легенди и обичаи, запазени у обикновения народ“.
Науката, която изследва фолклора, се нарича фолклористика, а учените – фолклористи.
Днес учените фолклористи предлагат по-широко определение за фолклор:
Фолклорът е народната художествена култура – всичките разновидности на народното изкуство.
Фолклорът включва в себе си:
• словесните фолклорни произведения – песни, приказки, предания, легенди и др.;
• фолклорната музика и фолклорния танц;
• ритуалите и обредите;
• вярванията, знанията и обичаите;
• фолклорната медицина – например лечение с билки;
• традиционните носии и др.
Фолклорът отразява основните ценности и представи на колектива (фолклорната общност, а не на отделната личност.
ХАРАКТЕРНИ ЧЕРТИ НА ФОЛКЛОРА
1. Фолклорът е устно творчество.
Фолклорната творба се предава от поколение на поколение, без да бъде записвана.
Децата научават фолклорните творби, докато ги слушат от по-възрастните си близки. По-късно сами стават техни изпълнители и предават наученото на своите деца.
2. Фолклорът е художественото творчество на народа.
През Средните векове, а и в следващата епоха до Освобождението, голяма част от обикновените хора не са можели да четат и пишат. Потребността им от художествена култура се запълвала от фолклорното творчество.
3. Фолклорът е колективно творчество.
Фолклорът е колективен, защото се съхранява от членовете на фолклорната общност (колектива).
4. Фолклорът е анонимен.
Обикновено се казва, че фолклорната творба няма автор, че автор е народът. Това не е съвсем вярно. Авторите на фолклорните творби са били най-талантливите певци и разказвачи от общността. Имената им не се помнят, тъй като фолклорът се разпространява устно. Следващите изпълнители съхранявали и предавали творбата, а авторът оставал анонимен (неизвестен).
5. Фолклорът е променлив.
Когато една творба се предава от един изпълнител на друг, тя се променя. Всеки следващ изпълнител добавя нещо от себе си или пропуска нещо. Дори когато една творба се изпълнява от един и същи изпълнител, всяко негово следващо изпълнение е различно.
Например няма разказвач, който да успее да разкаже една приказка два пъти по един и същи начин. А когато приказките, които той знае, са десетки, това е съвсем невъзможно.
@bgmateriali.com
