Фенотипът на Западноевропейската цивилизация е многокомпонентен. Но най-важните му съставки са стопанският живот, социалната структура и държавно- политическият компонент.
Терминът „феодализъм” произлиза от френската дума „феод”. Означава голямо имение, което западните крале давали на своите приближени срещу тяхната служба – обикновено военна. И е напълно идентично със същите процеси във всички цивилизации. След завладяването на територии вождът на ордата раздава на другите лидери от ордата големи поземлени участъци в условна собственост. Степента на „условност”, тоест владеенето и ползването, може да бъде по-голяма или по-малка. В Западна Европа владеенето и ползването на феода е било максимално – тоест феодалът е имал право да предава имението в наследство. Но въпреки това, тази собственост е условна. Защото феодалът, в качеството си на васал е бил длъжен винаги да се отзовава, когато сюзеренът го призове на война. След като завладява Западната римска империя родовата аристокрация на варварските племена превръща именията в своя собственост. По-малка част от поземления фонд предоставя на живеещите в общини свои съплеменници. Постепенно и свободните германски селяни, в резултат на тежките данъци и други тегоби изпадат в зависимост от новото привилегировано съсловие. На практика след разделянето на империята на Каролингите през 843 год. (смъртта на Карл Велики) започва втора вълна от „феодализация”. Сегашното разбиране за „феодализъм” се основава на характеристиките на тази втора вълна. Защото тя на практика довежда до промяна на поземлената собственост. „Феодът” от условна собственост се превръща в безусловна собственост. Този характер на собствеността не се променя и когато през 962 год. е образувана Свещената Германска Римска империя, просъществувала до 1805 год. Същността на тази нова вълна на „феодализация”, от една страна е превръщане на условната собственост в безусловна. Това е процес, който е характерен не само за Западна Европа, но и за целия свят и за цялата епоха на средновековието. От друга страна, това е процес на възникване на съсловна йерархия, при която отделните феодали (благородници) са съподчинени помежду си. Всеки феодал имал висока степен на автономност в собственото си имение. Той бил независим в административно, полицейско, съдебно и фискално отношение от централната (кралска) власт, или от своя сюзерен, ако е бил с по-нисък ранг.Вижда се, че има двойственост в употребата на понятия феодал и феодализъм. От една страна, те се използват за означаването на времето, в което съществува дадено общество, а не на неговия характер, не на това в какъв вид зависимост се намират непосредствените производители, или като вид икономическо и политическо устройство. Средновековното общество е феодално общество. Успоредно с това, обаче, се употребява и като вид социално-икономическо и политическо устройство – феодални са стопанско и политически раздробените съсловни общества. Причината за тази двойнствена и може да се каже противоречива употреба е, че терминът „феод”, „феодал” се използва за означаване на стопанската и политическата уредба на две различни фази на развитие на средновековната Западноевропейска цивилизация. През първата фаза – завладяването на териториите на Западната римска империя, както отбелязахме, превърналата се в благородническо съсловие родова аристокрация на завладелите територията на римската империя варварски племена изгражда йерархична подредба (отношения сюзерен-васал), като собствеността остава условна, а държавността - централизирана. По-късно, обаче, тъй като стопанският живот продължава да запада, римските пътища не се подържат и се разрушават, търговията, духовната култура и т.н. също „угасват”, започва естествен процес на децентрализация и засилване на автономността на „феодала” на превръщане на неговата условна собственост в безусловна. Раздробяването на стопанския, политическия и културния живот на територията на бившата римска империя, от една страна е отрицателен процес. Но от друга страна раздробяването води до възникване на обособени жизнени социални общности.И това раздробаване се оказва много устойчиво.
Династията на Каролингите още от средата на VIII век възстановява имперското държавно устройство. Но тя не премахва раздробяването. Нещо повече – тя го засилва! Защото Каролингите създават мощна тежка конница, оказала се решаващото оръжие за защита на териториите на империята от нашествията на арабите, аварите, западните славяни и т.н., като раздават домени (феоди) на своите войни. От тях впоследствие възниква рицарското съсловие. След разделянето на империята на каролингите раздробеността става устойчива характеристика на новата Западноевропейска цивилизация. Именно тази раздробеност е цивилизационна особеност на Западна Европа! Защото По принцип в историята на всяка цивилизация действат две тенденции – центростремителна и центробежна. За определен период от време центростремителната тенденция е по-силна и в резултат възникват империи начело с определена властваща династия. Основната форма на собственост е държавната. Властващата династия предоставя във владеене имения на родовата или на служебната аристокрация. Аристокрацията, обаче неизбежно се стреми към превръщане на условната си собственост в безусловна и към политическа, фискална, съдебна и пр. автономност. Това води до засилване на центробежната тенденция и до «феодализиране» на империята. Продължителността на двата периода е общо най-често около 300 години. Следващият цикъл е свързан обикновено или с появата на нова властваща династия или с появата на нова империя. Тойнби отбелязва два подобни цикъла: а) цикъл с продължителност 800 – 1000 години, който обхваща периода на “смутното време” и на “универсалната държава”; б) цикъл с продължителност 600 години, който е свързан с корелацията между астрономическия цикъл на редуващи се промеждутъци на суша и влажност и съответно нахлуване на от “пустинята” в “обработвана земя”. Тъй като в Западна Европа през Средновековието двете тенденции не са равностойни, западноевропейските историци, а след тях и останалите започват да наричат с термина «феодализъм» и «феодална държавност», от една страна, всички държави през Средновековието, независимо дали в момента са централизирани империи или раздробени княжества, а оt друга страна, политическо устройство характеризиращо се с висока степен на автономност на образуващите го териториални владения. Тази двойнственост в използването на термина «феодализъм» продължава и в момента. Но почти винаги лесно може да се разбере в кой от двата смисъла се използва терминът.
@bgmateriali.com
