Настоящата дипломна работа има за обект на изследване, фразеологизмите в български и сърбо-хърватски език (с оглед и към полски език), които съдържат понятията: ад, ангел, Бог, душа, рай, вампир, вещица.
Фразеологията се смята за млада наука и все още съществуват спорни въпроси, отнасящи се преди всичко до някои семантични особености на фразеологизмите, до класификацията на устойчивите словосъчетания и обема на понятието "фразеологизъм".
Има широко и тясно схващане по тези въпроси. Тясното свежда съдържанието на фразеологичния обем до един тип устойчиви словосъчетания и по-точно онези, които са семантично преобразувани.
Широкото схващане застъпват Л. Андрейчин, Т. Бояджиев, В. Зидарова, К. Ничева.
Л. Андрейчин разглежда фразеологията като наука за словосъчетанието, която има следните задачи:
"а) да изучи словосъчетанието като фразеологична единица, което значи да се изучи въпроса за смисловата страна на словосъчетанието, за нейното отношение към лексикалния му строеж и за особеностите на нейното развитие.
б) да се изучи конкретното фразеологично богатство на езика, да го класифицира и да посочи източниците, развитието и стилистичната роля на това богатство"
Той включва в състава на фразеологичните единици няколко вида устойчиви словосъчетания:
"а) устойчиви описателни словосъчетания с пряко значение (български език, северен полюс…)
б) устойчиви словосъчетания с преносна употреба на дума (развалям пари, Черно море…)
в) устойчиви словосъчетания с разширено значение, които имат преносен смисъл като цели изрази, но запазват вътрешната си форма (отивам на вятъра, наливам масло в огъня).
Към тази категория спадат и поговорки, пословици, мъдри мисли, крилати думи и изрази (на зла круша, зъл прът; барабар Петко с мъжете; каквото сабя покаже - Хр. Ботев)
г) устойчиви словосъчетания с изцяло изменено значение, тези които имат преносен смисъл като цели изрази, но са загубили вътрешната си форма - идиоми (през куп за грош, криво ляво…)"[1]
Според Т. Бояджиев с термина “фразеология” се назовава “целия фразеологичен състав на езика - всички лексикално неделими съчетания, които се употребяват в него.”
Той отъждествява термините: фразеологично словосъчетание, фразеологизъм, фразема.
Класифицира фразеологичните словосъчетания по следния начин:
"А. Фразеологични сраствания - идиоми (Содом и Гомор; ни в клин, ни в ръкав)
Б. Фразеологични единства - преносна употреба на устойчиво словосъчетание (мели му устата, мята гръм и мълнии)
В. Фразеологични съчетания - устойчиви съчетания, в които една от думите може да се употреби само в съчетание с една или няколко думи (обръщам внимание, давам клетва)
Г. Фразеологични изрази - устойчиви по състав и употреба, възпроизводими и семантично членими словосъчетания (който много знае, бързо остарява; стой, та гледай)
а) фразеологични изрази с номинативна функция - съставни устойчиви термини (нулев цикъл, атомна енергия)
б) фразеологични изрази с комуникативна функция - пословици, поговорки, цитати, крилати фрази (парен каша духа; каквото сабя покаже - Хр. Ботев)"[2].
В. Зидарова определя фразеологията като “дял от езикознанието, който изучава устойчивите словосъчетания, функциониращи в речта като речникови единици. Този дял има собствен предмет на описание - устойчивите словосъчетания и собствена проблематика - произход, семантика и структура на различните видове устойчиви словосъчетания, състав на българския фразеологичен фонд, отношение между фразеологизмите и останалия лексикален фонд на езика.”
Тя структурира устойчивите словосъчетания в две групи:
"А. Устойчиви словесни комплексни (термин на К. Ничева) с белег устойчивост и възпроизводимост на синтактичната връзка… (захарна болест, развалям пари, всичко хубаво…)
Б. Фразеологични словосъчетания
а) фразеологизми - словосъчетания, възникнали чрез преосмисляне на свободни словосъчетания (хвърлям топа, слагам рога…)
б) устойчиви сравнения - … тъмно като в рог, мъж като планина,…
в) фразосхеми - устойчива и фразеологизирана е и синтактичната схема: от + по; като … (от глупав по глупав; село като село)
г) пословици, поговорки, крилати фрази – (…много баби - хилаво дете; кучето скача според тоягата; дойдох, видях, победих – Цезар)"[3].
К. Ничева характеризира фразеологията като млада наука със стремеж да се обособи като дял от езикознанието. Авторката представя дискусионния въпрос за характера и същността на основния обект на фразеологията, очертава граници и обем на фразеологичния фонд, определяйки фразеологичната единица като особен вид единица и прави подробна и сложна квалификация.[4]
Въпреки многобройните разработки върху същността и структурата на фразеологичната система, няма теоретично единство по някои въпроси: понятието фразеологично съчетание не е декодирано еднакво навсякъде като основна единица за изследване и проучване, липсва точна класификация на тези съчетания, граници, състав, спорно е мястото на устойчивите сравнения, крилати фрази, пословици и поговорки, не всички автори включват фразеосхемите в изследванията си.
В този случай се приема класификацията на проф. Т. Бояджиев с уточненията и допълненията на В. Зидарова. Приема се и двудялбата при характеризиране на устойчивите словосъчетания - обособяват се устойчиви словесни комплекси и фразеологични словосъчетания (по В. Зидарова). Считат се за пълноправни фразеологични единици пословици, поговорки, крилати фрази. Определят се като тъждествени термините: фразеологично словосъчетание, фразеологизъм, фразема и синонимната им група се допълва с "фразеологична единица" - смятаме, че този термин е най-неутрален и същевременно конкретен.
Използвани са теоретичните обосновки на К. Ничева:
- Същност на семантичното ядро (смислов център, семантически господстващ компонент) - може да се говори за такова ядро, когато е ясна връзката между дадена дума - компонент на фразеологизъм и значението на съответния фразеологизъм.
- Десигнат - общо понятие около, което се групират фразеологични единици:
"щастлив" - с Господа е приказвал; родил се кога вечерял дядо Господ
- Лексикални единици - характерни за компаративни фразеологизми със значение, което сочи висока степен в проява или действие (много - никак). Лексикалните единици се свързват с точно определени фразеологични единици и обратното – фразеологичните единици неразривно свързани със съответния глагол, прилагателно или няколко глагола от един семантичен кръг - т.е. лексикална единица, която в това състояние се определя като задължително съпровождащ елемент:
черен вампирин - много като черен
Приетите теории и схващания са отразени в семантичния анализ на фразеологични единици с компоненти: ад, ангел, Бог, душа, дявол, рай, вампир, вещица. Изследването е разделено на осем глави по броя на компонентите и с техните названия. Главите не са еднакви по обем, защото и обема на проучения материал не е еднакъв. Подредени са в съдържанието от по-кратки към по-дълги с оглед на симетрията и постепенното разгръщане на изследването. Съдържат текстове със съпоставителен характер въз основа на три езика - български, сърбо-хърватски, полски. Включени са още две приложения, които отразяват по-схематично направения анализ.
Приложение 1 съдържа таблица, която отразява групи с еднаква семантична, стилистична, синтактична структура - семантична десигнатните групи (СДГ), използвани при разработката на проблематика. Лявата и дясната графа съдържат съответно сърбо-хърватска и полски фразеологизми, а в средната са разположени българските, тъй като по този начин по-пълно се проследява чуждоезичния фразеологичен поток и неговото отношение с българския.
Приложение 2 представя чрез схеми приблизителния процент на семантично съвпадане (от гледна точка на български език) при фразеологизми от български и сърбо-хърватски. Процентът е приблизителен, тъй като специфичният характер на фразеологичната единица, декодирането й, определянето на корелативните взаимоотношения затрудняват точната преценка.
Примерите от полския фразеологичен фонд, използвани в този труд са малко на брой, защото имат за цел само да допълнят изведения вече семантичен модел - общ или различен в контекста на славянското фразеологично богатство.
Фразеологизмите са ексцерпирани от:
- Фразеологичен речник на българския език
съст. К. Ничева, С. Спасова - Михайлова, Кр. Чолакова, София 1974
- Frazeoloski rjecnik hrvatskog jezika.
urеdnik: prof. J. Matesic, Zagreb 1983
- Slownik frazeologiczny jezika polskiego, Warszawa, t. I 1967, t. II 1968
Изданията, отразени в библиографичната справка са използвани като основа за формиране на собствено становище по въпросите разглеждани в настоящата дипломна работа и за информация и справка при разработване на части от проблематиката.
Изборът на компонентите, които фразеологични единици съдържат (ад, ангел, Бог, дявол, души, рай, вещица, вампир) е продиктуван от факта, че този вид фразеологични единици в такъв състав не са били анализирани, а специфичният характер на основните компоненти предполага богата образност, множество варианти при образуване на СДГ и заедно с това общ модел на структуриране на смисли и значения, нещо което обогатява настоящата разработка и й придава цялостен вид.
Нейната цел е да отдели и характеризира основните семантични групи в двата езика, като разкрие произхода на някои от тях, което от своя страна задвижва процеса на съпоставка, а той разкрива основните моменти при образуване на фразеологичните единици и спецификата на декодирането им.
По този начин се постига по-пълна картина на фразеологичното богатство и се разгръща визията за фразеологията като система цялостна, но и динамична в контекста на останалите дялове от лингвистиката.
Ясно е, че разработката не изчерпва проблема - той може да бъде обект на доста по-разширено изследване. В случая мащабите са сведени до компаративен анализ, който обаче, представя голяма част от характерните семантични, стилистични и синтактични белези на фразеологичните единици като особено колоритна част от езиковата система.
[1] Андрейчин, Л. Български език, 1974, стр. 139-141.
[2] Бояджиев, Т. Лексикология, Съвременен български език, 1999, стр. 208-209, стр. 212-215.
[3] Зидарова, В. Помагало по българска лексикология, 1998 стр. 135-140.
[4] Ничева, К. Българска фразеология, 1983.
@bgmateriali.com
