Ад, ангел, Бог и дявол в устойчивите изрази. Дипломна работа върху фразеологичните словосъчетания в български и сърбо-хърватски език
Зареждане на оценките…
Какво общо имат изразите „хвърлям топа“, „ни в клин, ни в ръкав“ и „през куп за грош“ и защо езиковедите още спорят как точно да ги нарекат? С този нерешен въпрос започва уводната част на дипломна работа върху фразеологичните словосъчетания.
В началото е очертан предметът на изследването: фразеологизмите в българския и сърбо-хърватския език, с оглед и към полския, които съдържат понятията ад, ангел, Бог, душа, дявол, рай, вампир и вещица. Обяснено е защо фразеологията се смята за млада наука и къде минава разделителната линия между тясното и широкото схващане за нейния обем.
Същинската част представя схващанията на четирима български езиковеди. Показани са задачите на фразеологията според Л. Андрейчин и четирите вида устойчиви словосъчетания, които той разграничава; класификацията на Т. Бояджиев със сраствания, единства, съчетания и изрази; двудялбата на В. Зидарова с устойчиви словесни комплекси и фразеологични словосъчетания; както и приносът на К. Ничева. Всяко положение е подкрепено с примери и с цитати от съответния автор.
След прегледа идва частта, в която се формира собствената теоретична позиция: коя класификация се приема за основа, с какви уточнения и допълнения, кои термини се смятат за тъждествени и какви работни понятия се въвеждат за нуждите на анализа, сред които семантично ядро, десигнат и лексикална единица.
Финалната част описва устройството на самото изследване: как са разпределени главите по компоненти, какво съдържат двете приложения и от кои речници са ексцерпирани фразеологизмите на трите езика.
Разработката е подходяща за студенти по филология, за подготовка на курсова или дипломна работа и за преговор върху фразеологията като дял от езикознанието.
Заключено съдържание
Купете материала за пълен достъп
Свързани материали
Думи, които не значат това, което казват: свободно, устойчиво и фразеологично словосъчетание. Разработка по български език с определения и примери
Един кратък откъс за отворения прозорец и уличната котка е поводът, от който тръгва тази разработка по български език. В същите няколко изречения се крият изрази като „на бърза ръка“, „превива гръб“ и „не ми дава сърце“, и точно те повеждат обяснението към разликата между свободното и устойчивото словосъчетание. Първата част съпоставя двата типа съчетания и показва защо при едните думата може да бъде заменена с друга, без изразът да се разпадне, а при другите замяната унищожава смисъла. Изведени са и двете определения, които ученикът трябва да знае точно. Втората част подрежда устойчивите словосъчетания във видове. Отделно са разгледани устойчивите изрази с описателните названия, съставните термини, преносните названия и формулите на речевия етикет, заедно с обичайните им съкращения. Следват фразеологичните словосъчетания с техните четири групи: същинските фразеологизми, устойчивите сравнения, фразеологизираните конструкции и пословиците, поговорките и крилатите изрази. Всяка група е придружена от списък с примери. Третата част е най-подробна и се занимава със смисловите и граматичните особености. Върху шест изречения е показано как един фразеологизъм може да поеме ролята на глагол, на съществително, на прилагателно, на местоимение, на наречие или на междуметие. Обяснено е защо изразите са традиционни и неизменни, откъде идват старинните форми в изрази като „добър вечер“ и „со кротце, со благо“, и как фразеологизмите влизат в отношения на синонимия, омонимия и антонимия, представени чрез съпоставени двойки. Финалната част се спира на употребата в речевата практика: кои фразеологизми са стилистично неутрални, защо разговорната реч и художествената литература са тяхната естествена среда и кои изрази носят подчертано книжовен характер. Разработката е подходяща за подготовка за класна работа и за упражнения върху лексикалната система на българския език.
„Ахилесова пета“ се пише с малка буква: план за урок по български език за произхода, стиловата употреба и правописа на фразеологичните словосъчетания, с осем източника и задачи за час
Пилат умива ръцете си пред народа, а класът трябва да познае кой познат израз идва оттам: с тази задача планът отваря часа и оттам минава към произхода на устойчивите съчетания. Сценарият е разделен на шест стъпки. Втората изброява източниците на фразеологизмите с точни примери към всеки от тях: бита и ежедневието, народните вярвания и обичаи, конкретни събития и личности, митологията, Библията, приказките и литературните творби, пословиците и крилатите изрази, както и преносната употреба на свободни съчетания. Третата стъпка разглежда употребата и разграничава стилово немаркираните изрази от стилово маркираните, с примери за разговорна, публицистична и художествена реч, включително откъс, чрез който се показва речевата характеристика на герой. Тук е и предупреждението за устойчивите съчетания в научния и в административния стил, които само назовават и затова не са фразеологизми. Четвъртата стъпка събира граматичните особености и правописната норма, сред тях писането на прилагателните, образувани от собствени имена, и остарелите форми, запазени в няколко израза. Петата е кратко устно обобщение по три точки, а шестата дава четири задачи за час, между които обяснение на произхода на един израз, разпределяне на примери по източник, съставяне на изречения по стил и попълване на правописа. Планът е подходящ за учител, който преподава темата, и за ученик, който преговаря преди изпитване.
Тест по български език: „Фразеологични словосъчетания“ – 20 задачи с отговори за устойчивите изрази, смисловото единство и езика „от дъжд на вятър“
Как се превръща едно езиково правило в практическо умение? Този тест по български език е изграден именно около такава идея: чрез 20 задачи с отговори учениците не само разпознават фразеологични словосъчетания, но и ги разграничават от свободните съчетания, тълкуват значението им, откриват тяхната устойчивост и проследяват ролята им за изразителността на речта. Началото на материала е организирано около кратък текст, в който фразеологизмите са включени в естествен контекст. Първите пет задачи проверяват четене с разбиране, разпознаване на устойчиви изрази, разграничаване между свободно и фразеологично словосъчетание и извличане на значение според контекста. Така проверката започва не с абстрактни определения, а с конкретна употреба на езика. Следващият блок разширява работата към основните характеристики на фразеологизмите. Въпросите насочват към смисловото единство, устойчивостта, експресивността и възможността значението да бъде предадено с една дума. Включени са задачи за сравнение между свободни и устойчиви съчетания, за разпознаване на идиоми, за правилно тълкуване на фразеологични изрази и за откриване на нарушена устойчивост. Така ученикът работи едновременно с понятие, значение и употреба. Материалът съдържа и практическа задача, свързана с избора на подходящ речник, както и въпрос за допустима вариация на устойчив израз. Това допълва теоретичната проверка с езикови умения, които могат да се използват и извън конкретния урок. Финалната част включва три задачи със свободен отговор. В тях учениците трябва да обяснят разликата между свободно и фразеологично словосъчетание, да съставят собствени изречения с фразеологизми и да заменят устойчиви изрази с една дума. Така тестът преминава от разпознаване към самостоятелно прилагане на знанията и дава възможност да се провери дали понятията са действително усвоени. Към всички задачи е приложен пълен ключ. За въпросите с избираем отговор са дадени верни решения и кратки обяснения, а за отворените задачи – примерни отговори. Това прави материала удобен както за учителя, така и за ученика. Учителят може да го използва за текуща проверка, упражнение, преговор или самостоятелна работа в час. За ученика тестът е полезен за самопроверка и затвърдяване на знанията, защото съчетава работа с текст, терминология, значения, речникова справка и собствено езиково приложение. Разработката е подходяща за урок върху фразеологичните словосъчетания, за домашна работа, за подготовка преди контролна работа или за кратка диагностична проверка. Разнообразието от задачи позволява материалът да се използва както цялостно, така и на отделни части според целите на урока.
„Обърна с главата надолу“: два пъти един и същ израз с два различни смисъла. Учебна разработка по български език за свободните и фразеологичните словосъчетания, за идиомите и с миниконтрол
Едно и също съчетание от думи стои в две изречения и означава две различни неща: веднъж пилот, увиснал с главата надолу, и веднъж световна икономика, обърната с главата надолу. От тази съпоставка тръгва учебната разработка за свободните и фразеологичните словосъчетания. Първата част извежда разликата между двата вида: при свободните всяка дума пази собственото си значение и се съчетава свободно с други, при фразеологичните думите губят самостоятелността си и образуват ново, преносно цяло. Примерите вървят по двойки, за да е видима границата между тях. Следва раздел за особеностите на устойчивите изрази, подреден в три точки: смисловото единство, заради което фразеологизмът често се заменя с една-единствена дума; експресивността, която добавя оценка и чувство; устойчивостта на състава, с обяснение къде промени не са възможни и къде са допустими малки колебания. Отделна част показва кога значението на израза се подсказва от думите в него и кога няма никаква връзка с тях, тоест кога стигаме до идиом, а с него и до нуждата от фразеологичен речник. Разработката завършва с кратък миниконтрол от три задачи, в който ученикът сам разпределя изрази по вид, заменя фразеологизъм с една дума и попълва подходяща устойчива форма, и с обобщение на най-важното. Подходяща е за час по български език, за самостоятелна подготовка преди изпитване и за преговор върху лексикалните понятия.
„Дим да ме няма“ не се превежда дума по дума: план за урок по български език върху свободните и фразеологичните словосъчетания, със сценарий на часа, изводите за дъската и понятието идиом
Часът започва с две изречения на дъската и с един въпрос към класа: различават ли се по смисъл двата пъти, в които се появява „обърна с главата надолу“. Планът води учителя стъпка по стъпка от това наблюдение до готовия извод и подрежда петте части на урока в реда, в който се изговарят пред учениците. Първата стъпка съдържа самите изречения, цитирания източник, въпроса към класа и двата извода, които се извеждат заедно с децата. Втората въвежда същността на двата вида съчетания и дава сдвоени примери, при които една и съща дума веднъж пази значението си, а друг път го губи. Третата стъпка разглежда трите особености на фразеологизмите с готови примери за всяка: смисловото единство и заменянето с една дума, експресивността и оценъчното отношение, устойчивостта на състава заедно със случаите, в които са възможни леки промени. Четвъртата разграничава изразите, чието значение се подсказва от думите в тях, от онези, при които без предварително знание не се отгатва нищо. Петата въвежда понятието идиом и препраща към фразеологичните речници. Планът завършва с кратко обобщение, формулирано от името на учителя и готово за изричане в последните минути на часа. Подходящ е за преподаване на темата в час по български език, за подготовка на урок по лексикология и за учител, който търси готов сценарий с точни примери.
Умивам си ръцете: фразеологичните словосъчетания в българския език, урок за произхода им, за стиловата употреба и за правописа, с примери от Библията, митологията и литературата
Един стих от Евангелието и една всекидневна фраза стоят една до друга в началото на този урок: откъсът за Пилат, който умива ръцете си пред народа, служи като вход към темата за устойчивите словосъчетания. След него изложението подрежда произхода на фразеологизмите по източници, с примери към всеки от тях: бита и ежедневието, народните вярвания и обреди, историческите събития и личности, митологията, Библията, приказките и литературните творби, крилатите изрази и пословиците, както и преносната употреба на свободни съчетания. Следва частта за употребата, в която се разграничават стилово неутралните изрази от стилово маркираните, с примери от разговорната реч, от публицистиката и от художествения текст, включително речевата характеристика на герой. Отделна бележка предупреждава за устойчивите съчетания в научния и в административния стил, които само назовават и затова не са фразеологизми. Кратък раздел събира граматичните особености и правописните правила, сред тях писането на прилагателните от собствени имена. Урокът завършва с обобщение на най-важното за запомняне и с кратка проверка от три задачи с готови отговори. Подходящ е за час по български език, за самостоятелен преговор и за подготовка преди изпитване върху лексикалните понятия.