ФУНКЦИИ НА ЕЗИКА

 

          Из „След лова“

          След един лов на пъдпъдъци ние така се изморихме, че няколко километра път до близкото село, което напуснахме рано сутринта, ни се стори безкраен.
          Августовската нощ ни завари близо до реката. Там из буйно израсналите царевици намерихме доста пъдпъдъци, но високите стъбла и слогове пречеха на стрелбата. Ударените птици мъчно се намираха. Ободрени от вечерната хладина и раздразнени от честите изстрели, кучетата ни тичаха като луди и не слушаха нашите заповеди.
          – Да прекратим лова – предложи другарят ми. – Утре на ранина, докато росата не се е вдигнала, ще започнем от тия места. А сега хайде в село.
          – Защо да не пренощуваме тук? – казах аз. – Имаме мушами. Те ще ни запазят от влагата и росата. Ще накладем огън и ще си направим отлични легла в оная копа сено.
          – Както искате – съгласи се моят другар.
          Ние накладохме огън, изпекохме няколко убити птици и като се навечеряхме богато, приготвихме леглата си. Излегнати край тлеещия огън, мълчаливо се наслаждавахме на почивката. Ловът с птичар е уморително занимание, но почивката след това е второ удоволствие.
          Под метнатите върху сеното мушами още се усещаше топлината на земята, напечена през деня от жаркото слънце. Миризмата на сено и пръст ставаше по-остра и опиваща във влажния въздух край реката. Нашите кучета, легнали край огъня, лениво помахваха късите си опашки и като ни гледаха виновно, вслушваха се в гаснещите звуци на полето.
          – Хубава нощ – казах аз, загледан в дълбокото черно небе, осято със звезди, които тържествено мигаха в тъмния купол.
          – Хубава, но безлунна – отговори другарят ми. – По-хубави са юнските нощи.
          Той помълча и добави:
          – Юнските нощи, когато въздухът е наситен с аромата на узрели треви и на млада зеленина...
          – Всички нощи разнежват човека – забелязах аз.
          Ние мълчахме дълго време. Нощта бавно обгръщаше всичко. Нашият слаб огън образуваше малко червено петно, отвред притиснато с тъмнина. Околните кукурузи безмълвно се издигаха като мрачни и страшни редици на някакви полкове, спрели своя походен марш всред равнината. В топлия и влажен въздух щурците стържеха като луди, а крякането на жабите режеше нощта.
          – Случвало ли ви се е да пощадите дивеча, когато няма почти никакви видими причини за това и когато той сам се е навирал на пушката ви? – неочаквано попита моят другар.
          – Струва ми се, че не...
          – Хм, тогава не познавате особеното удоволствие, което ловецът изпитва при подобен случай.
          – Поради?...
          – Поради идеята за вечност, ако щете! – натърти другарят ми и ме погледна с тоя сърдито-настойчив поглед, с който човек гледа събеседника си, когато се бои, че последният приема думите му с насмешка. [...]

Емилиян Станев

          ► Кога и къде се развива действието в откъса от разказ на Емилиян Станев?
          ► Как е представена лятната нощ след лова? Какво е въздействието на нейното описание в разказа?
          ► За какво разменят мисли двамата другари? Предайте със свои думи основните факти от разговора им.
          ► Как разбирате израза: Всички нощи разнежват човека? 
          ► Открийте в интернет разказа „След лова“ и го прочетете до края. Отговорете устно на въпроса: Защо ловецът понякога, без видими причини, решава да пощади дивеча?

          Езикът е комуникативно явление, което има психологическа, социална и културна природа. С негова помощ хората оформят и споделят мисли и чувства, разменят информация и осъществяват социални контакти, изграждат свои ценности.
          В тълковния речник на българския език думата функция има няколко лексикални значения. Основното от тях, поставено на първо място в речниковата статия, е: дейност, работа, предназначение.

          Какво обаче означава понятието езикова функция?

          Под езикова функция разбираме целта, с която използваме езика при общуване, неговото предназначение да служи при различни дейности на човека за удовлетворяване на човешки потребности. Това тълкуване дава основание на учените да определят най-често езиковите функции чрез прояви на човешкото поведение във всекидневието. Например използваме езика с цел: да съобщим за важно събитие, да помолим за помощ, да изкажем благодарност за извършено добро дело, да изразим съжаление за сполетяло някого нещастие и т.н. Като резултат от такива разсъждения езиковите функции могат да бъдат сведени до три основни: информативна, експресивна и социална.
          Посредством информативната функция езикът осигурява размяна на фактическа информация например: След един лов на пъдпъдъци ние така се изморихме, че няколко километра път до близкото село, което напуснахме рано сутринта, ни се стори безкраен. Това са сведения, чрез които се констатират особености на контекста – лов, вечер, огън.
          Експресивната функция на езика свидетелства за емоционалното състояние на общуващите например: Хубава нощ - казах аз, загледан в дълбокото черно небе, осято със звезди, които тържествено мигаха в тъмния купол. Информацията е емоционално обагрена, тя отразява отношението на говорещото лице към настъпващата нощ – вечерната хладина, гаснещите звуци на полето. Всичко това е отразено чрез езика в самото изказване на говорещия.
          Социалната функция на езика осигурява сведения за социалните връзки и взаимоотношения между общуващите лица например: Както искате – съгласи се моят другар. Използваната форма за учтиво речево поведение, от една страна, е маркер за дистанцираност между героите на разказа, но изразът „моят другар“, от друга страна, свидетелства за близките отношения между участниците в комуникацията.
          В лингвистиката съществуват още много възгледи за броя и вида на езиковите функции. Една от теориите, появила се в средата на XX век, принадлежи на британския езиковед Майкъл Халидей, според когото основните езикови функции са следните:
          • идеационна функция – определя се от възможностите чрез езика общуващите да конструират идеи, да изразяват свои мисли и опит (Ударените птици мъчно се намираха; крякането на жабите режеше нощта);
          • междуличностна функция – основава се на възможностите чрез езика общуващите да осъществяват социални контакти (Поради идеята за вечност, ако щете - натърти другарят ми); 
          • текстова функция – основава се на възможностите чрез езика общуващите да създават и да възприемат устни и писмени текстове (вж. средствата за връзка между изреченията в текста както на езиково, така и на смислово равнище). Най-популярна в световната лингвистика е класификацията на езиковите функции, която принадлежи на езиковеда Роман Якобсон.
          За да има комуникативен процес, твърди ученият, са необходими най-малко две лица – говорещо/пишещо лице (адресант) и възприемащо лице (адресат). Това, което се разменя в процеса на общуването, е съобщение. То отразява някакъв обект от действителността – контекст (предмет, човек, мисъл, чувство и т.н.). Съобщението, изразено чрез определен код, който най-често е естественият човешки език, характеризиращ се с определени правила, норми и закономерности, се предава по канал, т.е. контакт, който има физически или психически характер и свързва говорещото и възприемащото лице.
          Функциите на езика според Роман Якобсон се определят от по-сочените компоненти на комуникативния процес. Те са следните:

Езикова функция – предназначение на езика да служи за удовлетворяване на различни човешки потребности.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave