ФУНКЦИОНАЛНИ СТИЛОВЕ НА БЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК

 

          Прочетете текста:

          – Я чувай, Гуньо, знаеш ли... (холан остави се с твоите пусти клиенти!)... знаеш ли какво? Ти седни тая вечер, па напиши една уводна статия. Тегли му едно верноподанничество, че сам княза да се слиса. Тури там: Ваши смирени чада, Наш баща и татко, в праха на Августейшите ви нозе, нареди ги там като броеница, ти знаеш как. Па помени и за народа една-две думи, както му е реда. Разбра ли ме? Така. Па сетне тегли един калай на опозицията. Кажи там: Онези предатели, онези...
          – Предатели остаря вече, да турим мерзавци – поправя Гуньо.
          – Е, добре, тури мерзавци. Па да не забравиш да туриш и фаталния за българския народ. Дявол да я вземе, много ми се харесва тази дума „фаталния“! Като кажа така фф...ф...фаталния, сякаш че ффащам някого за гушата... Страшно ми се харесва!
          – А пък мен най ми харесва, като напопържам някого – изтърси чистосърдечно Данко Харсъзина, – отлеква ми нам-как на душата!
          – Ашколсун бе, Харсъз, да живейш – провиква се възхитен бай Ганю и потупва Данка по рамото. – Работата е опечена. Ти, Гуньо, ще напишеш, както ти рекох, уводната статия, тъй ли? А вий, Гочоолу, и ти, Дочоолу, някои дописки, някои телеграми да накалъпите.
          – Че какви телеграми, какви дописки? – запитват в недоумение двоицата.
          – Какви ли? – Всякакви. Не виждате ли другите вестници? Пишете там: Ваше Царско Височество, народът ликува колено- преклонно и единогласно моли Всевишния... и прочее; наблъскайте там каквото ви дойде на ума. Кажете там: Българският народ е дал хиляди доказателства, че когато се коснат до правата му, всички до един стават на крак и... таквозинака... със сълзи на очите... и тъй нататък. Най-сетне, какво ще дращите много, много: напсувайте опозицията, па вер селям. Ами! Какво ще седнем сега да се лигавим с разни философии. И кой ще те разбере! Нали работата е да замажем очи – карай колата. Не е ли тъй?

Алеко Константинов. „Бай Ганю“

          1. СЪЩНОСТ НА ПОНЯТИЕТО СТИЛ

          В откъса от книгата „Бай Ганю“, който прочетохме, се срещаме с няколко различни начина на изразяване. От една страна е гласът на разказвача, който показва какво се случва. В конкретния откъс разказвачът само на няколко пъти взема думата, за да внесе уточнения: „поправя Гуньо“, „провиква се възхитен бай Ганю и потупва Данка по рамото“, „запитват в недоумение двоицата“. Общото между тези изрази е, че изказът е неутрален, напълно според правилата на нормалната реч.
          По съвсем друг начин разговарят помежду си главните герои – Бай Ганьо, Гуньо Адвокатина, Данко Харсъзина, Гочоолу и Дочоолу. В тяхната реч се чуват изрази като „Я чувай, Гуньо, знаеш ли“, „холан остави се с твоите пусти клиенти“, „па сетне тегли един калай на опозицията“, „наблъскайте там каквото ви дойде на ума“ и още много други. Има даже и един своеобразен „превод“ на думата „фатален“. Вместо да означава „съдбовен“, „унищожителен“, в съзнанието на Бай Ганьо тя звучи като „ффащам някого за гушата“.
          Когато обаче става дума, какви изрази да се използват във вестника, тогава те вече са: „Ваши смирени чада“, „в праха на Августейшите ви нозе“, „народът ликува коленопреклонно“ и т.н.
          Показано ни е и как за определени теми се говори различно. За монарха и за народа се говори с едни думи, а за опозицията – със съвсем други.
          Виждаме и как протича изборът между различни синоними, с които се назовава едно и също нещо – в случая за опозицията. Думата „предатели“ вече изглеждала остаряла и изтъркана, затова по-добре било да се използва „мерзавци“.
          Различна е и целта, която думите трябва да постигнат. Адресирани към монарха, те трябва да предизвикат одобрение, да покажат, че пишещият признава княза за върховен авторитет. С други думи – да се покаже покорство пред властта. Адресирани към опозицията, думите трябва да уязвяват, да покажат неодобрение, да унищожават.
          Езикът, който е използван, за да се състави този текст, е един и същи – българският. Но от богатите възможности на този език в различни-те ситуации на неговата употреба съзнателно се избират такива изразни средства, които са най-уместни за съответната ситуация. А това означава, че те ще се подбират в съответствие с:
          ► участниците в общуването, тяхната социална характеристика и отношенията помежду им;
          ► предмета и темата на общуването;
          ► сферата, в която протича общуването – официална, битова, делова и др.;
          ► формата на речта – устна или писмена;
          ► вида на речта – монолог или диалог;
          ► целта, която общуването иска да постигне.
          Така получените разновидности на книжовния език наричаме негови функционални стилове.

          Стил (от гр. stylos = писалка) наричаме онзи обществено приет начин за употреба на езика, който е приложим в различни ситуации на общуване и е резултат от целенасочен подбор на езикови средства – фонетични, граматични и лексикални – за да се отговори на условията на общуването: сфера, участници, предмет и тема, постигане на определена цел.

          Както видяхме, не всички думи в откъса от „Бай Ганю“ имат еднакво значение за оформянето на стила. Някои от думите и изразите са обичайни за българския език и са приложими във всички стилове. Тях наричаме неутрални изразни средства. Други думи и изрази обаче могат да се използват само в определен стил. Тях наричаме стилово маркирани.

          2. ИНДИВИДУАЛНИ И ФУНКЦИОНАЛНИ СТИЛОВЕ

          Широко известна е мисълта на френския учен и писател Жорж Бюфон, изказана от него в речта му пред Френската академия: „Стилът – това е човекът“. С този афоризъм Бюфон иска да каже, че от начина, по който един човек се изразява, можем да разберем много неща за него – образованието му, културата му, начина му на мислене, характера му, цялата негова индивидуалност. И действително, ако погледнем към творчеството на големите писатели, не може да не забележим, че всеки от тях притежава свой неповторим стил, а произведенията му се отличават с характерна само за него обработка, свързваща всички елементи в едно добре организирано цяло. Всеки писател се стреми към това, а читателите от своя страна лесно разпознават стила на писателя. Затова казваме, че стилът на добрия писател е индивидуален.
          От друга страна, нека си представим, че някой известен учен или писател, когато разговаря със свои приятели за делнични неща, изведнъж започне да говори така, както би говорил пред студентите, четейки лекция, или ако пише лирическо стихотворение. Събеседниците му с право ще се учудят – ще помислят, че или си придава важност, или, че им се подиграва. Всеки човек, в зависимост от сферата на общуване, трябва да използва такива изразни средства, които са подходящи за тази сфера. По един начин ще говори той пред официалните власти, по друг начин ще пише в популярните вестници, по трети начин ще се изразява, когато излага научен проблем или пише литературна творба. За всяка от тези сфери съществува обществено приет начин за изразяване, който е задължителен за всички. Затова наричаме тези стилове колективни, или функционални, защото зависят от функцията, която езикът изпълнява при точно този начин на общуване. 

          За индивидуален стил говорим, когато по начина на изразяване можем да определим цялостната характеристика на човека, който говори, а за функционален – когато употребяваме изразни средства, приети от обществото като приложими в определена сфера на общуване.

          В българския книжовен език се използват следните функционални стилове:
          ► разговорен стил;
          ► официално-делови стил;
          ► научен стил;
          ► публицистичен стил;
          ► художествен стил.

          3. ЕЗИКОВ РЕГИСТЪР

          Ако се върнем към откъса от „Бай Ганю“, ще забележим, че използваните в него изрази се разделят на три основни вида:
          ► В един от случаите имаме изрази като „Ваше Царско Височество, народът ликува коленопреклонно и единогласно моли Всевишния...“
          ► Във втория случай авторът говори с общоприети изрази от рода на: „изтърси чистосърдечно Данко Харсъзина“.
          ► В третия случай се използват изрази като: „Я чувай, Гуньо, знаеш ли...“ или „Нали работата е да замажем очи – карай колата“.
          Всеки от тези изрази е невъзможен в друга ситуация освен тази, в която е употребен. Затова казваме, че в езика съществуват негласно приети списъци от думи и изрази, които оформят неговите различни регистри.

          Езиков регистър наричаме онзи набор от изразни средства, който се използва от говорещия или пишещия в зависимост от ситуацията на общуване и от отношенията между участниците в общуването.

          Има три основни езикови регистъра:
          ► Висок или официален. Използва се при общуване с институции или с непознати, а ситуацията на общуване е официална.
          ► Неутрален. Използва се във всички възможни стилове и сфери на общуване.
          ► Нисък или неофициален. Използва се в неофициална делнична обстановка при общуване между познати.

          4. ПОДБОР НА ИЗРАЗНИТЕ СРЕДСТВА ПРИ СТИЛОВОТО ОФОРМЯНЕ НА ИЗКАЗВАНЕТО

          Да продължим с „Бай Ганю“:

          – Сега трябва да го напишем наопаки. Как да го напишем?... Чакайте... Одобрявате ли така: „Небесата се отвориха и посипаха благодат върху нашето отечество.“
          – Само отечество много просто излиза – заявява бай Ганю, тури „нашето мило отечество
          – И аз мисля, че без мило не чини – каза бай Михал. [...]
          – Сега ще го обърнем наопаки, така, вместо „да подкопаят “, ще турим „да закрепят“. И да хвърлят нашето мило отечество под „миризливия ботуш на казака“.
          – Хайде сега да видим – казва бай Ганю. – Сега е зорът! Не знаем, дявол да го вземе, сегашните как ще я подкарат с Московията. Да знай човек, че искат да се мирят – лесна работа, може сума неща да напишем: „Цар Освободител; цар покровител; едноутробни братя; немските келяви чифути “ и прочее; ама не знаем какъв вятър ще повее... Добре: „братя, славяни “, ами ако и днешните са против славяните, па току виж... хоп! – бай Ганю предател! Не, знаете ли, добре е онуй там за „миризливия ботуш “ да го изхвърлим...
          – Е, ами какво да турим!...
          – Ст-ой! Недей бърза! Ще помислим... Знаете ли какво сега? Сега ний като не знаем още как вятър вее, да турим и тъй, и тъй, па те нека го тълкуват, както им уйдиса. Да туриме така... „Ида се прегърнем братски хем с русите, хем с немците...“ Тю! Да ги порази господ!...
          – Не, хич не уйдисва така! Какво е това „ хем-хем “? Пред княз тъй ли се говори – заявява адвокатствующият Гуньо.

          От този откъс е видно, че езиковите средства, които разказвачът и героите използват, са резултат на съзнателен подбор, защото различните изрази не подхождат на всяка ситуация на общуване – било защото изразяват определено отношение, било защото не са подходящи за общуване с определени хора („пред княз така ли се говори“).
          Да си припомним в съответствие с кои фактори протича подборът на изразни средства. Те са: участници в общуването, тяхната социална характеристика и отношенията между тях; предмет и тема на общуването; сфера, в която протича общуването – официална, битова, делова и др.; форма на речта – устна или писмена; вид на речта – монолог или диалог; цел, която говорещият иска да постигне. Говорещият подбира изразите, които ще използва, така че те да съответстват на цялостната ситуация.
          При този подбор има задължителност и свобода.
          ► Задължително е изразите, които се из-ползват, да бъдат правилни. Това ще рече, че те трябва точно да предават смисъла на това, което говорещият иска да съобщи, както и да са граматически правилни и да съответстват на избрания стил. Не е уместно да се използват изрази, които очевидно не съответстват на ситуацията. Ако общуването има официален характер, неуместни ще бъдат подчертано разговорните изрази, както и обратното – ако общуването е неофициално, официалните или поетичните изрази са неприемливи.
          ► Свободата на подбора се проявява в предпочитанието на различни изрази. Те трябва да са правилни, точно да изразяват смисъла на съобщението и да съответстват на ситуацията на общуването, но могат да се различават по форма.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave