„ХАЙДУТИ“ – ХРИСТО БОТЕВ
„КАКВИ Е ДЕЦА РАЖДАЛА БЪЛГАРКА МАЙКА ЮНАШКА...“

 

          В художествената литература винаги се представя нещо конкретно, единично, но то води читателя до изводи и обобщения, които са свързани с общото. Това обяснява защо творбата е озаглавена „Хайдути“, а не „Чавдар войвода“. Ботев възпява един от хайдутите, но така възвеличава подвига на всички. Второто заглавие „Баща и син“ пробужда очакването за приемственост в делото, която изисква синът да последва пътя на бащата.
          Произведението графично е разделено на три части. Темата на първата част е прослава на българските юнаци, които умеят да бранят човешката си чест и да защитават сънародниците си.
          В началото на „Хайдути“ е изразено желанието на певеца да запее песен, с която да прослави всички борци за народна свобода. Юнашките и хайдушките песни са паметта на народа за славното минало. Те съхраняват и предават на следващите поколения спомена за юнаците закрилници. Образите на „вехти войводи“ пробуждат чувството на национална гордост и вдъхновяват младите да тръгнат по бунтовните им стъпки.
          В „Хайдути“ тясно са обвързани образите на „българска майка юнашка“ и на „нашата земя хубава“, защото са родили, закърмили и отгледали достойни синове. Възпитали са у тях любов към народа, чувство за справедливост и за човешко достойнство. Научили са ги да не се примиряват с неправдата и робството, да не прекланят покорно глава пред потисниците и да не бъдат равнодушни съм теглото на народа. Така синовете се превръщат в народни закрилници и избират пътя на борбата.
          Чавдар войвода е български хайдутин, живял през втората половина на XVI в. За него е известно, че води дружина от около 300 юнаци, които действат в Кожух планина край град Щип. Четата му участва в голямото нападение на София през 1595 г.
         Чавдар войвода е български национален герой, защото е защитавал сънародниците си от „чорбаджии и турци“ и е допринесъл за съхраняването на българската народност. Българите почитат своя закрилник и пазят спомена за него. Делото на Чавдар войвода е възпято както във фолклора, така и в българската литература.
          Народните песни могат да се разделят на различни видове, ако се групират според характерни техни особености: времето на тяхното възникване, сюжета, героите, условията, при които се изпълняват...
          Една част от народните песни разказват за подвизите на юнаци като Момчил и Крали Марко и се наричат юнашки. В тях са разкрити силата и храбростта, с които тези герои бранят българските граници от врагове. Юнаците побеждават силни противници и прославят имената си.
          Друга група песни са хайдушките. Те са посветени на прославени войводи, останали в паметта на народа като народни закрилници. Такива са Ангел Войвода, Велко войвода, Чавдар войвода, Индже войвода и много други. В хайдушките песни се възхваляват и жени, които побеждават мъжете в състезание по стрелба и застават начело на дружината – Сирма войвода, Бояна войвода и др.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave