Трагедията “Хамлет” отразява новия светоглед на Шекспир, свързан с кризата на европейския хуманизъм, с неверието във възможността да бъде изградено общество,  достойно за благородните пориви на новия човек.

Героят в лицето на Хамлет олицетворява новите ренесансови разбирания за живота .Той отхвърля старите средновековни традиции и ни разкрива   човешки представи, в центъра на които са положени хората, а не божествените принципи. Страшен за него  е разривът между светлите хуманистични мечти и заобикалящата го реалност. Той е човек и е подвластен на желанието за мъст, но няма да накаже убиеца на баща си,  преди да се убеди, че постъпва правилно.

Хамлет не е  юноша, а   вече  мъж на средна възраст. Той е представител на новото време и именно поради тази причина не престава да си задава въпроси. Далеч е от средновековните възгледи и не  се примирява  с факта, че според старите схващания човек е роден с предначертана съдба.

Неговият образ провокира най-различни интерпретации. Съществуват три основни тълкувателни посоки : Хамлет като безволев човек на теорията и размисъла, който поради силната си чувствителност е неспособен за действие. Тази сантиментална перспектива е повече продукт на романтическите представи за отвлечено-мисловната натура Хамлет, която има проблеми в реалния свят, отколкото на внимателен прочит на Шекспировия текст. Други виждат героя като циничен и недоверчив, който с тези си качества разрушава света около себе си. Подобна посока на тълкуване акцентира действения момент на пиесата, като подценява монолозите и разговорите на Хамлет с Хорацио. Третата  посока за тълкуване схваща образа на Хамлет като отражение на характер, в който си дават среща осъзнати или подсъзнателни мотиви. Този характер кара героя да реагира по определен, неповторим начин в конфликтната ситуация, в която попада.

Твърдението, че Хамлет е нов тип герой се потвърждава  от изключителната му прозорливост и умението му да наблюдава и анализира. Тоест той се стреми да прониква отвъд повърхностното, видимото, да гледа не чрез клишетата на средния човек, който борави със стари, вечни истини. Завърнал се в родния си град, Хамлет узнава за мистериозните обстоятелства около смъртта на стария крал, които призракът му  разкрива. Но той не се поддава на емоцията, не се подчинява на старите принципи, според които  трябва да извърши своя синовен дълг и да накаже убиеца, а решава сам да разбере дали думите на призрака не са лъжа. Той проявява съмнение, докато според простонародните вярвания като пратеници на “отвъдния” свят, духовете известявали само истината.

Още преди да разбере страшната тайна на убийството, Хамлет е разочарован от майка си, която се е омъжила за Клавдий твърде скоро след погребението на краля. Огорчение  му поднася и красивата Офелия, в която е бил влюбен, защото тя се оказва безволево и покорно на баща си същество типично  в духа на средновековния християнски морал.

От самотен отмъстител, действащ тайно, принцът се превръща в явен противник на краля. Но Хамлет проявява колебание, когато пропуска последната си възможност да накаже престъпника, отказвайки се да го прониже с шпагата си по време на молитва.Ренесансовият идеал на Хамлет влиза в противоречие със синовния дълг. Това е всъщност разривът  между хуманизма на новите времена и остарялото разбиране за отмъщение. Ако Хамлет беше само средновековен принц, изпълнението на  присъдата не би поставило пред него сериозни проблеми. То би се изчерпало с наказанието на престъпника. Но за хуманиста Хамлет въпросът стои по различен начин. Той не може просто да убие един човек, защото това противоречи на принципите му. Дори да съзнава, че трябва да стори каквото е нужно, той цени  хората, затова и самото отмъщение протича не толкова по  посока на убийство-мъст, която изисква синовният дълг, а по посока на демаскирането на Клавдий като морален престъпник. Несъгласието с определените стари традиции, способността му постоянно да си задава въпроси, възхищението му от човека това “великолепно творение “  охарактеризират Хамлет като човек с нови идеи и идеали, герой на ренесанса, който се харесва на читателя и до днес.

Шекспировият персонаж спечелва нашата симпатия, защото в една все още тъмна епоха той се бори за запазването на човешкото и човека. Той е нов тип герой, който изстрадва трудния път към истината и справедливостта и е готов да заплати с живота си за тяхното постигане.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave