ХАНС КРИСТИАН АНДЕРСЕН – „ГРОЗНОТО ПАТЕНЦЕ“
КРАСИВА ИСТОРИЯ ЗА ДОБРОТО СЪРЦЕ
„Животът на всички хора са приказки, написани от Божиите ръце.“ Това са думи на датския вълшебник на словото, създал най-великолепните приказки, най-човечните истории за всички времена. Ханс Кристиан Андерсен, чародеецът на приказките, роден в малкото градче Одензе в Дания, с творбите си отдавна е жител на планетата. Тъжна приказка с добър край, написана от Божиите ръце, е животът на самия писател. Какво е да се родиш в семейство на перачка и обущар, а да бъдеш поет по душа и сърце! Да имаш съдбата на сирак и само четиринадесетгодишен да тръгнеш с мечтата да се избавиш от мизерията, която те принуждава да бъдеш тъкач, шивач, работник в цигарена фабрика, споделяйки съдбата на всички бедни деца. Да мечтаеш да станеш оперен певец и да не притежаваш глас като този на жената, която цял живот ще обичаш, без да познаеш любовта. Да бъдеш по рождение гениален, а да живееш от подаянията на другите. Да проникнеш в загадките на света, да дариш с щедростта на духовно богатия тъжното ежедневие на другите, но да не познаеш истинското щастие, въпреки че си създал над 150 приказки и безброй други вълшебни творби, които хората, притихнали и омагьосани, четат на 120 езика. Съдба, която удивително прилича на историята на Грозното патенце, превърнало се в красив лебед. Участ, великолепно възпроизведена в края на приказката за патенцето:
„Децата, като пляскаха с ръце, започнаха да скачат от радост; сетне те изтичаха при баща си и майка си, върнаха се отново с хляб и сладки, които хвърлиха във водата, и закрещяха в един глас:
– Новият е най-хубав от всички! Толкова млад и толкова хубав! И старите лебеди наведоха глави пред него.
Тогава той се засрами и скри глава под крилото си. Той сам не знаеше какво да прави; беше много щастлив, ала не можеше да се гордее, защото доброто сърце не познава гордостта.“
Но се гордее страната на Андерсен, дарила човечеството с един възвишено-романтичен творец, открехнал вселената на човешката нравственост и изпълнил духовното битие на хората с най-прекрасните приказки за всички възрасти.
СВЕТЪТ НА ЧУЖДИТЕ И НА СВОИТЕ, ВИДЯН ЧРЕЗ ИСТОРИЯТА НА ГРОЗНОТО ПАТЕНЦЕ
Разказвайки историята на грозното патенце, Андерсен задвижва глобалната тема „човекът и другите“, интерпретирана чрез подтемите „човекът и чуждите“ и „човекът и своите“. Като говори за сложната съдба на своя трогателен герой, той всъщност проследява съдбата на човека, принуден да търси мястото си в чуждия и враждебен свят, да изпита силата на страданието, преди да открие себе си и възвишения, красив и съвършен свят на своите, преди да се утвърди и да срещне любовта, уважението, приятелството и възхитата на духовно близките.
КОИ СА ДРУГИТЕ В ПРИКАЗКАТА „ГРОЗНОТО ПАТЕНЦЕ“ И КОЙ СЕ КРИЕ ЗАД ОБРАЗА ИМ?
Нека заедно попаднем в задния двор до канала, където царуват безсърдечието, глупостта, посредствеността и суетата. Обществото на пернатите е сбор от недоброжелатели, завистници и злобни същества. Първият житейски урок на новоизлюпеното и грозновато създание дават две патешки двойки. Боят е за храната и оцеляването, разпрата е за една нищо и никаква змиорка, а наградата за победителите поражда завистта на глуповатата патица – чуждата-своя майка. Побеждава по-силният. Лицемерието и завистта, въплътени в образите на птиците, проличават от отношението им към малко по-надарените от съдбата (патицата с червеното парцалче на крака). Суета, егоизъм, себелюбие и главозамайване са качествата на надутия пуяк, а по-късно в къщата на старицата със същите качества е обрисувана и кокошката, която може само едно – да снася яйца, както и котаракът – да прави гърбици, да мърка и да пуска искри. Светът на чуждите е негостоприемен, затова отхвърля беззащитното грозно птиче. Злобата и грубостта са безмерни. Първа го ухапва една патица, хапят и го кълват и другите патици, и глупавите кокошки.
Дори момичето, което храни птиците, е безсърдечно. Всеки път се опитва да ритне белязаното от съдбата същество. Пуякът се втурва, гърголи и почервенява, когато забележи неориентираното мъниче. Отношенията сред това озлобено общество се градят на ласкателство и ненавист. Другият се допуска, ако е щедър. И патето узнава що е егоизъм, присмех, глупост. По-сърдечните, но също толкова глупави като останалите, биват убивани (епизодът с дивите патици). Дори и извън двора героят на Андерсен попада на също толкова безлични същества и разбира, че те биха приели някого само ако имат изгода от него (бабата с котарака и кокошката) или ако приличаш на тях. Късогледи са, съдят за другите по собствените си възможности (котаракът и кокошката) опитват се да убият индивидуалността в различния от тях („снасяй яйца и мъркай“ е съветът за оцеляване и приобщаване, изпитано условие за щастие), присмиват се на възможностите на другия и Грозното патенце отново не среща любов и разбиране. Опитват се да то пречупят, да го променят, да го приспособят към своя свят, без да оценяват възможностите и потребностите му и най-вече – таланта му да плува и да се гмурка във водата (истинския живот). Светът на чуждите поражда страх, отблъсква дори когато е дружелюбен, повод е за недоразумения (пакостите в дома на селянина).
КОЙ СЕ КРИЕ ЗАД СВЕТА НА СВОИТЕ?
Красивите лебеди, ще отговорите вие. Да, това е светът на грациозните и великолепни създания сред птиците, които обичат да летят към красиви, далечни и непознати страни, да бродят из света на другите. Но за да разберем посланията на писателя, трябва да приемем техния образ (както и образите на останалите герои) не само в буквален смисъл, но и иносказателно. Светът на лебедите е един особен свят. Това е светът на своите, на себеподобните – свят, белязан от полет към висините, свят, който излъчва красота, вълнува, поражда обич. До него трудно се стига, ни разказва историята на Грозното патенце, защото пътят към красотата винаги е осеян със страдание. Героят на Андерсен трябва да порасне и да заслужи този свят, да премине през всички превратности на съдбата, да се научи на търпение. И патенцето разбира, че първо трябва да намери себе си, само да извърви пътя си. Той ще го отведе при своите, докоснали още при първата среща сърцето и душата му. Този чуден свят на доброто и красивото приласкава сърцето, милва душата. Това е сърдечен свят, в който можеш да откриеш истинското общуване. Това е свят на любовта и съвършенството, в който те посрещат и приемат с възхита. Няма значение дали си се родил сред грозота и посредственост като чужд-свой син, когото не разбират околните и от когото се гнусят всички домашни пернати. Важното е, че си произлязъл от лебедово яйце!
КАКВО УЗНАВАМЕ ОТ СРЕЩАТА И ЗАПОЗНАНСТВОТО СИ С ПАТЕНЦЕТО?
Историята на Грозното патенце несъмнено е разказ за съдбата на Андерсен, за момчето, което иска да скъса с мизерията и посредствеността и „да стане известно“. Чудачката-съдба е подхвърлила в гнездото на перачката и обущаря едно лебедово яйце, което е донесло славата на Дания и е дарило света с прекрасни вълшебства и чудеса (приказните истории на гения). Но зад образа на грозното патенце, което се е превърнало в красив лебед, се крие не само чудакът Андерсен, а и всеки деликатен, добър, лесно раним и уязвим човек, чужд на фалша и лицемерието, който не познава гордостта. Не сме ли това и ние? Не е ли разказана приказката за всеки от нас и за трудностите по пътя на нашето съзряване? Не търсим ли и ние като патенцето отговора на въпросите: Кои сме? Какви сме? Такива ли трябва да бъдат нашите родители? Как да стигнем до своите, до себеподобните личности? Как да открием света на прекрасното? Как да станем щастливи? Вечни въпроси, на които човечеството не е престанало да търси отговор.
Затова приказката на Андерсен вълнува душите и сърцата ни и ни кара да обичаме и разбираме стремежа на Грозното патенце за откриване на своя свят. Този порив живее у всеки един от нас. Ние вечно търсим онзи свят, в който ще бъдем приети и ще се чувстваме като красиви лебеди сред хората, които мислят, чувстват, обичат другия като нас и приемат живота като вечен полет към висините на доброто и красивото.
Стоймира ГЕОРГИЕВА
@bgmateriali.com
