Китайският император имал най-хубавият дворец на света, целият от скъп порцелан. Той бил горд с богатствата и палатите си.
Един ден императорът разбрал от книгите за славея, който пеел много хубаво и решил да се запознае с тази чудна птица, като изпратил слугите си да я доведат. В палата приготвили златна пръчка за птицата, a когато запяла, в очите на владетеля блеснали сълзи. Наистина славеят пеел прекрасно.
Веднъж на императора донесли пакет с надпис: Славей. Вътре имало изкуствен славей, много приличал на истинския, само че обсипан със скъпоценности. Като го навиели, той пеел песните на истинския славей. Пожънал същия успех, като истинския, при това бил по-красив. Тридесет и три пъти изпял една ѝ съща песен без да се умори, тогава императорът решил да чуе и истинския славей. Но той вече си бил заминал. Никой не забелязал как изхвръкнал през прозореца и отлетял в гората. Императорът нарекъл славея неблагодарно същество. По-хубавата птица останала, утешил се той, и поставил изкуственият славей до леглото си върху копринена възглавница.
Изминали години и нещастие сполетяло страната, китайският император легнал болен. Бледен и студен лежал в голямото си легло, през отворения прозорец месецът осветявал изкуствения славей, a на гърдите му седяла самата Смърт. Музика! Музика! - стенел императорът. Той молел изкуствения славей да му попее, но птицата мълчала, пружината не била навита, а наоколо било страшно тихо. Изведнъж зад прозореца се разнесла чудна песен, истинският славей чул за болестта на императора и дошъл да го ободри с песента си.
Той пеел, a смъртта се заслушала и отлетяла през прозореца като студен облак. Императорът познал птичката, благодарил ѝ. Попитал с какво да я възнагради, но славеят вече бил награден. Сълзите на императора са били неговата награда. Птичката отново запяла, а императорът се унесъл в сладък сън, а когато слънцето изгряло, се събудил възроден. Никой от слугите не дошъл при него, мислели го за умрял. Само славеят седял на прозореца и пеел.
@bgmateriali.com
