Резюме на „Славеят на китайския император“ от Ханс Кристиан Андерсен: сюжетът, в който живата песен побеждава златната птица

Кратък и подреден вариант на една от най-обичаните приказки на Ханс Кристиан Андерсен, събран в сбит преразказ, който следва хода на действието без излишни отклонения. Разказът тръгва от славата на китайската столица, разнасяна от пътешественици и поети по цял свят, и от мига, в който самият император научава от книгите, че в неговата държава живее певец, когото никога не е чувал. Оттам преразказът проследява търсенето на славея из дворцовите зали и коридори, срещата с бедното момиче от кухнята, първото пеене пред владетеля и наградата, която птицата приема вместо злато. Отделено е внимание и на появата на изкуствения славей, обсипан със скъпоценни камъни, и на съревнованието между двете птици, което подрежда наново симпатиите на двора и на народа. Финалната част стига до тежката болест на императора и до нощта, в която около леглото му се събират собствените му дела. Кой се завръща тогава при него и какво поисква от Смъртта остава да се прочете в самия текст. Преразказът е написан в сегашно време, с ясен и достъпен език, без пряка реч, така както се изисква в училище. Подходящ е за ученици, които трябва да възстановят съдържанието на приказката за час по литература, за домашна работа или за подготовка преди преразказ в клас. Може да послужи и като опора при разсъждение върху разликата между истинското и подражателното изкуство, както и върху цената, която властта плаща за блясъка около себе си.

Пълният текст на лирическия цикъл, в който Христо Смирненски сяда на една маса с Дявола и го оставя сам да говори. Първата част, „Приказка за честта“, е изповед. Старият Мефистофел кани лирическия герой на чашка абсент и решава веднъж да бъде откровен: разказва как някога е слязъл на земята, какво се е случило с опита му да се сдобие с чест и какво е открил, когато се е представил на хората такъв, какъвто е. Разказът му минава през булеварда, през салоните и през писмата на министри и придворни, а всяко ново стъпало на успеха звучи по-двусмислено от предишното. Втората част, „Приказка за тинята“, е вечерна разходка из калния престолен град. Дяволът облича расо, спътникът му тръгва с него, а пътят свършва в късна лавка, над чиято врата виси нещо, което не би трябвало да е там. Появяват се кръчмарят с поклоните, пеещите посетители, един намръщен юноша с горчива тирада за света и още едно същество, чиято реплика затваря целия цикъл. Текстът е даден изцяло, с оригиналното разделение на двете приказки и с римуваната строфика на Смирненски, без съкращения и без преразказ. Подходящ за четене в час, за цитиране в анализ и за подготовка върху сатиричната поезия на Христо Смирненски.

Високо над града стои статуя, покрита с чисто злато, със сапфири вместо очи и рубин на дръжката на меча. Всички ѝ се възхищават, но никой не забелязва, че тя плаче. Тук е събран пълният текст на приказката „Щастливият принц“ от Оскар Уайлд в български превод, готов за четене и за работа в час. Началото представя статуята през очите на града: съветника, който иска да мине за ценител на изкуството, майката, която дава принца за пример на плачещото си дете, разочарования човек и децата от сиропиталището. Още тук се появява разликата между това, което хората виждат, и това, което е. Втората сюжетна нишка е на малкото лястовиче, останало след своето ято заради една тръстика. Историята на неговото ухажване, разочарование и решение да отлети към Египет е разказана с лека ирония и подготвя срещата с принца. Същинската част е поредица от нощи. Принцът вижда от високото нищетата на своя град и моли лястовичето да отнесе нещо от самия него на един беден човек, после на друг. Всеки път пратеникът се готви да замине и всеки път остава още една нощ. Читателят проследява шивачката с болното дете, младия писател в таванската стая и малката кибритопродавачка, а също и това, което лястовичето вижда, докато обикаля улиците. Финалът е оставен за самото четене: какво остава от статуята, как реагират кметът и общинските съветници, професорите и работниците в леярната и кои са двете най-скъпоценни неща в града. Текстът е подходящ за извънкласно четене, за уроците върху авторската приказка, за разговор по темите за състраданието, добротата и истинската красота и за читателски дневник.

Замисълът е да се обърне познатата приказка и оттам произтича всичко останало. Началото рисува чудна пролет край голямото езеро, върбите и спокойствието на водата, а в гнездото на най-красивата лебедка лежат три бели яйца. Появата на новороденото предизвиква възхищение: дивите патици твърдят, че не са виждали такова, а гъските го обявяват за бъдещ крал на езерото. Оттам разказът следва какво прави всеобщото възхищение с едно малко същество и накъде води то. Обръщането на сюжета е проведено последователно, а езикът пази приказната си окраска. Композицията повтаря тази на оригинала, за да е видима разликата. Разработката е подходяща за образец при творческа преработка на приказка.

Пълният текст на поемата, с която Пенчо Славейков въвежда в българската литература образа на твореца, изправен пред най-жестокото изпитание за своя дар. Творбата започва с епиграф от Бетовен и с картина на лятната нощ: композиторът отмахва завесите пред отворения прозорец, но между него и сиянието на звездите застава злокобен мрак. Няколко акорда, откъснати от рояла, и безпомощно отпуснатите ръце подготвят вътрешния монолог, който е сърцевината на поемата. В този монолог оживяват мислите на глухия творец: усещането за безвъзвратна загуба, представата за самия себе си като мъртвец приживе и подигравката на съдбата, скрита в собствената му слава. Следва обратът, в който на помощ идват споменът за друг велик творец и мисълта за слух, който не зависи от ушите. Финалната част връща действието към рояла и добавя втора гледна точка: тази на младия ученик, застанал зад учителя си и чул в бурните звуци нещо, което не може да си обясни. Последните стихове дават отговора на цялата поема. Текстът е подходящ за четене и разбор на творбата в час, за упражнение по интерпретация на мотивите за страданието, дарбата и безсмъртието на изкуството и за подготовка на съчинение върху „Cis moll“.

Старобългарската ораторска проза рядко се чете в самия си вид, а тук тя е дадена именно така: като текстове, не като преразказ за тях. Сборникът събира похвални слова на свети Климент Охридски на достъпен съвременен български език. Първото е похвалата за неговия учител Кирил Философ, в която животът на славянския първоучител е представен като път на отказ от красотата на този живот, от слава, дом и богатство в името на друго отечество, а изложението постоянно се подпира на цитати от Писанието. Следват похвалата за Четиридневния Лазар, похвалното слово за Йоан Кръстител и похвалното слово за архангелите Михаил и Гавраил. Последното развива представата за двамата архистратизи като пазители на реда в света и завършва с дълга поредица от подети едно след друго изречения за онова, което се пази чрез тях. Четенето на самите слова показва как е устроен жанрът: обръщението към слушателите, редуването на разказ и възхвала, реторичните въпроси, натрупванията, сравненията със слънце и светлина, вплетените библейски цитати и молитвеното завършване. Точно тези белези се търсят, когато се пише за старобългарската литература, и тук те могат да се проследят в цял текст, а не по кратък откъс в христоматия. Изданието е подходящо за четене на първоизточника, за подготовка на анализ и на характеристика на жанра похвално слово, за извличане на цитати за съчинение или реферат, както и за учители, които представят делото на Климент Охридски и на неговите учители в час.