ХАРАКТЕРИСТИКА НА ГЕРОЙ
„РАДИНИ ВЪЛНЕНИЯ“
В главата „Радини вълнения“ са представени няколко герои – Рада, Кириак Стефчов и Бойчо Огнянов. Най-пълно е представен образът на Рада Госпожина.
Нека проследим как е изграден образът на героинята, как я описва авторът, как тя се представя чрез поведението си, какви са отношенията й с другите герои.
• Отношението на автора
– Прави портретна характеристика на Рада – описва външния й вид: „...високо, стройно и хубаво момиче, с простодушен и светъл поглед и с миловидно, чисто и бяло лице“.
– Разказва за живота на момичето и за мястото й в обществото на Бяла черква, където се развива действието в романа: сираче, хранениче на Хаджи Ровоама, готвена за послушница и монахиня.
• Чувства, мисли, поведение на героинята
– Вълнението на Рада при започването на годишния изпит на нейните ученички, промяната на настроенията й:
„Миловидното й лице, оживено от вълнение, ... и осветлено от големи влажни очи, ставаше обаятелно-прелестно. Прозрачни розови облачета, играещи по бузите й, издаваха трептението на свенливата й душа.“
„Рада с напрегнато внимание следеше за отговорите им и техните случайни запъвания се отзоваваха болезнено върху чертите на лицето й.“
„Тя ги заливаше със светлия си поглед, тя ги ободряваше с небесна усмивка и туряше цялата си душа на техните трепетни устни.“
– Чувствата на Рада в тежката ситуация, когато Стефчов изпитва ученичките й и ги обърква с въпросите си:
„Рада стоеше като тресната. Капка кръв не беше останало в лицето й; мъченически тръпки подръпваха бледните й бузи; по челото й ... няколко едри капки пот избиха... Тя не смееше да дигне очи. Чинеше й се, че потъва в земята. Нещо я душеше гърдите, идеше й да заплаче с глас – и едвам се удържаше.“
– Промяната в настроението на Рада, след като Бойчо Огнянов се намесва в ситуацията:
„Рада от едно прехласване мина в друго. Учудена, трогната до сълзи, изненадана, тя гледаше с благодарност тоя великодушен човек... Пръв път тя срещаше, и то един непознат, топло и братско участие... Тя тържествуваше, тя порасте пак, тя погледна гордо и щастливо навсякъде – и навсякъде срещна съчувствени погледи. Сърцето й се изпълни с признателно вълнение, а очите й - със сълзи...“
– Реакцията на Рада при думите на Събка:
„Машинално всички хвърлиха очи на Рада, която се зарумени и наведе смутено глава. Гърдите й се издигаха високо от вълнение.“
• Отношението на другите герои към Рада
– На Хаджи Ровоама – монахинята и не подозира, „...че е възможно по-човеколюбиво отношение към тая сирота“.
– На Кириак Стефчов – „Стефчов погледна ледено Рада и избъбри: – Доста небрежно е преподавано“.
– На публиката след думите на Събка - „Някои от тия погледи бяха укорителни, други – одобрителни“.
– На Огнянов за положения труд – „Поздравявам ви за добрите успехи на ученичките ви – каза Огнянов с топло и съчувствено ръкуване и си замина“.
• Отношението на Рада към другите герои
– Към ученичките й – „Тя ги заливаше със светлия си поглед, тя ги ободряваше с небесна усмивка и туряше цялата си душа на техните трепетни устни“.
– Към Кириак Стефчов – „Тя забележи с радост отсъствието на Кириака Стефчов. Мъжеството й се повърна“.
– Към Огнянов - „...благодаря ви сърдечно, за мене и за моите девойчета. Няма да забравя тая услуга. – И нейният дълбок поглед страстно светеше“.
Изводът, който можем да направим, е, че когато правим характеристика на герой от произведение, проследяваме:
– как го описва авторът, какво ни разказва за живота му;
– постъпките, чувствата и мислите на героя;
– как се отнасят към героя другите действащи лица в произведението и какво казват за него;
– как героят се отнася към другите герои.
@bgmateriali.com
