ПРОИЗВЕДЕНИЕТО

          Стихотворението „Обесването на Васил Левски“ е последната поетическа Ботева творба и единствената, от която има запазена чернова в личното тефтерче на автора. От нея са съхранени две печатни и отделно ръкописни редакции, между текстовете на които има известни несъвпадения. Спорно е къде е първата публикация на текста – дали в „Календар за 1876 година“, издаден от самия Ботев (самият календар днес е изгубен), или в августовския брой на в. „Нова България“, тоест два месеца след гибелта на автора, когато вестникът вече се редактира от приятеля му Стефан Стамболов. Едно обаче е установено: Ботев дълго време е носел у себе си лист със стихотворението, което неколкократно е преработвал.
          Не подлежи на съмнение и друг факт: че подобно на „Хаджи Димитър“ и това произведение е обвързано с реалността. То интерпретира художествено един действителен исторически факт – след предрешен като изход съдебен процес Левски е осъден на смърт и през зимата на 1873 г. е убит, а бесилото му е издигнато в тогавашния край на град София. Но отново, както е в баладата за Хаджи Димитър, и в елегията конкретната реалност отваря терен за много по-мащабни обобщения.

Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.

Вход

@bgmateriali.com