В стихотворението "Братчетата на Гаврош" звучат настойчивите реторични обръщения на лирическия Аз към града мащеха.Той е видян в най-мрачните и най-отблъскващите му превъплъщения. Отново се появява "скован от злоба","шумен и разблуден". Творбата е протест срещу социалната несправедливост и жестоките контрасти в обществото. Тук представата за града преповтаря символичната визия на този топос, в който владеят порокът и покварата.
При Смирненски образът на града е изобразен като някакво чудовище - хищно, агресивно и злонамерено.То властва над социалните аутсайдери и ги превръща в свои жертви. На фона на празничния и шумен град изпъква детската нерадост. Жесток великан, градът е недостъпен за милост и състрадание.Той олицетворява света, към който Смирненски отправя своите гневни въпроси. Поетът се превъплъщава в детската психика, за да погледне на нещата около себе си през техните очи и чувства, да немери израз чрез думите им. Малките гаврошовци твърде рано познават нищетата и се сблъскват с жестокостта на живота. Ако за ситите и богатите той е вечен празник, тях ежедневно обрича на печал. Животът им е постоянен сблъсък с грозното и студено лице на града. Мизерията убива мечтите им, отнема им "безброй жадувани неща".
В света на социалната дисхармония малките гаврошовци са най-невинните жертви.Те жадно съзерцават бляскавите витрини, но няма да получат нищо от разкоша и светлината на града. Единственият им "подарък" ще си остане социалният мрак:
и твойте електрични глобуси
всуе тъй празнично блестят
Последната строфа завършва композиционната рамка на поетичния текст. Кръговата композиция на стихотворението затваря състраданието в жестокия пръстен на безизходицата. Затваря се и декласираният градски човек в капана на мъката и нищетата.
@bgmateriali.com
