В творчеството на Христо Смирненски болезнените въпроси на неговото съвремие намират поетичен отглас, в който социалната несправедливост и жестоките контрасти водят до проблематизиране на гражданската позиция спрямо антихуманната същност на обществото. Покъртителната житейска драма на страдащите и безпомощни хора поражда болка и състрадание. В цикъла картини из живота на бедните обитатели на градските покрайнини – „Зимни вечери“, е моделиран светът на обезправените, унижените и потиснатите представители на обществените низини. Изобразителната мощ на поета успява да пресъздаде обобщения образ на страданието, да разкрие драматичните измерения на мизерията и мъката, дамгосали човешкия живот. Погледът нa твореца е обърнат към нещастията на обикновения човек, превърнат в жертва на несправедливостта и социалното угнетение. С неподправено съпричастие и искрено състрадание той рисува трагичната участ на хора, подложени на духовно обезличаване. Тъжната им орис е обусловена от причини със социален характер, като тежестта на страданието провокира възникването на въпроси, които разглеждат необходимостта от реабилитацията на естествените хуманни права. Нагледно изразителната картинност на релефно пресъздадените сцени, изпълнени с впечатляващи художествени детайли, поражда емоционален отклик.
Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.
@bgmateriali.com
