„Приказка за стълбата" е едно от последните произведения на Христо Смирненски, което той създава в края на живота си, докато е в санаториума в Горна баня. Произведението е сатирично и би могло да бъде определено като фейлетон, но в същото време е и поучително, което ни дава основание да го наречем притча. В него рефлектират възгледите и опасенията на автора за някои страни от човешките взаимоотношения. Въпреки младостта си, поетът вече има достатъчно поводи за размисъл в това отношение, които го подтикват да напише своята забележителна „Приказка за стълбата".
Творбата е актуална и днес, тъй като вложените в нея идеи и послания не са се променили и изчерпали във времето. Предателството - волно или неволно, си остава едно от най-големите изпитания и падения на човешката природа. Творческият замисъл на Смирненски е да внуши на читателя, че колкото и да е чиста една душа, тя винаги може да бъде изкушена и тласната към предателство, заблудена и подведена да измени на идеите си. Опиянени от постигнатото, подобни хора не осъзнават, че са манипулирани.
Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.
@bgmateriali.com