„Приказка за стълбата" е едно от послед­ните произведения на Христо Смирненски, което той създава в края на живота си, дока­то е в санаториума в Горна баня. Произве­дението е сатирично и би могло да бъде оп­ределено като фейлетон, но в същото вре­ме е и поучително, което ни дава основание да го наречем притча. В него рефлектират възгледите и опасенията на автора за някои страни от човешките взаимоотношения. Въпреки младостта си, поетът вече има дос­татъчно поводи за размисъл в това отноше­ние, които го подтикват да напише своята забележителна „Приказка за стълбата".

Творбата е актуална и днес, тъй като вло­жените в нея идеи и послания не са се про­менили и изчерпали във времето. Предател­ството - волно или неволно, си остава едно от най-големите изпитания и падения на чо­вешката природа. Творческият замисъл на Смирненски е да внуши на читателя, че кол­кото и да е чиста една душа, тя винаги може да бъде изкушена и тласната към предател­ство, заблудена и подведена да измени на идеите си. Опиянени от постигнатото, по­добни хора не осъзнават, че са манипули­рани.

Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.

Вход

@bgmateriali.com