Любен Каравелов
    Хубава си, моя горо…

    Хубава си, моя горо,
        миришеш на младост,
    но вселяваш в сърцата ни
        само скръб и жалост:

    който веднъж те погледне,
        той вечно жалее,
    че не може под твоите
        сенки да изтлее,

    а комуто стане нужда
        веч да те остави,
    той не може, дорде е жив,
        да те заборави.

    Хубава си, моя горо,
        миришеш на младост,
    но вселяваш в сърцата ни
        само скръб и жалост,

    твойте буки и дъбове,
        твойте шуми гъсти
    и цветята, и водите,
        агнетата тлъсти,

    и божурът, и тревите,
        и твойта прохлада,
    всичко, казвам, понякогаш
        като куршум пада

    на сърцето, което е
        всякогаш готово
    да поплаче, кога види
        в природата ново,

    кога види как пролетта
        старостта изпраща
    и под студът, и под снегьт
        живот се захваща.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave