ВЕСЕЛИН ХАНЧЕВ – „ХУДОЖНИК“
(въпроси и отговори)
1. Образите на стихотворението създават тясна връзка между представите за бедност и смърт в света, лишен от изкуство, от една страна, а от друга – богатството и животът в света, озарен от изкуството. Обясни защо е възможно значенията, които творбата иска да внуши, да бъдат изразени с думите „бедност“ и „богатство“, които са свързани основно с материалните придобивки на човека.
В лириката смисълът на творбата се получава не с помощта на логически разсъждения или на последователното развитие на някакво действие, а чрез натрупване на смислови и емоционални внушения, предизвикани от връзките между различни образи и идеи. В стихотворението „Художник“ лесно можем да отличим две вериги, пораждащи такива внушения. В първата са понятия и образи, внушаващи идеите за бедност, грозота и смърт. Втората – напротив – съчетава понятия и образи, внушаващи идеите за богатство, красота и живот. С това съчетаване на представи стихотворението успява да внуши основната си идея, че без изкуство светът е грозен, беден и мъртъв, докато с изкуството той става богат, красив и жив. При това именно да ни го внуши, без да е необходимо да го доказва логически.
2. Разтълкувай противоречието между твърдението, че платната са единственото притежание на художника, и следващото твърдение, че неговата стая е най-богатата стая на света.
Една от устойчивите представи за човека на изкуството е, че той е беден. Бедността означава, че художникът не се интересува от делничния живот. Неговата задача е да създава творби, които да помогнат на хората да се откъснат от грижите и да се приближат към големите въпроси на света. Затова и тук противопоставянето богатство – бедност е условно. Бедността може да бъде материална или духовна, същото може да бъде и богатството. Много богати хора са духовно бедни и обратното.
3. Обясни смисъла на изразите: „Гледаха го празните стени.“; „Гледаха го със очи от влага“; „стаята с мъртвешките очи“. Възможно ли е стаята и нейните стени да имат очи и да гледат? Освен това, как „мъртвешките очи“ могат да гледат?
Това са типични метафорични изрази. Стихотворението говори за художник, чийто основен материал са зрителните образи. Следователно и необлагороденият от изкуството свят трябва да се свърже с идеята за зрението. Парадоксалната метафора за мъртвешките очи успява да внуши идеята, че лишеният от изкуство свят е мъртъв, но все пак може да гледа очакващо, т.е. да иска да бъде съживен от изкуството.
4. Стихотворението е написано с думи. В същото време основното му внушение се постига чрез противопоставяне на видими образи. Посочете кои са тези образи и какъв е приносът на всеки от тях за оформяне на цялостната идея на творбата.
Думата е знак за вещ, но не и самата вещ. За да разберем смисъла й, ние трябва да си припомним понятието, което носим в съзнанието си. Но то не е само логическо, но и образно – получено е в резултат на нашето дълго общуване с видимия свят. Точно на това разчита стихотворението – че думата ще събуди у нас спомени за видими образи, а те от своя страна ще събудят спомена за чувства и преживявания. Така внушението на творбата се постига в резултат на впечатления, а не на логически разсъждения, което е много по-силно и въздействащо. В стихотворението най-ярките образи, създаващи контрастни двойки са: празнота (празните стени, мъртвите пустини) – пълнота (всички образи от безкрайния свят); смърт (мъртвешки очи, мъртвите пустини) – живот (усмивки и простори, светът); бедност (празните стени, колко гола, колко бедна) - богатство (най-богата стая на света); грозота (очи от влага, от пирони, от пукнатини, в тези грозни четири стени) – красота (всички образи от картините).
5. Разтълкувай израза: „закачи света и го затвори / в тези грозни четири стени“. Възможно ли е светът да бъде закачан и затварян?
Още древните са казали, че изкуството е подражание на света. Изобразявайки този свят, художникът го превръща в човешко преживяване – опознава го, разбира законите, които го управляват, осъзнава кое в този свят е красиво и кое грозно, кое е добро и кое зло. Така художникът наистина се доближава до Бога, който сътворява света и го оценява. В картините на художника светът става подвластен на човека и той вече може да го „закача“ по стените си и да го „затваря“ в стаите си. С други думи – да му влияе, да го променя, да му въздейства. Никоя друга дейност на човека не е в състояние да постигне това, освен изкуството.
@bgmateriali.com
