Словото, равно на делото: анализ на полемичната беседа „За буквите“ от Черноризец Храбър
Зареждане на оценките…
„За буквите“ е едно от произведенията в старобългарската литература, авторът на което е известен – Черноризец Храбър. Известно обаче е само името, за личността не се знае нищо. Поради това около името има множество легенди като тази, че под него се крие самият цар Симеон Велики. Да, но Средновековието не познава практиката да подписваш произведението си с псевдоним. Ако Симеон е искал да подпише своя творба, би я подписал със собственото си име. Ако ли не – би я оставил анонимна. Авторът вероятно е монах, думата „черноризец“ означава точно това. А дали това е „храбрият монах“, или „монахът на име Храбър“ е въпрос на тълкуване. Еднозначен отговор науката едва ли ще може да даде. Черноризец Храбър е живял през IX-X век и ако се съди по творбата му „За буквите“, е бил изключително образован.
Най-вероятно „За буквите“ се появява около 893 г., годината, в която е свикан Преславският събор. На него славянската писменост и език се утвърждават като официални в държавата България. Дотогава езикът на държавната администрация и на богослужението е гръцкият. Логично е решенията на Преславския събор да предизвикат вълна от нападки срещу славянската писменост от страна на Византия. Логичен е и отговорът на Черноризец Храбър – полемичната беседа „За буквите“. Всъщност „За буквите“ е едновременно полемично слово и апология: спор с тези, които принизяват делото на св. св. Кирил и Методий, и възхвала на същото това дело.
ЖАНРЪТ НА „ЗА БУКВИТЕ“
Полезно е, когато четем „За буквите“, да си дадем сметка, че ние четем нещо, което е предназначено за слушане. Жанрът „полемична беседа“ е част от реториката – антична и средновековна. А реториката е в основата на подготовката на ораторите, хората, които говорят пред множество други хора. Идеята е чрез Словото да се убедят невярващите и да се сразят опонентите. Словото следователно е равно на Делото: можеш да защитиш държавата и рода си с оръжие на бойното поле; чрез думите ти можеш да направиш същото – да защитиш езика и писмеността, които са същността на държавата.
Интересно е, че първоначално „За буквите“ са открити в буквар: „Осторожки буквар“ на Иван Фьодоров (1578 г.), който е една от първите печатни славянски книги. Пет века след създаването си полемичната беседа на Черноризец Храбър продължава да служи като апология на делото на св. св. Кирил и Методий.
Полемичната беседа, подобно на останалите жанрове в средновековната литература, се пише по строги правила и има установена структура: увод, същинска полемична част, в която се назовават и след това оборват тезите на опонентите, заключение. Нека пак подчертаем, че Бог и свещените книги са в основата на аргументацията. Целта на оратора е да покаже, че тезата, която той защитава, произлиза от Бога.
АРГУМЕНТИТЕ НА ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР В ЗАЩИТА НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ
Още в увода Черноризец Храбър подчертава, че славянската азбука е създадена по Божия промисъл — След това човеколюбецът Бог, който урежда всичко и който не оставя човешкия род без разум, но всички привежда към разум и спасение, смили се над човешкия род, изпрати му свети Константин Философа, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж, и той им състави [на славяните] 38 букви (...).
В същинската полемична част Черноризец Храбър изрежда три аргумента на противниците на славянската писменост:
— че св. св. Кирил и Методий създават ненужно много букви – 38, до като в гръцката азбука са само 24;
— че има три свещени езика: еврейски, гръцки и латински, на които се води богослужение, и че славянският език е ненужен и неугоден на Бога;
— че славянската азбука непрекъснато се променя, което означава, че тя е създадена несъвършена и е обречена да си остане такава.
Аргументацията на Черноризец Храбър е в духа на средновековната реторика, но тя е интересна и за съвременния читател със своята логика и спекулативност.
Обвинението за броя на буквите в двете азбуки Черноризец Храбър отхвърля лесно и доста спекулативно. Той заявява, че наистина в гръцката азбука има 24 букви, но освен тях има 11 двугласни (комбинация от две букви, които означават един звук) и три за числата: 6, 90, 900. Следователно и гърците, без да знаят, използват 38 букви. Авторът удобно забравя, че знаците за числата нямат звукова стойност, а пък двугласните се изразяват не с нови букви, а с комбинация от съществуващите в гръцката азбука 24. Идеята обаче не е да се достигне до истината (в Средновековието истината е атрибут на Бога), а да се обори логически противникът.
Триезичната догма е оборена блестящо. Аргументите на Черноризец Храбър са два: че всичко на този свят се появява, защото така иска Бог. Ако Бог не би искал, славянски букви просто не би имало. Другият аргумент е основан на разказ за произхода на буквите. Да отбележим, че Средновековието се основава върху митологични представи, които определят света не като състояние, а като произход, начала. Следователно трябва да се търсят началата. Черноризец Храбър отбелязва, че нито еврейският, нито гръцкият, нито латинският език са най-старите човешки езици. Езикът, на който е говорил Адам – сирийският, е най-старият език. Езиците, както и буквите, се развиват по подобие. Гръцката първа буква от азбуката – „алфа“, произлиза от еврейската първа буква „алеф“. По тяхно подобие св. Кирил слага „аз“ за първа буква в славянската азбука. Символичният смисъл и на трите букви е търсенето на учение. Логиката на Черноризец Храбър е да покаже, че езиците и буквите произлизат едни от други. Българите са писали в началото с гръцки букви, но и гърците са писали в началото с финикийски букви.
Най-лесно е оборена тезата за несъвършенството на славянските букви, което налага тяхното поправяне. Черноризец Храбър проследява историята на гръцката азбука и показва, че и гръцките букви много пъти са нагласявани. Това е нормално, защото: по-лесно е да се нагласи отпосле, отколкото да се създаде за пръв път.
И след като логически оборва тезите на своите противници, Черноризец Храбър минава в настъпление. Тезата му е, че славянските букви са по-свети, защото са създадени от християни: св. Кирил и брат му Методий, докато гръцките букви са създадени от езичници. И още нещо: рядко някой грък знае кои са създателите на гръцките букви, докато всяко славянско азбукарче знае, че св. Кирил и брат му Методий са създали славянската азбука и са превели църковните книги.
Кратката апологетична творба на Черноризец Храбър е богата на ценни исторически сведения за най-ранната културна история на славянството. Старобългарският книжовник прави и първата периодизация на славянската култура, като обособява в нея три периода: първи, предписмен, когато славяните „нямали букви, но четели и гадаели с черти и резки“, втори, когато, вече покръстени, славяните започнали да пишат „своя реч е латински и гръцки букви без устроение“, и трети, когато по Божия воля „свети Константин Философ, наречен Кирил, ни създаде буквите и книгите преведе....“
Очевидно е, че книжовникът Черноризец Храбър е живял в Борисово и Симеоново време и неговото място е сред писателите от Симеоновия кръг. От творбата му проличава, че е образован и опитен писател. Той познава учениците на Кирил и Методий, но сам не е бил ученик на великите солуняни. В България до пристигането на Кирило-Методиевите ученици още не може да се мисли за добре уредени училища, в които да се получава високо образование. Като се има предвид, че Храбър черпи сведения от някои византийски учебни помагала, е голяма вероятност може да се смята, че той се е учил в Цариград, защото само там е могъл да се запознае с тези ръкописи. От творбата на Храбър проличава, че той е славянин патриот, който защитава славянското писмо със страст. Емоциите в неговото произведение стоят във връзка с литературната задача да се надвие противникът е подбор на подходящи полемически средства. При Храбър не се отнася само за ораторско умение, но и за действителни патриотични чувства, тъй като се разисква жизнено важен въпрос, свързан е практиката и с бъдещето на славяните.
Свързани материали
Кой ви е създал буквите: анализ на „За буквите“ от Черноризец Храбър и мястото на словото в старобългарската културна традиция
Разгърнат анализ на „За буквите“, който поставя краткото полемично слово в широката рамка на средновековната образованост и обяснява защо точно този жанр отговаря на историческата задача пред българските книжовници. Началото възстановява контекста: кои две умения се очакват от образования човек през Средновековието, какво наследява епохата от Античността и защо в средновековна България те стават наложителни едва след официалното покръстване. Следва наблюдение върху самата творба, върху привидната ѝ простота и стоящата зад нея образованост, върху ясната ѝ структура и върху идеологическия проект, който стои в основата ѝ. Показано е как встъплението проследява историята на писмеността и защо започването от зараждането на явлението е принцип на средновековния текст, а не случаен избор. Същинската част представя спора така, както е построен: изведени са трите тези на противниците и въпросът, който полемистът добавя във финала, а срещу тях е поставена аргументацията на Черноризец Храбър. Обяснени са трите принципа, чрез които той изгражда защитата си, и е показано как всеки от тях работи по различен начин: чрез броене и съпоставка, чрез тълкуване на библейския разказ и чрез позоваване на историята. Отделно е коментирано как е оборена триезичната догма. Самостоятелен акцент е поставен върху обрата в края на словото, когато защитникът се превръща в обвинител, и върху причината този последен въпрос да прозвучи точно тогава. Отбелязани са и историческите сведения, които самата творба съдържа и които я правят извор, а не само полемика. Последният раздел се занимава със загадката за авторството: кои имена свързва науката с Черноризец Храбър, коя е най-разпространената у нас хипотеза, какви са възраженията срещу нея и какво подсказва практиката на монашеските имена в ранните славянски паметници. Разборът е подходящ за подготовка на съчинение и на отговор на литературен въпрос върху „За буквите“, за теми върху жанра на полемичното слово, триезичната догма и защитата на славянската писменост, както и за реферат по старобългарска литература.
Три обвинения и три отговора: полемичната апология „За буквите“ от Черноризец Храбър, литературен анализ
Едно съчинение, достигнало до нас в над 70 преписа и преработки, стои в центъра на този анализ: „За буквите“ на Черноризец Храбър. Изложението започва с обстановката в България от края на IX век, когато разцветът на Преславската и Охридската школа изтласква гръцкия език и духовенство от българските земи, а Византия отговаря с подновяване на триезичната догма и с нападки срещу славянската азбука. Следва обяснение защо тъкмо полемичната апология, жанр на ораторската проза с античен произход, се оказва най-подходящата форма за отговор и какво означава жанровият синкретизъм на творба, която е едновременно апология, полемично слово и философски трактат. Отделено е внимание на въпроса кога и пред кого най-вероятно е произнесено словото и как то стига до съвременната наука. Същинската част следва тристепенната композиция на съчинението. Разгледана е встъпителната част с историческия обзор на езическото минало на славяните, с чертите и резките, с невъзможността да се пише с гръцки букви и със съпоставката между първите букви на трите азбуки. После са изведени трите най-често отправяни обвинения срещу славянската писменост и подробните отговори на автора, в които се преплитат исторически, филологически и теологически доводи, включително позоваване на апокрифен източник. Проследени са реторическите похвати, иронията към опонентите и преминаването от защита към настъпление, а самостоятелен акцент е поставен върху хипотезата за самоличността на книжовника. Финалът обяснява как полемиката прераства във възхвала и благослов за бъдещето на славянските народи. Анализът е подходящ за подготовка по старобългарска литература и за съчинение върху защитата на славянската писменост.
Защита на свещените букви: Подробен анализ на полемичната апология „За буквите“ от Черноризец Храбър - гласът на Златния век в защита на славянската писменост с въпроси и отговори
Полемичната апология е разгледана през жанра си и през историята, която я поражда. Първите раздели представят Черноризец Храбър като една от най-впечатляващите фигури на старобългарската книжнина от края на IX и началото на X век и самото произведение. Следва определяне на жанра и на неговите специфики, а после подробен разбор на композицията. Разделът „Литература и история“ показва как текстът отговаря на конкретна обществена нужда, а „Мозайка“ събира любопитни подробности около творбата. Отделна част извежда темите. Въпросите и задачите се спират на хипотезите, свързвани с името на автора, на времето и мястото на възникване на творбата, на повода за написването ѝ, на жанровите ѝ особености, на броя композиционни части и на обстановката, в която тя се появява. Двадесет и един въпроса с разгърнати отговори придружават анализа, което прави разработката удобна за цялостна подготовка по темата и за писмен отговор. Разделът за композицията е разгърнат най-подробно, защото именно подредбата на доводите превръща текста в спор, който се печели. Любопитните подробности в „Мозайка“ помагат материалът да се запомни.
Апология на славянската писменост и възхвала на българския дух. Подробен и разширен анализ на „За буквите“ от Черноризец Храбър с въпроси и отговори
Съчинението на Черноризец Храбър е представено като спор, който българската книжнина води за собственото си право да съществува. Началото се спира на загадъчната личност на автора, чието име остава мистерия за науката, и на самото произведение. Следват разделите за заглавието, за композицията, за проблемите и конфликтите, за героите и за ценностите, идеите и посланията. Отделна част поставя текста в контекста на неговото време. Въпросите и отговорите продължават в същата посока: кои особености на епохата предпоставят появата на съчинението, колко смислови части има композицията и с какво се характеризира всяка от тях, защо славянските думи не могат да се изпишат с гръцки букви, към кого е адресирано посланието и коя е основната теза на триезичниците. Двадесет и един въпроса с разгърнати отговори и задачи придружават анализа. Разработката е подходяща за подготовка за час по старобългарска литература, за писмен анализ и за преговор преди изпитване. Обяснено е и защо съчинението се определя като апология и с какво този жанр се различава от обикновената възхвала, а въпросът за триезичната догма е разгърнат с историческите ѝ корени.
Божият дъжд на буквите: анализ на полемичното слово „За буквите“ от Черноризец Храбър
Може ли едно кратко слово, произнесено преди повече от единадесет века, да звучи и днес като жив спор? Този анализ разглежда най-известната старобългарска защита на славянските букви и обяснява защо тя остава сред най-леснодостъпните средновековни текстове. Първите части се занимават с автора и с творбата. Обсъдени са спорът около самоличността на Черноризец Храбър, хипотезите за неговото образование и мястото му сред книжовниците на Златния век, а след това и обстоятелствата, при които възниква словото: новата столица, решенията на Преславския събор и причината текстът да бъде толкова кратък. Самостоятелен раздел е посветен на жанра. Обяснено е какво представлява полемичната апология, откъде произхожда тя, как в нея се съчетават защитата на теза и воденето на публичен спор и по какво личи риторическото майсторство на автора, включително чувството му за мярка. Частта за композицията разглежда двете основни части на творбата. Историческата е проследена през етапите в развитието на писмото, през прочутите „черти и резки“ и през твърдението, което авторът извежда като най-важно. Полемичната част е представена през обвиненията на противниците и през начина, по който всяко от тях е оборено, включително чрез иронията и сарказма, позволени от жанра. Следват разделите за връзката между литературата и историята и за темите. В тях се изясняват културният модел на православното славянство, ролята на Кирило-Методиевото дело, учението за триезичието и въпросът кои всъщност са опонентите на Черноризец Храбър и от какво се страхуват те. Финалната част събира най-любопитните акценти: смелото за Средновековието схващане за развитието на езика, възхвалата на солунските братя, една изненадваща връзка с познат епизод от „Под игото“ и въпросът защо това слово остава актуално и днес. Анализът е подходящ за подготовка за час и класна работа върху старобългарската литература, за писане на съчинение по темата за буквите и за ученици, които искат да разберат вътрешната логика на словото, а не само неговото съдържание.
Кой има право на свои букви: „За буквите“ от Черноризец Храбър, анализ на полемичната апология, нейния жанр, композиция и аргументи
Един средновековен монах защитава правото на славяните да имат собствени букви и печели спора с оръжията на историята и филологията. Разработката проследява как е устроена тази защита и защо тя звучи убедително и днес. Началото очертава културно-историческия контекст: колко преписа на творбата са познати и от кога е най-старият, кога вероятно е произнесен текстът и какви решения се вземат на Преславския събор, сред които замяната на гръцкия със старобългарски език в богослужението. Следва прегледът на трите основни хипотези за личността на автора, заедно с обяснение какво всъщност означават думите „черноризец“ и „храбър“. Отделен раздел е посветен на жанра. Показано е защо творбата се определя като синкретична и как реторичните похвати я нареждат сред полемичните апологии на средновековната ораторска проза, както и къде в текста стоят публицистичните, сатиричните и възхваляващите елементи. Най-подробната част е композиционната. Творбата е разчленена на встъпление, същинска полемика и заключение, като са изведени трите въпроса на триезичниците и начинът, по който Черноризец Храбър им отговаря чрез антитези. Посочени са и историческите данни, скрити в тези отговори, включително разминаването в изчисленията за годината на създаването на азбуката. Финалната част обобщава светогледните идеи на творбата и извежда връзката между защитата на славянските букви и идеята за културното равноправие между народите. Разработката е удобна за подготовка за изпит, за час по литература и за отговор на въпрос върху старобългарската литература.